Златко Живков: Суперлигата с две осмици е решителна крачка за развитието на българския волейбол


Златко Живков: Суперлигата с две осмици е решителна крачка за развитието на  българския волейбол
26-06-2020 14:12 | BGvolleyball.com

Кметът на Монтана Златко Живков присъства лично на важната среща между представителите на волейболните клубове от Суперлигата и новото ръководство на Национална волейболна лига, на която клубовете решиха елитното волейболно първенство при мъжете да се провежда с формат от две осмици по осем отбора.


- Господин Живков, какво е вашето мнение за новия формат на волейболната Суперлига при мъжете?
- Беше направена хубава и решителна крачка за българския волейбол. Това е моето мнение, но и виждането на преобладаващата част от хората, които се занимават с подкрепата на тази игра. Новината е, че Суперлигата е от 16 отбора, разпределени в две осмици, и ще имаме първенство, наситено с мачове с интрига. Това показва желанието за развитие на волейбола, желанието на повече волейболни центрове да се опитват да развиват волейбола професионално. За всички е ясно, че това е най-успешният колективен спорт на България, имайки предвид всички отличия от олимпийски игри, световни и европейски първенства. Въпросното развитие на спорта на професионално ниво в повече центрове е един от акцентите.

 

Втори акцент - убеден съм, че конкуренцията ще бъде по-силна. Така или иначе водещите отбори и сега са готови 90% като селекция. Останалите също ще имат достатъчно време да се включат в периода до старта на шампионата. И да дадат заявки за своите амбиции още от началото.

 

Много любопитен ще бъде форматът с определянето на участниците в първата и втората осмица на Суперлигата чрез 4 отделни турнира с по 4 отбора.

 

Аз съм от хората, които смятат, че е много добре, че е даден шансът и на отборите, които останат във втората осмица, да имат правото да се включат в плейофите. Така най-амбициозните и най-подготвените от втората осмица - завършилите условно казано на девето и десето място след редовната фаза, ще имат възможност да изместят седмия и осмия и така да влязат в плейофите за определяне на шампиона. Определено това са акценти от забелязаното желание за промяна към много по-добро.

 

За първи път виждам, че Национална волейболна лига се грижи с определени процеси, които предстоят да се случват при стартирането на първенството, с детайли по организацията на първенството. Но за първи път така детайлно бяха разглеждани всички важни моменти - волейболни и организационни. Бяха коментирани конкретни теми, промени и правила - и в името на интригата на мачовете, и на справедливостта. Бяхадискутирани детайли от възможно най-интригуващото определяне на шампиона и призьорите, имаше ползотворна дискусия за изпадащите отбори, за евротурнирите.

 

Друга много важна тема е проведената дискусия за участието в европейските клубни турнири. Участвайки, показваме доколко сериозен е шампионатът, а и хората, които до голяма степен развиват и играят волейбол в страната. Неслучайно поисках да има санкции за тези, които добият право, а се откажат от участие в евротурнирите. Защото имахме пълен парадокс - говорихме си за Суперлига, а вместо в Европа да играят добилите право - първият, вторият, третият, четвъртият, да се стига да участват шестият, седмият, че и до десетият в класирането. Това беше много важна тема, коментирана от всички представители на клубовете, която също ще допринесе за по-добрия краен продукт.


Генерално за избрания формат с две осмици по осем отбора смятам, че това със сигурност ще качи качеството на първенството.

 


- Как оценявате първите стъпки на новото ръководство на Национална волейболна лига и работата с клубовете?
- Няма как да не правят впечатление амбицията и желанието на новото ръководство - и на Атанас Гаров и Станислав Николов за Национална волейболна лига, и на Любомир Ганев за федерацията като цяло. Конкретно за Национална волейболна лига отчитам, че за работа са се захванали все опитни хора, с доказани организационни умения, но от друга страна изпъква и желанието им за позитивна промяна - да направят първенството по-интересно и по-интересно, да мотивират отборите, включително и с финансови стимули. Нямаше как тази структура да остане една затворена система, в която никой нищо не знае - какво получава, при какви правила го получава, защо го получава, а в крайна сметка и нищо не получава. Някакви неща се коментираха под сурдинка, но в никакъв случай в този формат и с такъв размах.


