Треньорската комисия към БФВ със съвети за възстановяване след COVID-19 в състезателен период


Треньорската комисия към БФВ със съвети за възстановяване след COVID-19 в състезателен период

Людмил Найденов, председател на треньорската комисия към БФВ. Снимка: Архив. 

15-10-2020 12:50 | BGvolleyball.com

 

Изследване на учени от Политехническия университет в Торино, поръчано от Италианския олимпийски комитет, обяви волейбола за най-рисков и опасен спорт по време на пандемията от коронавирус тази пролет. Специалистите от учебното заведение в Северна Италия са установили, че той има най-висок индекс (3.1) на риск в сравнение с такива, при които има по-голяма близост и контакт при практикуването им. 


Втори и трети в класирането са ръгбито с индекс (2.7) и баскетболът с индекс (2.2), а футболът е на седмо място с индекс (1.3).


Всяка федерация беше призована да даде свои собствени оценки. Окончателната оценка за волейбола - отборен спорт сред тези с най-ниски стойности в „рисковите класове“ по мнението на експертите. 

Базата за това са някои критерии, по които е определено новото подреждане.


По отношение на критерия "събиране и/или контакт между състезателите по време на мач" баскетболът има оценка 7, волейболът – 5. По „тренировки“ баскетболът отново е оценен със 7, волейболът и тенисът са с 5.


Към настоящия момент в много отбори по света и в България отделни състезатели или групи в един отбор дават положителни PCR-тестове. Това не е диагноза. По данни от научни изследвания в тези тестове 17% от положителните излизат отрицателни и 13% от отрицателните излизат положителни. В по-голямата си част - 60-80%, от заразените елитни волейболисти прекарват вируса безсимптомно. При деца и тийнейджъри тези стойности са още по-високи. За всички, които прекарват вируса безсимптомно, могат да се занимават с изометрия (столче, планк и др.) и упражнения за баланс. Добре известно е, че нивото на натоварване във волейбола в рамките на една тренировка трябва да варира. Основните фактори, които определят промените в натоварването, са обемът и интензивността. Много от авторите са разглеждали променливостта на натоварването, като са използвали общи категории за разделяне на натоварванията на малки, средни и високи (Martin, 1980; Starischka, 1988) или като процент от максималния (Dick, 1980; Платонов, 1997; Votra, 1999). Средствата трябва да инервират бързи двигателни единици, които обикновено са в латентно състояние, когато правят упражнения с умерена интензивност (Komi, 1989).


Времето за възстановяване на различните биохимични процеси след напрегната мускулна дейност (Волков,1986) са: възстановяване на кислородните запаси в организма – от 10 до 15 сек; възстановяване на алактатните анаеробни резерви в мускулите – от 2 до 5 мин; ликвидиране на алактатния кислороден дълг – от 3 до 5 мин; отстраняване на млечната киселина – от 0,5 до 1,5 часа; ликвидация на лактатния кислороден дълг – от 0,5 до 1,5 часа.


В състезателен период след принудителен престой в домашни условия или в лечебно заведение първо се губи координацията и мускулите започват да се разграждат. Друга важна загуба е загубата на броя и големината на митохондриите (Селуянов, 1997, 2001). Оттук произтича и основният методически и управленски проблем относно вработването на отделния волейболист, какъв е неговият тотален адаптационен капацитет в границите на неговите възможности (ГАП) и намиране на съответния оптимум на неговия трениращ потенциал на натоварването (ТАП). Анализът на горните данни и личният ни практически опит ни дават основание да изложим следните препоръки при програмирането на тренировката по волейбол за играчи след COVID-19, при които е протекъл безсимптомно:


1. Тренировка с времетраене до 1 час

2. Три тренировки на ден с 2-3 часа между тях

3. Комплексна насоченост във всички елементи

4. Малки и средни натоварвания с анаеробно алактатно енергоосигуряване

5. Пасивни почивки от 2 минути между упражненията

6. Ниска и средна интензивност

7. Пулсова честота 120 – 150 уд/мин

8. Отскоци със субмаксимална и макс. мощност в една тренировка 30 бр.

9. Тренировка с аеробна насоченост и фитнес след 3-4 ден. 


Под въздействието на тренировъчните натоварвания да се използват бързи, частични и срочни ефекти (Zatsiorsky,1995). Достигайки първи стадий на срочна адаптация (Дашева, 2015). Освен познатите средства за възстановяване е необходима и богата на протеини диета. Протеинът е градивен елемент за възстановяване на лигавицата и мускулната тъкан, включително тези мускули, които ни помагат да дишаме ефективно така, че трябва да има достатъчно количество от тях в храната. 

 

 

 

---------

 

 

 

 

 

 

 

---

 

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

 

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com


Коментари
Други новини