Какво е проект и има ли такова волейболно животно у нас


Какво е проект и има ли такова волейболно животно у нас
16-05-2019 19:10 | Тема Спорт

 

В последните години в българския волейбол се наложи като много модерна една дума. Изпълнена с много смисъл в себе си, модерната думичка е "проект"!

В тълковния речник думата е определена по следния начин: "Замисъл за осъществяването на нещо, план".
 

 

Безспорно волейболните проекти в България обаче са със странно разбиране за смисъла на думата. И ако най-нормалното като подразбиране е осигуряване на финансова стабилност, сериозно медийно покритие и популярност, задължително силно представяне в Европа и най-вече силна детско-юношеска школа, която да подава кадри за първия отбор, с което "да се завърти колелото", то очевидно не това влагат в смисъла "проект" клубните шефове на родните отбори. Само в последните години се говори за "Проекта Добруджа", "Проекта Нефтохимик", "Проекта Левски", "Проекта Хебър", "Проекта Монтана" като някои са в проект вече по 6-7 години, други "само" по 3-4. 

Връх на "проектите" бяха тазгодишните финали при младежите. Едва 4 клуба от Суперлигата успяха да докарат своите "бъдещи" таланти до финалния етап за титлата - ЦСКА, Пирин (Разлог), Марек Юнион-Ивкони и Черно море. Бюджетите на 4-те клуба общо правят малко над бюджета на шампионите от Нефтохимик или на Хебър, като двата клуба бяха хегемоните при мъжете тази година. От първите осем в Суперлигата само 3-ият ЦСКА и 7-ият Пирин Рз успяха да класират отбори на финалите?! 

 


В Добруджа започнаха много обещаващо преди години своя проект, който бе свързан с осигуряване на финансиране от няколко източника, сериозна работа с феновете и развитие на школата. Първите две се изпълняват успешно, но вече за поредна година школата я няма на волейболната карта. Съвсем закономерно в първия отбор за толкова години няма общо и три момчета, излезли от школата. А в голям град като Добрич, където нямаш дори и конкуренцията на другия "висок" спорт – баскетбола, и да не успееш, е кощунство. За сметка на това и през тази година се наблегна на наемници и даже трима чужденци.

В Бургас пък за поредна година не само че се провалиха в школата, но дори и нямаха отбор в първенството на старша възраст. В последните 10 години клубът се е класирал при подрастващи на финали не повече от два пъти, а за медал е немислимо да се говори. С финансовия гръб на петролната компания и възможностите като бази, с избора на деца от един от най-големите градове в страната да не можеш да селектираш качествени деца е несериозно, а пък да нямаш отбор младежи вече граничи със спортно престъпление.

 


Пазарджик е градът, давал най-много играчи за националния отбор допреди 15 години. От три вече се работи по „проекта Хебър”, хвърлят се луди пари, но... само за представителния отбор. Канадски национал, македонски национал, български национали и... липса на нормално отношение към ДЮШ. Безспорно няма как да се отрече това, което се прави и осигурява за мъжкия отбор от кмета на града, но когато разполагаш с над 1 млн. лв. бюджет да не заделиш дори и 20 хиляди за екипировка, пособия и осветена зала за децата... коментарът е излишен. Не е тайна, че в Пазарджик школата и мъжкият отбор са сякаш два различни клуба от два различни свята. За едните има всичко, за другите... родителите да се оправят. Юношеските им отбори присъстват в първенствата, но повече сякаш на олимпийския принцип - важно е участието. 

Тръгналият с много амбиции Владо Николов също е доста назад в идеята му за "проект". Провал претърпя тази година младежкото му направление в Левски. Идеята с привличането на италиански специалист не само че не даде резултат, но и се създаде напрежение в клуба. И ако в Левски все пак имат някакво оправдание с липсата на собствена зала и ползването под наем на училищни салони, то не така стои въпросът с Хебър, Добруджа, Нефтохимик и Монтана.

 
В града от Северна България също всяка година се наливат сериозни пари от страна на местния кмет. Волейболният клуб от Монтана е типичният представител на "изкуствените отбори", където за мъжете се дава мило и драго, а подрастващите кучета ги яли. 

Като анекдот се разказва още случаят от миналата година, когато Монтана не успя да осигури... 450 лева, за да изпрати кадетите си на зонален турнир в Дупница, а в същото време бюджетът на мъжкия отбор е над 700 хиляди.

За съжаление "проектите" у нас означават големи бюджети за наемници, чужденци и бързи резултати, които обаче се оказват само еднократни в повечето случаи. 

От елитните ни клубове запазват позициите си само югозападните Марек Юнион-Ивкони и Пирин, които играха финал. Двата града са малки по размери, с ограничен избор на момчета, но вече повече от 15 години продължават да изкарват кадри за първите си отбори. В Разлог тази година се принудиха дори да вземат под наем... четирима талантливи юноши от Пловдив и Кърджали, за да бъдат не просто конкуренция, а и да спечелят титлата в тази възраст. Дупничани продължават своя "проект" с налагането на юноши при мъжете, което има обаче и своя минус. Младежите взеха среброто, но в Суперлигата за първа година останаха извън плейофите, а в мъжкия отбор втория сезон играха... седем момчета от школата. 

 


Най-твърд в позициите си е столичният ЦСКА. Те също са неизменно на финалите, както дупничани и разложани, като миналата година играха финал, който загубиха от Черно море, а тази година останаха с бронз. Трето място завоюваха и мъжете на най-успешния ни клубен отбор в този спорт. В ЦСКА дори и в годините, в които имаха супер селекция с Филип Майо, Рафа Паскуал, Портуондо, Николай Иванов и компания, не отстъпиха в отношението си и работата в школата, което на практика ги спаси година след като изпаднаха в пълен колапс с над 2 млн. лева задължения. Именно момчетата от школата задържаха ЦСКА в елита и със сигурност, ако се стигне до подобна ситуация следващата или след 5 години, отново ще свършат работа.

От БФВ направиха крачка в правилната посока едва преди година, когато задължиха отборите от елита да участват задължително с поне 2 гарнитури. Някои предпочетоха да отбият номер с участие в "малките" първенства с два отбора. Тук е мястото от родната федерация да задължат всеки клуб от елита да участва с отбори на всички възрасти, което безспорно ще доведе до повече кадри за мъжете и за националните отбори, които страдат от липса на конкуренция и кадри. 

Два проекта забелязваме и в женското първенство. Берое през тази година тръгнаха с "голям" замах да са конкуренция на Марица с привличането на опитни български състезателки, както и попълнения от чужбина. В същото време обаче липсата на идея и създаване на детско-юношеска школа в Стара Загора го поставя в графата "изкуствен" клуб, т.е. оттегли ли се спонсорът, този спорт в града приключва.
Много противоречив е друг проект. Този на Марица. В последните години пловдивчанки са абсолютен хегемон в България, като загубата дори на гейм във вътрешното ни първенство само по себе си е изненада. Финансово изключително стабилен клуб, дори от ранга на средноевропейските отбори, който привлича всичко най-добро у нас, трансферира чужденки, но засега проектът се изразява само с "историческа първа" и единствена победа в Шампионската лига за две участия. На фона на обезкръвените други клубове у нас и нивото Марица така и не успява да разгърне и подаде към представителния си отбор момичета от школата. В клуба се работи професионално от организационна гледна точка, но в досегашните години се къса нишката между преливане от школата към жените.

Затова остава отворен въпросът: Какво е проект във волейбола?

 

 

 

---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

 

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

 

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com


Коментари
Други новини