Аз намирам първите стъпки на новото ръководството на Национална волейболна лига за силно обнадеждаващи. И то със спокоен тон, без излишни изхвърляния. Това е страшно по-добре, отколкото високопарни приказки и биене в гърдите с неща, които са извън възможностите на голяма част от хората, които ги изричат. Останах доволен и от по-дългосрочния поглед, който съществува в момента - утвърждаването на конкретния формат и план за развитие от 4 години. За да има приемственост и да се работи за развитието на българския волейбол, трябва да бъде даден шанс - и на центровете в страната, и на различните школи, и на самите млади състезатели, и на тези, които инвестират в тях. Това е пътят да се развият центровете, които имат желание. А отдавна не е имало такъв наплив от желаещи да влязат в Суперлигата.


Повтарям - Суперлигата е от 16 отбора, от две взаимносвързани осмици.

 

Просто тези, които се притесняват и които гледат по-аматьорски на темата, са против промените, защото се притесняват, че нямат сериозни, конкурентни отбори. А в крайна сметка, когато говорим за този най-успешен колективен спорт в България, трябва да имаме предвид, че коментираме Суперлигата на България, а не първенство за юноши, за ветерани или за любителските първенства. И колкото повече се поизчисти аматьорското отношение към тези теми, това ще даде толкова по-голяма възможност за развитие и за по-добри резултати.

 

 

- Прави впечатление вашата лична ангажираност към спорта и в частност към волейбола в Монтана - дори и от самото ви присъствие на срещата с представителите на клубовете от Суперлигата. Каква е вашата мотивация лично да се борите и за развитието на спорта в България, и за интересите на спортните клубове във вашия град?
- За мен Монтана е кауза, но спортът - също. Има много начини човек да постигне това, което иска. Когато усеща, че има моменти, в които трябва да се намеси директно, защото има криза на доверие към останалите хора, които в случая се занимават с волейбола, ако наистина спортът му е кауза, тогава трябва да се намеси по-сериозно и по-отговорно. По този начин гарантира развитието на този спорт.

 

Аз бях впечатлен от последното заседание на Национална волейболна лига - над 4 часа дискусии за волейбола. В Брюксел правим такива заседания в Европейския комитет на регионите, както и в Управителния съвет на сдружението на общините. Но аз не смятам, че форуми като заседанието на Национална волейболна лига заслужават да бъдат подминати. В крайна сметка, човек или иска да направи нещо и да го направи добре, или не. И когато има колебания, те трябва много бързо да бъдат изчистени и човек да е наясно, когато поеме ангажимент, дали може да го изпълни, дали има съмишленици, заслужава ли си да го направи... При нас волейболът е спорт с традиции. Навършва се 73-а година от създаването на волейбола в Монтана. Само футболът е по-стар, догодина ще стане на 100 години. Ние сме мъжки волейболен център с традиции и разбрах, че ангажиментът трябва да бъде малко по-голям, защото нещата иначе няма да се получат.

 

Аз съм заварил другия подход - като поведение и отношение. Но вече споменах - спортът е и кауза. Това е инвестиране в млади хора, в професионален спорт, в школите, в бъдещето. Това е нещо, което определено си заслужава да бъде направено като усилие.

 

Разбира се, има много хора, които не разсъждават по този начин, но за тези двайсетина години, в които вече съм кмет - в това отношение рекордьор в България в областните градове и центрове, се убедих, че работата трябва да се захване извътре, ако трябва да цитирам Дякон Левски. И само с гледане, коментари и приказки няма да стане. Според мен в днешна България в 2020 г. има не повече от 30-40 човека българи, които знаят как се организира и издържа колективен спорт - говоря за всички спортове, не само за волейбола. И поради тази причина винаги е хубаво и интересно, когато срещнеш съмишленик или виждаш някого, като да кажем Краси Илиев - президента на Черно море, който 27 години прави нещо в третия по големина град на България почти самичък, почти напук на другите принципи на професионалния спорт, с които Европа се сблъсква и ги реализира. За мен е интересно да видя всеки от тези хора по какъв начин гледа на организирането, инвестицията и развитието на волейбола. Не крия, че една част от колегите кметове, които в момента помагат активно, също говориха с мен. Чисто приятелски и колегиално - къде, какво и как може да бъде направено. Човек винаги може да вземе всичко от всеки. И поради тази причина смятам, че тази комуникация и тези разговори доведоха до това, че днес волейболните центровете са повече от тези, които бяха преди десетина години.

 

 

- Виждате ли още по-голямо поле за развитие, базирано на добро партньорство на волейболните хора с вашите колеги кметове, с представителите на властта, за да има след десет години още повече волейболни центрове и от днес?

