Боре Кьосев: Ако отборът бе в целия си състав, можеше да се търси влизане в четворката на Олимпиада

Легендата на волейбола Борислав Кьосев даде обширно интервю пред вестник Труд. Темата на разговора обхваща теми от бизнеса до скандалите във волейбола, както и предстоящото ни участие на олимпиадата.

- Вече има асфалт до хотела ви, г-н Кьосев... 
- О да, лично го направих, със съдействието на кмета, разбира се. Нали трябва да сме европейци, как да развивам бизнес, като няма път до него? Преди идваха чужденци, виждат хубав хотел в София, а до него път няма... Някои българи ме псуваха, че си чупят колите, докато пристигнат (смее се). Сега вече е друго...

- А с бизнеса как е?
- Тежко. Хората обедняха, а бизнес с хотел и ресторант е свързан с харчене на пари. Статистиката, а и мои наблюдения, показват, че все повече идват хора на заплата. Тези с някакъв среден бизнес разредиха посещенията.

- Необичайно и странно...
- Така е, но е факт. Не че не идват хора от бизнеса, но го правеха по-често и повече на брой. Сега си правят вече сметката. 

- Излиза, че по-бедните харчат повече...
- Май е така. Този, който има 20 лева в джоба, знае, че няма да направи бизнес и с кеф ги изяжда и изпива. Така си доставя нещо на душата. Виждам го, защото аз говоря с всеки, който идва при мен. Аз съм народен човек и няма клиент, когото да подмина. Както преди съм бил душата на компанията, така е и сега. И първото нещо, което ме питат, е за волейбола.

- Много бързо минахте към спорта...
- Няма как - тръпка. Това е бил моят живот досега, вероятно така ще остане. С волейбола започнах и така ме помнят хората. Надявам се да стане същото и с хотела. 

- Да завършим с бизнеса - съжалявате ли, че се хванахте?
- В никакъв случай. След волейбола това е моето призвание - ресторант и хотел! Така мога да контактувам с много хора от най-различни области. Така се обогатявам духовно и се информирам за всичко в България и света. При мен идват и много чужденци. Най-вече виждам друга гледна точка. Защото спортът донякъде изкривява мисленето, виждаш нещата от друг ъгъл. Когато си популярен, те гледат като звезда. Когато станеш "нормален" човек, виждаш, че си пропуснал някои неща от истинския живот. 

- Вие пропуснал ли сте?
- Може би сега наваксвам. Когато бях спортист, всичко ми беше уредено и подсигурено - други мислеха за мен. Сега аз мисля за хората. Това вече е реалният живот. В края на месеца тези хора трябва да вземат заплата, да им платиш осигуровки, дори и да няма приходи от бизнеса. Имало е моменти, в които е било много тежко.

- Но помагат съпругата Мила и синът Велизар... 
- Да, и двамата са тук - все пак бизнесът е семеен. Велизар пазарува, изготвя менюта, в момента му доставя удоволствие. Трябва постепенно да влиза в ритъма.

 

 

 

 

 

- А волейболът за него свърши ли?
- Ситуацията е сложна. Велизар игра в ЦСКА, но сега не се знае какво ще стане с клуба. Има оферти, но е рано за крайно решение. По-важното е, че той е от типа хора, които искат да се развиват и да си изкарват сами парите.

- Какво върна Мила тук след 22 години живот в Италия?
- Интересен въпрос... Идеята е да помага в хотела. Но когато си живял 22 години в цивилизована държава като Италия, където всичко е подредено и в бизнеса, и в нормалния живот, ми се струва че още е трудно да влезе в нашата реалност. И често имаме пререкания във вижданията как да се работи по български. Не казвам, че нейното не е правилно, но се опитвам да й обясня, че тук някои неща стават не както в Италия. Тук често се опира до лични контакти - не да прескачаш законите, но доверието върши повече работа. И то се гради дълго. А това е точно в моята сфера - контактите с хората.

- Вие така и не пробвахте живот зад граница...
- Не мога да се затворя в чужбина и да спазвам едни точни правила. Винаги съм бил човек на импровизацията, а и тук имам много приятели, които ме зареждат и разреждат с енергия. Не на последно място се чувствам полезен като голям камък на мястото си точно в България. Там не съм в свои води. Ако си състезател е едно, когато си част от "нормалните" хора, както говорихме по-рано, е различно. Гледат те с друго око, защото вземаш част от тяхната работа. И отношението не е същото, а това за мен е много важно. А и аз си обичам България, тук са майка ми, братята... 

- Но едва ли обичате да ви освиркват, както стана на награждаването на финала на Световната лига в Арена Армеец?
- Много пъти феновете на противниковия отбор са ме освирквали като състезател, но тогава това ме стимулираше и ми създаваше адреналин. Защото значеше, че ме забелязват като заплаха на техния отбор, защото създава усещането, че си фактор. Когато ме освиркаха в Арена Армеец, ми създадоха чувство, че тези хора не са оценили моя труд досега и моя принос за волейбола в България и в света. Защо го правят? Защото съм част от федерацията ли? Но аз бях там като представител на България заедно с най-висшите ръководители на волейбола в света. Реално там бе целият свят и някакви платени свирачи да ме освиркват... А като излязат отвън, искат да се снимат с мен, с Любо Ганев... Нещо не се връзва. Плакатите срещу федерацията не бяха случайни. Говорих с част от тези хора и ги питам - какво искате, защо свиркате? Те не знаеха. 

