Светла Ангелова: С повече спортна злоба ще се борим докрай!

 
Новият сезон на Световната верига Swatch по плажен волейбол за жени вече започна вчера с квалификациите за национални квоти на Открития турнир в столицата на Бразилия.  Днес започват и квалификациите за влизане в основната схема, в които официално ще дебютира и новосформираната българска двойка Евелина Чолакова & Светла Ангелова.  Двете националки се готвят вече около месец на плажа Ипанема в Рио де Жанейро, а BGvolleyball.com разговаря със Светла по повод предстоящата надпревара.
 
- На прага сте на първото си официално състезание за сезона.  Как върви подготовката ви в Бразилия?  Здрави ли сте?
 
- Добре сме, освен някоя друга болежка, която се обажда от време на време, но това е нормално.  Стискаме зъби и продължаваме...  Иначе подготовката върви добре.  Чакаме всяка тренировка с нетърпение, въпреки че през тази, последната, седмица беше много горещо.  Стараем се да извлечем максималното.  Тукашните треньори имат различен метод на работа.  Тренировките са много интензивни и упражненията се сменят постоянно с 3-4 повторения в серия...  Хубавото е, че винаги има по трима човека, които гонят топки, бият сервис и помагат на треньора.  Това позволява постоянно пипане на топката.  Дори повече от физическата подготовка е с топка.  Много наблягат на събраната и бърза игра, както и не минава тренировка без упражнения за контрол.  Седмицата преди турнира правихме повече съвместни тренировки с различни отбори – от Аржентина, Норвегия и Бразилия.
 
- Има ли видима полза от всичко това за вас самите?  Чувствате ли се вече готови да се изправите пред голямото предизвикателство - Световната верига?
 
- Имайки предвид, че сме стъпили на пясъка от един месец и с Ева не сме играли никога заедно, мисля, че се справяме добре.  Това е и мнението на нашия треньор.  Друг е въпросът, че на турнира в Бразилия ще се изправим срещу най-добрите отбори в света, които тренират целогодишно, а ние се опитваме да ги догоним за два месеца.  Трудно е...  Но, разбира се, отиваме, за да дадем максималното от нас и с повече спортна злоба ще се борим докрай!
 
- Поставили ли сте си някакви конкретни цели за турнира в бразилската столица?
 
- За нас би било успех влизането в основната схема, имайки предвид високото ниво на състезанието.
 
- Намирате се в Меката на плажния волейбол.  Какво е различното в развитието на този спорт в Бразилия?  Нещо, което ще разкажеш на своите колеги в България, които не са имали шанса да посетят тази страна?
 
- Тук в момента от една седмица на всеки 500 метра има мрежи, на които тренират едни от най-добрите двойки в света при жените и при мъжете.  Когато нямаме тренировки, обикаляме плажа и наблюдаваме различните отбори.  Наистина е много хубаво и интересно, а и все пак и така се научава нещо ново.  В различни разговори с тукашните треньори научих и как протича една година за бразилските състезатели.  Освен че има турнири от различен ранг през цялата година (всяка седмица!), за тях почивката е три седмици през месец декември и по един ден за Коледа и за Нова година.  През останалото време се тренира всеки ден, дори понякога и по два пъти с почивка в неделя.  Имат за всяка една възраст различни състезания и шампионати.  В клуба, в който тренираме ние, има школа за мини-волей, както и отбори до 19, 21 и 23 години.  Общо взето, всичко живо тук играе плажен волейбол или плажен футбол.
 
- Ева по-рано ми разказа, че отделяте част от свободното си време да разглеждате забележителностите на Бразилия.  Теб какво те впечатли най-много досега?
 
- О, да!  Миналата седмица отборът на Рио де Жанейро (б.р. - Юниливър Волей) по волейбол в зала за жени с треньор Бернардо Резенде игра мач за влизане във финала на тукашното първенство и аз реших да го посетя.  Мачът беше в зала Мараканазиньо.  Наближавайки залата, срещах тълпи от хора, които също отиваха натам.  Един час преди да започне загрявката, пред залата трябваше да чакаш минимум един час, за да си вземеш билет!  А после, за да влезеш в самата зала, опашката от хора беше километрична и без край!  В крайна сметка гледах мача по телевизията и съобщиха, че в залата имало 12 000  човека, като още много желаещи не са останали навън.  Както ми каза баща ми, в Бразилия волейболът е спорт номер едно, докато футболът не е спорт, той е религия.  Така е наистина!