Купонджийка със 150 лева на месец


Купонджийка със 150 лева на месец
В студентския град и по времето на Цеца Божурина е имало купони нон стоп
12-09-2012 15:40 | Снимка: Интернет | Мара Калчева

Волейболистката отслабва като не спи една нощ и отива на купон


Легендарната волейболистка Цветана Божурина е родена на 13 юни 1952 г в Перник. От 16-годишна играе в женския отбор на Миньор (Пк), после в Академик и ЦСКА. Европейска шампионка с националния отбор от първенството в  София 1981 г., бронзова медалистка от ЕП в Лион 1979 г., носителка на бронз от олимпийските игри в Москва 1980 г. Печели КЕШ (Купа на европейските шампионки) с ЦСКА през 1979 г. След като през 1982-ра я „пенсионират” от националния тим на 30 г. Божурина заминава за Италия и играе 6 години за Равена. От 1988 г. работи като треньор в Италия в продължение на 5 сезона. Омъжва се за журналиста от „Гадзета дело спорт” Алесандро Филипини. На олимпиадата в Атина 2004 е треньор на сестри Янчулови в турнира по плажен волейбол. 60-годишнината на голямата шампионка е повод Цеца Божурина да ни разкаже няколко истории. В първата част разказахме за родното й място.


Бях и купонджийка. Най-важното след мачовете беше къде ще ходим вечерта, къде ще се съберем, с кого ще бъдем. Мачовете се играеха в работно време до 17-18 ч. и след това почваше купона. Ходеше се по дискотеки, ресторанти. Аз живеех в Студентски град. В моята стая в общежитието на Академик имаше телевизор, фотьойли. Живеехме по две момичета, много често оставах и сама. Наблизо бяха басейнът, залата, мензата. Постоянно ползвах такси. Вече получавах пари и от националния отбор. Въпреки че бях студентка взимах стипендия по-голяма от заплатата на баща ми. Бяха 150 лева, с които успявах да си живея много добре.

 

Васил Симов ни тормозеше страшно за килограмите. Убедих се, че най-добрият начин да отслабна е да не спя една нощ. Ако ми трябваше да сваля 2-4 кг за кратко време, отивах на купон. Бяхме млади и като поспим 1 час вече бяхме възстановени. А на тренировките всеки се стараеше да не му личи. Макар че сега си давам сметка - не е било възможно да не проличи. За петте години, в които бях треньорка, виждах във всяко едно движение на моите състезателки колко процента действително се влагат.  Васил Симов постоянно ни говореше, че трябва да спазваме режим, да се влагаме повече. Затова с него накрая бяхме в ужасно лоши отношения. Той казваше, че ми трябва съвсем малко усилие, за да бъда на абсолютно световно ниво. Не го правех и това страшно го дразнеше. Имаше и санкции. Ако не изпълниш някое упражнение за наказание или тичаш, или скачаш. Но общо взето бях дисциплинирана и съвестна. От близо 13 години в националния отбор само веднъж съм избягала от лагер. Беше свободен ден, но не трябваше да напускаме Перник. Имах кола, качихме се с Мая Стоева и избягахме за няколко часа до София.  Да се движиш с кола беше най-голямото щастие тогава. Радвах се на моето фиатче сякаш имах ферари или самолет. С моите приятелки се разкарвахме с колата по празните улици на София. Във фиатчето влизаха пет такива като мене. Ние, волейболистките, сме си гъвкави, побирахме се всичките.

 

Очаквайте скоро още случки на една от най-добрите ни волейболистки в историята на този спорт у нас


Тагове: Цеца Божурина
Коментари
Други новини