Пионерът


Пионерът
04-01-2013 13:31
Димитър Еленков и до днес държи върха на българския волейбол в Европа


В празничните дни освен на настоящите български волейболисти, е време да обърнем внимание и на бившите величия в този спорт, които са донесли едни от най-големите успехи във волейбола през годините.  Да припомним техните постижения и направим достояние миналата слава за младото поколение...

BGvolleyball.com разширява своята рубрика Незабравимите с поредица от материали за легендите на България от миналото, разработка на нашата колежка Мила Панайотова от в.Тема Спорт. След като започнахме с Митко Димитров и Боби ГюдеровПанайот Пондалов, Коста Шопов, сега ви запознаваме и с Димитър Еленков.
 

Волейболът не е най-комерсиалната спортна игра. Едни от предположениятаза това са липсата на контакт със съперника, както и фактът, че правилата в този спорт са трудни. За волейболистите винаги говорим като за по-интелигентни спортисти, по-умерени и изучени. Но ако има най-учен измежду спортистите и най-спортен между учените, то това безспорно е големият Димитър Еленков.
 
Роден е в Радомир и като всяко малко момче е запален по футбола. На 15-годишна възраст отива да учи в София, където довършва средното си образование във II мъжка гимназия (сега 22-ро СОУ). Баща му обаче му поставя тежко условие - да остави футбола или му спира парите! Еленков не може да се отдели от спорта и топката и така влиза в залата за първи път. Волейболът по това време е далеч не толкова популярен, няма вът решно първенство, организацията е на съвсем различно ниво. Приема инициативата на запален по спорта адвокат и група ентусиасти тренират в любителския отбор Спортклуб. В първия му голям мач Еленков и съотборниците му се изправят срещу професионалния АС-23.
 
Асовете са сигурни в победата, отиват на мача с голямо самочувствие, но си тръгват с наведени глави. На този мач Еленков се запознава с Коста Шопов и започва една от двете големи авантюри в живота си - волейбола. Като студент започва да тренира волейбол в АС-23 и завършва химия в Софийски университет. Продължава висшето си образование до 1946 г., като се дипломира и с индустриална химия в Държавната политехника.
Продължава кариерата си като асистент по химия във Варна. Волейболът обаче все още е в кръвта на Еленков и в морската ни столица участва в създаването на местния Академик. Скоро вече е част и от националния ни отбор, с който печели три бронзови медала от Балканиадата. Във Варна Еленков остава едва две години и през 1949-а се връща в София.
 
 
 
 
В столицата тренира с тима на Академик редом с Боян Мошелов, Методи Стоилов, Димитър Гигов. Две години по-късно Еленков получава предложение от тогавашния шеф на родния волейбол Желязко Колев да бъде играещ треньор на националния тим. Той обаче е категоричен - или волейболист, или треньор. Колев му гласува доверието да реди състава и тактиката и още същата година България достига най-значимото си постижение на европейско първенство. Година по-рано през 1950-а, тимът ни остава на незадоволителното 4-о място. За медалите тогава се борят шест отбора, а домакин на шампионата на Стария континент е България. Въпреки това волейболистите ни остават след СССР, Полша и Чехословакия. През 1951-ва Еленков сменя Валентин Анков на треньорския пост. Европейското се провежда в Париж, а отборите, които участват, са близо два пъти повече - 10. И тогава, както и днес на практика най-силното състезание във волейбола е европейското първенство, тъй като на него се събира каймакът на този спорт и на практика няма слаби отбори. Въпреки това целта пред нашите е златен медал. На това първенство блясват звездите на Коста Шопов, Боби Гюдеров и Панайот
Пондалов, а България играе финал срещу СССР. Волейболистите ни губят битката за златото, а и до днес – 61 години по-късно, това остава единственият финал на европейско първенство за България. За отличната си игра Борис Гюдеров е обявен за почетен гражданин на френската столица.
 
