Довиждане Любляна, здравей Баку!


Довиждане Любляна, здравей Баку!
22-09-2017 14:00

 

Български волейболни фенове тръгват за Азербайджан за да подкрепят женския ни национален отбор по волейбол в стартиращото от днес, 22 септември Европейско първенство за жени. Нашите волейболистки са в Баку, в група „С“, като съперници са ни още Украйна, Русия и Турция. Първият мач на националките ни е срещу Украйна, като е на 23 септември от 14:30 ч (б.в)

 

Председателят на Националния фенклуб на България Георги Христов, заедно със свои приятели отново ще бъде място и отново ще подкрепя родния ни тим. Георги Христов споделя впечатленията си за BGvolleyball.com от всеки шампионат, а ето поредните му размисли преди старта на Евроволей 2017

 

"Астрономическото лято е към края си, но волейболното е в своя разгар. То щедро топли сърцата на българските запалянковци, нежно придава здравословен тен на емоциите им, носи повече радост и усмивки, отколкото болка и тъга. След Европейското първенство за мъже и шестото място на националния ни отбор в Краков, женският национален отбор до 23 години ни ощастливи истински с бронзовите си медали от току-що завършилото Световно първенство в красивата столица на Словения – Любляна!

 

 

Лично аз следвам активно националните волейболни отбори мъже, жени и подрастващи навсякъде из Европа от 2009 година. През същата тази година имах щастието заедно с десетки български фенове на живо да съпреживея с мъжкия ни волейболен отбор бронзовите медали от Европейското първенство в Измир и Истанбул. Вероятно, оттогава у мен се появи измамната представа, че да бъдеш на волейболната почетна стълбичка на големи първенства не е чак толкова трудно. И започнаха дълги години на надежда и еуфория от велики победи на различни национални отбори и много разочарования от много четвърти, пети... и т.н. места, но без блясък от медали, със спорадични индивидуални отличия. Сигурно съм участвал с моите приятели от Българския национален волейболен фенклуб в над двайсет големи европейски и световни волейболни турнири за последните 8 години. Казвам „участвал” убедено и без много да се замислям, но това е друга тема, която не е предмет на настоящето писание.

 

Думата ми е за друго. Винаги малката дистанция между „призовото”, „почетното”, „престижното” четвърто, пето и така натам класиране и медалите поне за мен се е дължала не толкова на разлика в техническите умения и тактическото подготовка, а на (понякога) (не)обясним психически срив и спад в мотивацията на нашите момчета и момичета в най-възловите срещи на шампионатите, или в най-решителните геймове от тях. И точно тогава нашите противници са показвали повече здрава психика и по-силна мотивация, която аз най-вече свързвам с отговорността, ако не обичта, към родната страна, към стотиците хиляди искрено желаещи да се отъждествят с победата запалянковци. И винаги безрезултатно съм търсел отговор на въпроса: „Добре, де! Ама защо те могат, а ние не можем, защо на тях им се получава, а на нас – не?”

 

 

Но ето, че това лято най-малките и най-големите измежду подрастващите момичета на волейболна България преодоляха този хроничен синдром, влагайки изключителна воля, старание, дух, спортно злоба, ако щете, всеки индивидуално и всички заедно като отбор и се пребориха (за малко да кажа „по мъжки”, ама не само, че не е джендър неутрално и полит-коректно, ами си е направо невярно) за своите и на България отличия от Европейско и Световно първенство, нещо, което не ни се беше случвало 17 години при „слабия” пол. Тези женски отбори изиграха своите най-важни срещи целеустремено, задружно, демонстрирайки пред превъзхождащ ги в някои отношения противник, силно желание за победа и неукротим отборен спортен дух.

 

И ето, че ние, българските волейболни запалянковци отново сме щастливи! Отново в нашите форуми струи предимно радост и позитивизъм. Отново някои от нас ще си помислят, че едва ли не медалите от големите шампионати по принцип ни принадлежат.

 

И сега най-тежко ще бъде на жените в Баку. Очакванията след историческия бронз на 23-годишните им колежки и приятелки ще бъдат големи, но вярвам, съвсем не непосилни за това поколение български волейболистки. Те все още не са изиграли своите най-силни мачове заедно. И какъв завършек на годината би била още една голяма, луда радост!

 

 

Затова: „Довиждане, Любляна!” и „Здравей, Баку!

 




---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

 

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

 

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com


Тагове: Георги Христов, Национален фенклуб на България, Европейско първенство волейбол 2017 жени
Коментари
Други новини