- Изключително важно е да има сътрудничество и отношение. Защото си личи, когато отношението е налице. Дори не говоря толкова за самите общини. В никакъв случай не искам да персонифицирам, защото ние в повечето случаи не можем кой знае какво да направим и кой знае колко да помогнем от самата община. Това не са общински спортове, говоря за първите отбори във волейболната Суперлига - за нас, за Хебър, за Нефтохимик, за Добруджа, за Марек... Общината може да помогне, както и всъщност прави. Както в Бургас, както в Пазарджик, където с Тодор Попов имахме доста разговори на тази тема, преди да се захване сериозно за развитието и връщането на славата на този спорт, както в Добрич, в Дупница... Много е важно обаче да има и други хора отстрани, да резширавяме отбора ни от хора, за които спортът е кауза, и с нови идеи и нови усилия да работим за още по-сериозното развитие.

 

Не мога да се примиря с факт, който често давам за пример - словенския град Целе. В една от бившите югорепублики, една от най-бързо развиващите се, двумилионната Славения, в град с 30 000 души население има седем отбора в колективни спортове! И бюджетът, който отделят за спорт, е по-висок от този на Столична община - 800 000 евро. Тази двумилионна европейска страна имаше 4 олимпийски медала от последните игри в Рио - златен, два сребърни и бронзов, ние сме седеммилионна държава и имахме сребърен и два бронзови медала в Рио. И се чудех как тези хора в Целе, на тази територия имат едновременно мъже и жени баскетбол, мъже и жени волейбол, мъже и жени хандбал, футбол. Това е толкова тежко като издръжка, че само тези, които не са се занимавали, не знаят за какво става дума. Останалите хора са наясно за какво говорим.


Когато искаш да свършиш нещо, има една приказка на шопа: "Нема начин да нема начин!" Когато искаш да си намериш оправдание, както го правят повечето, обикновено казват, че е трудно, че е невъзможно, награждават те с ругатни и коментари. Това обаче не е в състояние да откаже сериозните хора. Когато видиш волейболната зала пълна, какво по-голямо удовлетворение. В крайна сметка това се прави за хората. Шаблонно е да казвам, че е трудно, че е тежко. Разбира се, че е така. Ако беше лесно, щяха да го правят всички, сега го правят единици. В България го правят единици, защото отношението е много-много по-различно.


- Какво да очакват хората в Монтана и въобще хората в България от предстоящото волейболно първенство?
- Аз смятам, че, живот и здраве, ни очакват много интересни срещи още от групите. Силите са поизравнени. Извън тези, които хвърлят най-много усилия и които са с най-големи бюджети. Мисля, че тази конкуренция ще породи още по-голям интерес. Убеден съм, че залите ще бъдат все по-пълни. Сигурен съм, че това е шанс повече млади хорада израстват с тази любима игра на всички българи. Ще съм много щастлив, ако има повече хора в залите - това е най-голямото мерило.

 

- Извън удоволствието от пълната зала, какви са целите на "Монтана" от чисто спортен характер?


- Монтана е най-постоянният отбор в Суперлигата в последните години. От седем години Монтана е в четворката на България - винаги е в борбата за титла, купа и медали. Един-единствен път преди две години сме били пети. В спорта минало няма, в спорта е важно настоящето, миналото е за децата ни и за сладките разкази кога и къде какво е било. От такава гледна точка амбициите ни са и през този сезон да бъдем не по-зле, отколкото предходния. Сега ще играем за Купата на CEV заедно с Хебър след оттеглянето на Добруджа. Иначе стигнахме до четвъртфинал в Чалъндж къп, до полуфинал - на крачка от финала, преди две години. Амбициите ни са поне да повторим това, което правим в последните 6-7 години, тоест да се борим в четворката за разпределение на призовите места. Разбира се, това са само нашите амбиции и желания, които аз смятам, че имаме сили да постигнем. Но това са имбиции и желания и на други наши колеги, които развиват волейбола и клубовете си, така че битката ще бъде оспорвана и много интересна. При всички положения е много по-добре, че имаше новини за волейболното първенство и форматът беше променен, за да се стимулират желаещите да развиват волейбола и да се накарат другите да си изберат пътя - дали да направят следващите крачки, или да си потърсят някакво друго занимание.

 

---------

 

 

 

 

 

 

 

---

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube


 

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

 

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com


Тагове: Монтана, Златко Живков
Коментари
Други новини