Олимпиадата като вдъхновение за спортна нация


Олимпиадата като вдъхновение за спортна нация
12-08-2017 15:30

Подобно събитие променя за добро облика на един град за десетилетия напред 

 

25 години - толкова изминаха от олимпиадата в Барселона 1992. Тази година в каталунската столица чрез различни мероприятия се отбелязва този юбилей от събитието, което тотално промени града. Каквото и да ми разправят разни наши „природозащитници“ и подобни „активисти“, една олимпиада променя за добро облика на един град за десетилетия напред.

Да не говорим за спортната инфраструктура, която остава – басейни, стадиони, спортни зали, тенис игрища, гребен канал и т. н. 

И когато насреща имаш спортна нация като испанската, резултатите са налице. Сигурно не мислите, че са случайни, например, успехите на испанските тенисисти и тенисистки оттогава до сега?  Или пък, че Испания има добри женски и мъжки отбори по хокей на трева?

  
Но не е само материалната база. 

Когато децата гледат мач като олимпийския финал във водната топка през 1992 година, със сигурност на не едно от тях му се приискало да стане ватерполист и да изживее такъв момент. Точно такива моменти запалват децата по спорта. А този беше невероятен, един от тези мачове, които ще се помнят винаги.  

 

И може би затова, едно от събитията, с което се отбеляза 25-та годишнина от Барселона´92 бе мач между тогавашните финалисти - сегашните национални отбори на Испания и Италия, който се игра на 28 юни тази година. 

Този път и с българско участие! Свилен Пиралков бе помощник-треньор на испанския тим. Двубоят беше проверка на двата отбора преди световното първенство в Будапеща, а на полувремето бяха наградени с почетен знак някои от героите, участвали във финала през 1992 г., между които испанците Жорди Санс, Сержи Педрерол, Дани Баярт, Мики Ока, италианецът Алесандро Кампаня, сегашен селекционер на “Settebello” и тогавашният им треньор, хърватинът Ратко Рудич.

Помня отлично този олимпийския финал и мястото, където го гледах – къщата в мадридския квартал „Моралеха“, където живееха родителите ми тогава. Испания – Италия. Два от любимите ми отбори от онова време, на които съм „стискал палци“, когато играеха срещу другите грандове.

 

water_sports

 

Отбори с изразен собствен стил, различаващ се от силовата игра на отбори като Унгария, Югославия или ОНД (бившия СССР). Бях раздвоен. За кого да съм? 

Познавах лично повечето от играчите и на двата отбора. 

Бях играл много пъти срещу тях

 

още от юношеските национални отбори. Италианците бяха запазили ядрото на отбора, който спечели европейското първенство за младежи във Варна през 1982 г.: Сандро Кампаня, Марио Фиорило, Марко Далтруи, Франческо Атолико, плюс невероятния им център Масимилиано Феррети. Имаха и друг коз: бяха водени от Ратко Рудич, който вече имаше две олимпийски титли с Югославия през 1984 и 1988. 

Испанците от своя страна се бяха обединили, както винаги в последните години, около звездата си Манел Естиарте, но също личаха имената на играчи като Чики Санс, Чава Гомес и Дани Баярт, който е един от най-техничните ватерполисти, които съм виждал.

 

Две години преди това отборът бе поет от хърватския специалист Драган Матутинович. Тук, в Испания, негова личност предизвикваше много полемики. Много от играчите не одобряваха тренировъчните му методи: големи натоварвания, дълги кросове, десетки километри плуване, яка физическа подготовка, желязна дисциплина. Нещо, с което техничните „испански мухи“ не се бяха сблъсквали дотогава.

 


 Любо Бонев, bgswim.com 

 

 

 

---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

 

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

 

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com


Тагове: Любо Бонев, история, Барселона, олимпиада
Коментари
Други новини