За Левски е неблагонадеждна, отива в ЦСКА


За Левски е неблагонадеждна, отива в ЦСКА
18-09-2012 12:38 | Мара Калчева

Волейболистката започва да се занимава с любимия спорт едва на 15 години


Легендарната волейболистка Цветана Божурина е родена на 13 юни 1952 г в Перник. От 16-годишна играе в женския отбор на Миньор (Пк), после в Академик и ЦСКА. Европейска шампионка с националния отбор от първенството в  София 1981 г., бронзова медалистка от ЕП в Лион 1979 г., носителка на бронз от олимпийските игри в Москва 1980 г. Печели КЕШ (Купа на европейските шампионки) с ЦСКА през 1979 г. След като през 1982-ра я „пенсионират” от националния тим на 30 г. Божурина заминава за Италия и играе 6 години за Равена. От 1988 г. работи като треньор в Италия в продължение на 5 сезона. Омъжва се за журналиста от „Гадзета дело спорт” Алесандро Филипини. На олимпиадата в Атина 2004 е треньор на сестри Янчулови в турнира по плажен волейбол. 60-годишнината на голямата шампионка е повод Цеца Божурина да ни разкаже няколко истории. Наред е третата:.

 

Много късно започнах да играя волейбол – на 15 г. Но още на 16 г. Никола Тасков ме взе в женския отбор на Миньор (Пк) и работеше допълнително с мене. След тренировка ме слагаше до стената и забивах до припадък. Така ми изправи ръката. По-старите в отбора бяха с 15 г. по-големи от нас, младите. Но се сработихме, започнахме да бием. Тогава непобедими бяха Левски, а ние станахме втори в първенството. Завърших механотехникума в Перник, за да съм по-различна. Така си пропилях една година. И нали съм си стойкаджийка от край време, реших да следвам не ВИФ, а право в Софийския университет. Първата година не ме приеха. Тогава с Миньор станахме втори на републиканското първенство (1971-72). Но като влязох да следвам право преминах в Академик и започна софийският ми живот. Четири години изкарах в Академик, после пет години в ЦСКА. В Левски не ме взеха като неблагонадеждна, макар че ме искаха. Защото чичо ми е изчезнал на 9 септември 1944 г. Бил е шеф на пожарната. Така и не се разбра какво е станало с него.  Но в ЦСКА ме приеха и ме направиха офицер. Сега съм лейтенант от запаса. Най-хубавото беше, че когато аз и Васил Симов отидохме за първа година в отбора през 1977-ма, станахме шампиони и спряхме серия от 12-13 поредни титли на Левски. Васил Господинов беше треньор на националния отбор и бе събрал при „сините” почти всички национални състезателки. Беше страхотно да ги бием. Три години подред ставахме първи с ЦСКА, спечелихме и КЕШ. След това се заредиха успехите с националния отбор, воден от Васил Симов. Горда съм, че бях една от основните фигури на това поколение. Може да не съм била най-добрата, но станах най-известната. (смее се) Защото ми е хубаво името – хем съм цвете, хем съм божур. Когато съобщаваха името ми Цветана Божурина бях от най-аплодираните в залата. Но я нямаше тая истерия, която сега феновете проявяват към играчите. В онова време беше важно, че начело на отбора са Васил Симов, д-р Еленков и край. Друга звезда не беше разрешено да изпъква. От време на време ни пращаха някое ченге да ни следи, когато пътувахме до Перу или до Бразилия. Но Васил умееше много добре да комуникира и да бъде буфер между властта и отбора.

 

Очаквайте скоро още истории на една от най-добрите ни волейболистки в цялата история на този спорт у нас


Тагове: Цеца Божурина
Коментари
Други новини