За морала, народната любов и още нещо

 
Народна любов няма. Всяко нейно подобие е просто илюзия на замъгления ум. И морал не остана много, но и с малкото преживяваме, защото него го притежават само истинските хора, борците, онези, които не се отказват. А те не са много и с всеки ден намаляват. Свикнахме да чуваме хиперболизирани думи от хора, които притежават души на мишки, а след това същите да се отричат от тях.
 
Сърцатата душа на волейболните запалянковци в България за три седмици преживя повече, отколкото някога е очаквала да понесе - земетресения в националния отбор, за който милее целият български народ, радостта около завръщането на Стойчев и взетия реванш срещу Германия насред Франкфурт, терзанията около възможните действия, които биха спомогнали за оставането на треньора на народа. О, прощавайте, вече уточнихме, че народна любов няма, следователно и народен треньор няма, вероятно и отбор на народа не съществува. Но каква друга дума би била уместна за подкрепата на близо 2.000 българи в Германия, които създадоха атмосфера сякаш отборът не играе в чужда страна, а в родината си. След мача същата тази шепа хора, ако могат да бъдат наречени така 2000 човека, изказа подкрепата си за Радо Стойчев и отбора, скандирайки името му, прегръщайки го, викайки и пляскайки. Но народна любов няма, защото тя е просто илюзия. Вероятно и тази подкрепа е била илюзия или просто не е достигнала до очите на онези, които трябва. Пък и да е, те показаха, че за тях гласът народен не е глас Божи, защото в днешно време има твърде малко гласове, които искат да бъдат народни, и прекалено много хора, които искат да стават богове. Богове, но на какво? На парите може би или на хората, за да имат над тях власт и да ги управляват като кукли на конци - бездушни, без право на глас и мнение.  Но да управляваш човешкото същество, в чиято кръв се е надигнал гневът, не е толкова лесно, колкото някои си мислят, че е. Най-малкото, защото лудият нищо не може да го спре, а когато са "шепа" от луди негодници, още по-малко.
 
Но нека хората, мислещи, че имат власт, да продължават да не се вслушват в това, което иска обществото, защото и османският султан не е взел на сериозно въстанието на българите през далечната 1876 година, но накрая народът пак е постигнал своето си, а именно - свободата. Че пукнатини в душите на определени хора има, това никой не отрича, но със сигурност не са причинени от земетресението в Перник миналата седмица. Пукнатини, характеризиращи се с изкривена представа за народна любов, морал и колко човека могат да бъдат наречени "шепа". Но нищо, за всичко идва Видовден. И за това ще дойде, даже по-скоро отколкото някои си мислят.
 
Достойно поведение видяхме от много малко хора през изминалите седмици, но кои сме ние, че да казваме кое е достойно и кое не, щом гласът народен вече не е глас Божи. Значи и поведението на народа вече се смята за неморално, защото не отговаря на значението, което се придава на думата "морал". "Шепа" хора, тръгнали против един-единствен човек, мислещ себе си за недосегаем, вероятно защото има закрилата на Бог или на някоя друга висша сила, непозната за човешкия род.
 
Питам се до кога човекът, родил се свободен, ще позволява да бъде управляван от хора, които отдавна показаха какви са душите им, обсебени от жаждата за власт и алчността. А отговор няма, защото господства страхът, че нямаш ли връзките, парите и властта като козове, ти си никой и гласът ти няма да бъде чут. Може и така да е и една птичка пролет да не прави, но когато стане цяло ято, по друг начин стоят нещата. Единствените, които променят нещата, опитвайки се да подобрят света, са достатъчно лудите, които си мислят, че могат да го направят. А и да не успеят, все някой трябва да започне, да направи първата стъпка с една-единствена цел, различна от жаждата за трупане на милиони, защото, вярвам, все още има хора с морал, с достойнство и чувство за чест, въпреки че право на глас се дава повече на онези, които не знаят значенията на тези думи дори, но знаят друго - знаят как да мамят, как да подкупват и да обещават, защото за тях целта винаги оправдава средствата.
 
Не ни трябват гласове народни, ако има гласове в името на народа. Къде е истината за морала и народната любов и защо все така се получава, че онези, които ни управляват и имат за задача да ни водят напред, все назад ни дърпат, търсейки за себе си облагата, не зачитайки гласа на онези, на които трябва да служат? На сивото черно можем ли да кажем, та да наречем народната любов народна омраза? Зад Радо застава половин народ, дори и онези, които са в чужбина, го подкрепят, а всички са против федерацията и в частност против нейния шеф. Но народната любов е само мит или поне такова е желанието на определени фигури. И моралът е мит, също и достойнството. Не очаквайте честни действия, а по-скоро задкулисни игрички на четири и повече очи. Не очаквайте и да видите подписка в подкрепа на федерацията, която да събере повече от сто гласа, че дори и това е много. Защото народна любов няма. Но само в умовете на хората, които не са я познали, тъй като за тях е важно само собственото им благо.
 
За Радостин Стойчев и отбора народната любов не е мит. Заради тях се събраха хора с различни професии и занимания, на различна възраст и от различни градове. Защото те имат морал и чест, а такива хора са достойни за уважение. Не толкова, защото са рядко срещани, а защото да пренебрегнеш себе си в името на един народ, в името на родината си и на успеха е нещо, което малко биха направили. Не очаквайте похвални слова за подкрепата, която оказвате на отбора и треньора, защото, както стана ясно, всеки, който милее за българския волейбол, е негодник. Но ако да си негодник означава да имаш морал, достойнство, да милееш за всичко българско и родно, да обичаш родината си, тогава нека бъдем негодници. Ние не се обиждаме. Пък, кой знае, може би гласът на негодниците е новият глас Божи, защото той е глас в името на народа.
 
Анелия Зашева
Читател на BGvolleyball.com