 

 

 

 

 

- Искат оставки...
- Всеки може да изкаже мнение, но когато се говори за оставки и смяна на президент и ръководство, има закони. Не може просто ей така. Нека се подготвят, нека представят платформа и ако е по-добра, хората не са малоумни, ще изберат по-хубавото. Но в този момент, когато федерацията постига най-големите успехи като организация и резултати на отборите - мъже, жени, юноши и девойки, това е меко казано безумие. За всичките тези успехи федерацията има принос, и то голям. Така ли се вземат състезания като олимпийската квалификация и финалите на Световната лига? Това е свързано с работата на много хора, с помощта на държавата, с лоби в Международната централа... Федерацията и държавата направиха всичко да подсигурят на българската публика да види най-добрите волейболисти в света. 

- Видя, но освирка вас...
- Да и това е неприятното. Друг път едва ли пак ще дойдат толкова добри волейболисти накуп. 

- Имаше и доста празни места в залата. Защо?
- Истинската публика, която обича волейбола, идва и остава да гледа до края спектакъла. Останаха обаче тези, които ни освиркаха. Цял свят цени нашите личности, а самите ние - не. Тези хора не знаят историята на волейбола и са манипулирани. Защото освиркаха България и българския волейбол. Обществото трябва да разбере, че волейбол е имало и преди нас, ще има и след нас. Въпросът е, че толкова дълго и трудно се гради един отбор, а видяхме за колко кратко може да се съсипе. Нека всички, които искат да играят за националния отбор, да играят за него, каквото и да се случва. Ако имат лични мотиви да не играят, нека ги кажат предварително. А не да се държат като ощипани невести. Когато са имали нужда да са в националния, за да ги види светът и да си намерят отбори, са били в него. Когато националният има нужда от тях, те се отказват. Това е меко казано несериозно. Да не казвам други думи. 

- Но битката с федерацията изглежда сериозна.
- Ако някой има нещо лично срещу президента Данчо Лазаров, не е това начинът да се разрешава. Първо беше само той, после стана срещу целия Управителен съвет. Но в него има такива като мен, които разбират от волейбол, има и бизнесмени. Те издържат клубове, дават лични пари и е логично да имат право на глас. Обвиняват ни, че имало над 20 души в управата. Когато чуеш над 20 мнения е положително, когато решава само един, двама, трима души, отиваме към диктатура. 

- Но не сгрешихте ли с прибързаното уволнение на Радостин Стойчев след загубата от Германия?
- Вечерта след мача емоцията беше в повече, но не само в един човек от ръководството. Стигна се до там, че от яд се ритаха столове, като се видя какво се случи в този мач. А и не само в него. Може би тази емоция изигра голяма роля за трусовете след това. Но само този, който не работи, не греши. Когато на спокойно разгледахме ситуацията, променихме решението и дадохме възможност на Стойчев да довърши работата си до олимпиадата. Поправихме се. Но нещата излязоха извън контрол и се видя, че целта не е олимпиадата, а да се използва ситуацията да се нагнети напрежение и да се търси смяна на ръководството. 

- Но управата се атакува и за други грехове...
- Да, имало е пропуски, но в последните 4-5 години волейболът се развива. Резултатите го показват.

- А какво ще кажете за скандалите в първенствата у нас?
- Тук наистина е зле - няма състезатели, няма пари. Но се чакат 20 години тези прословути закони за спонсорство и данъчно облекчение, а не става нищо. Аз самият бях спонсор и давах лични пари. Но не получих нищо - само финансови загуби. Е, и удовлетворение, че дадох още нещо на волейбола. 

- Има атаки и за "робски" и безсрочни договори на състезатели с клубове.
- Тази тема е интересна и дълга. Преди имаше такива неща, но вече не е така. Нашите правила са съобразени с тези на Международната федерация. Вече няма безсрочни договори. Клубовете в голямата си част са частни и решенията какви договори сключват са техни, не на федерацията. Когато детето е на 13 години не можеш да кажеш дали ще стане добър състезател. Но има разходи - докато навърши 18 за него се харчат пари. А за цял отбор още повече. Детето в случая е стока, без да звучи обидно. И един ден трябва да има възвращаемост. 

- Този скандал разедини ли волейбола?
- По-скоро се получи вакуум между публиката и волейбола. Федерацията и волейболът не са различни неща, едно цяло са. Публиката вместо да подкрепя отбора се занимаваше с плакати и скандирания. Как ли са се чувствали Найден Найденов и момчетата, когато чуваха скандирания за Казийски и Стойчев? Дали им е било приятно? Никак. Тези, които скандираха, дали се замисляха за това? 

- Какво очаквате от олимпиадата?
- Ако имаше повече спокойствие и отборът бе в целия си състав - с треньор и състезатели, можеше да търсим по-добра реализация. Имам предвид влизане в четворката. Сега е реално да се говори за 5-8 място. 

- Не е ли примиренческо?
- Не е. Това е реалността. Състезателите са млади и нямат богат опит в международни мачове. Най-важното е да нямат контузии, да усетят атмосферата на олимпиадата и вярвам, че ще дадат максимума от себе си.

Антони Йорданов, в. Труд