Големият връх на треньора Димитър Еленков обаче тепърва предстои. Ако има някой, който само шест години по-късно да е променил световния волейбол, то това е именно той. През 1957-а България домакинства на 53-ата сесия на Изпълнителния комитет на МОК. След два неуспешни опита до този момент страната ни е категорична, че волейболът има нужда от още един шанс да влезе в програмата на олимпийските игри. По-рано това не успяха да сторят САЩ (през 1924-а) и ФИВБ (през 1936-а). Родната федерация е твърдо убедена, че високопоставените гости от МОК могат да бъдат убедени, че волейболът все пак има място в най-големия спортен форум. За целта организират супер турнир в София. Освен българските волейболисти пристигат още пет от най-силните отбори в света - СССР, Чехословакия, Румъния, която по това време е световен вицешампион, Франция и Италия. България безапелационно печели първото място, а Еленков определя именно този турнир като връх в кариерата му на национален треньор. Мачовете по време на турнира сеиграят пред невероятните 20 000 души, изпълнили до краен предел възможностите на тогавашния ни национален стадион “Васил Левски”. Публиката, двубоите, атмосферата пък убеждават шефовете в МОК, че волейболът има място и на олимпийските игри.
 
И докато еуфорията от невероятните победи над световните сили във волейбола все още не са утихнали, идва и най-голямото огорчение за Еленков. Следващата година волейболистите ни участват на европейското първенство, домакин на което е Прага. Призовата тройка обаче се повтаря от тази на световното през 1956-а. Чехословакия се окичва със златните медали, Румъния остава втора, а трети - СССР. България се завръща с четвъртото място, а задачата на Републиканската секция по волейбол за
злато остава неизпълнена.
 
Председателят Живко Колев незабавно отстранява Еленков от треньорския пост, въпреки че често (както се случва и в днешни дни) се намесва в работата на специалиста. Обвиненията към националния ни селекционер пък са повече от шокиращи - неговото провинение е, че е... прекалено интелигентен! Огорчението и обидата този път са големи и Димитър Еленков спира борбата си във волейбола. И повече от 20 години не стъпва в залата дори и като зрител. Отдава се изцяло на другата си страст - химията. 
 
И след като постига едниот най-значимите успехи във волейбола, днес за Димитър Еленков говорим и като за основателя на инженерната химия в България. През 1956 г. е избран за доцент по специалността “Процеси и апарати в химическата промишленост”, а от 1965-а е професор. Става първият доктор на науките в тази област през 1967 г. Почетен професор и доктор хонорис кауза на Санкт-Петербургския технологичен институт (1982 г.), а името му стои наред с личности като Менделеев, Бернщайн, Лебедев. Публикува над 200 научни статии в най-авторитетните специа-
лизирани издания за инженерната химия, като е и главен редактор на списание “Химия и индустрия” от 1990 г. до 1993 г. Стига и до най-високото научно звание - член-кореспондент на БАН. Дни преди да навърши 90 години – на 18 октомври 2009 г., той на-
пусна този свят.
 
Визитна картичка
 
Роден на: 4 ноември 1919 г. в Радомир
 
Починал на: 18 октомври 2009 г.
 
КАРИЕРА КАТО СЪСТЕЗАТЕЛ
 
1936 - 1947 - АС-23 (София)
 
1947 - 1949 - Академик (Варна)
 
1949 - 1951 - Академик (София)
 
1946 - 1951 - национален състезател
 
ОТЛИЧИЯ
 
Бронзов медал от първата Балканиада в Букурещ 1946 г.
 
Бронзов медал от Балкано-средноевропейско първенство 1947 г. в Тирана
 
Бронзов медал от Балканиадата в София - 1948 г.
 
КАРИЕРА КАТО ТРЕНЬОР
Наставник на националния отбор, мъже през 1951 г. и 1957-
1958 г.
 
ОТЛИЧИЯ
Сребърен медал на европейско първенство в Париж 1951 г.

Тагове: Димитър Еленков, легенди
Коментари
Други новини