В София имаше и българи, които скрито викаха срещу Трикольорите

Ако Лазаров остане, новият наставник на българския национален отбор може би ще бъде треньор, но със сигурност няма да бъде мъж*
 
По време на европейския Олимпийски квалификационен турнир в София имаше такива, които викаха против България.  Италианците? Разбира се. Те искаха виза за Лондон, както и германците, които без малко не успяха да им я отмъкнат.
 
Проблемът обаче е, че имаше и българи, които скрито викаха срещу Трикольорите. И не бяха кои да е българи. Това бяха шефовете на федерацията. Тези, които и днес продължават да правят всичко, за да сложат прът в колелата на отбора, винаги търсейки да останат скрити. Те обаче направиха една грешка стъпка, която ги изведе на открито. Това се случи, когато, при все още продължаващ турнир, обявиха публично, че Радостин Стойчев е бил уволнен (без дори да му го кажат) и, че неговият наследник ще бъде Силвано Пранди. Те обаче бяха забравили да кажат това и на Ил Професоре... Всъщност, според официалните изявления, решението за уволнението на Стойчев е било взето един час преди пресконференцията, докато разговорите с Пранди са станали след първия гейм на финала Италия - Германия. Още повече, още преди този финал дикторът в залата беше обявил, че Пранди ще е новият треньор. Това доведе до сериозна доза освирквания от публиката - освирквания, които Ил Професоре не можеше да разбере на момента. Но когато му стана ясно какво се бе случило, като голям мъж, какъвто е, отговори с не на офертата на една федерация, която се държи по един дебилски и некоректен начин (и която го беше излъгала, представяйки му една изцяло грешна ситуация: че играчите са против Стойчев - всички добре видяхме колко е било така...).
 
Една федерация, която преди всичко показва, че не взема предвид това, което е добре за отбора. Само два месеца преди Олимпиадата, само две седмици преди новия квалификационен турнир, който вече се знаеше, че ще бъде организиран отново от България (ФИВБ вече бе осъществила контакт с българските шефове само минути след загубата от Германия, тъй като договорките вече бяха налице) и с един финал на Световната лига у дома трябваше да се прави всичко друго, но не и да се добавят нови проблеми и да се насаждат съмнения в умовете на играчите.
 
Играчите обаче се показаха силни и компактни, устоявайки добре на една психологическа буря - две треньорски смени за 48 часа.  Но по-лошото за тях беше да открият във фактите, че федерацията няма никакво доверие в техния треньор. Да се обяви, че треньорът не е на висота (един абсурд ако се говори за Стойчев), е сигурният начин да се насади апатия в една група, в която най-лошата възможна мисъл е: добре, вече няма какво повече да се направи, защо трябва да си вадя душата, ако загубим, вината няма да е моя...
 
Най-невероятното и срамно нещо е, че шефовете на федерацията, включително и съветниците, които в миналото са били играчи и които трябва да знаят добре тези неща, имаха наглостта да върнат Стойчев на поста след заповед от премиера Бойко Борисов, който очевидно, въпреки че играе футбол и тенис, знае повече от тях и за волейбол. Ако бяха имали поне малко чувство за последователност и любов към себе си (изглежда обаче обичат само властта и меките кресла), след като бяха така осмени (първо отрицателният отговор на Пранди, който беше един шумен отказ, след това заповедта на Борисов, което беше шумно и публично оплюване), трябваше да си тръгнат веднага.
 
Обаче те не. Останаха на местата си. И предвид това, че Стойчев, както е логично, каза, че с тях повече не може да работи, докато играчите си вадят душите на полето, за да спечелят виза за Лондон, те се занимават с това да си подсилят собствените столове с игрички на власт заедно с бюрократите от клубовете, които заедно с тях докараха българските първенства до аматьорски турнири.  Безумно е, че съдбата на федерацията и следователно на българския национален отбор се решава от тези хора, които са докарали своите клубове до ниво, което в Италия не е и за трета дивизия.
 
Но това не стига. Сега Лазаров, вместо да мълчи предвид предстоящия последен олимпийски шанс, отново провокира деконцентрация и безпокойство в отбора казвайки, че контактува с много треньори.
 
Но кой треньор бидейки поне малко сериозен и компетентен, може да каже да на подобен президент? Някой, който обявява името на един треньор преди да има неговото съгласие и, който после потвърждава друг, защото му е било наредено, а сега междувременно търси и нов... И от срам, оставяме настрана това, което самият Лазаров е направил в миналото, например с треньора на женския национален отбор или с абсурдния случай Константинов в Пекин.
 
Ако Лазаров остане, едно нещо е сигурно: новият наставник на българския национален отбор може би ще бъде треньор, но със сигурност няма да бъде мъж.
 
Сандро Филипини
Гадзета дело Спорт