За мъжете, биткаджиите и как се става шампион..


За мъжете, биткаджиите и как се става шампион..
15-04-2015 17:00

 

Датата 14 април 2015 година няма как да не остане в историята на клубния ни волейбол. Не толкова заради факта, че на нея бе определен поредният шампион на България, а по ред други причини. Марек Юнион-Ивкони стана за 4-и пореден път шампион на България.

 

Ако бе със състава си от миналата година, това нямаше да бъде и новина дори, а суха статистика. Тази титла обаче е с по-особен привкус. Защо? В модерната волейболна история, няма случай досега шампион да е станал отбор с изцяло свои кадри. И едва ли ще има някога. Тази година, обаче, в Дупница се доближиха до този абсолютен рекорд. От т.нар. титуляри с изключение на либерото Мартин Божилов (от 6 години в отбора), всички останали са продукт на дупнишката школа. В това число и македонския магьосник Гьорги Гьоргиев, който дойде в Марек на 15 години. Сред по-рядко намиращите място в 6-цата има още един "външен" - центърът Мартин Иванов-Лешо. В квадрата са отново юноши на тима, а някои след месец ще играят и във финалите на своята възраст.

 

 

 

 

Марек Юнион-Ивкони успя да разбие мита, че само със собствени сили може да се спечели война. С млади, зелени и неопитни… Битка – да, но цялата война? Е, очевидно може. И то по какъв драматичен, спиращ дъха и безумно уникален начин. От първата четворка в класирането, дупничани бяха с най-младия състав и закономерно никой не ги поставяше в сметките за титлата. Още повече, че трансферирани бяха най-опитните на възловите постове. А в един отбор, без здрав диагонал и поне един опитен посрещач, си обречен на живуркане, за титла и медал въобще не може да става и въпрос. Младоците от Марек обаче обориха и това твърдение. Поредният волейболен закон бе нарушен. Всъщност трябва да признаем това, което се случи през тази година. Един почти нов състав, с голобради юноши, хърлени от юношеската скамейка при мъжете, показа какво е нужно, за да се окичиш със злато. Труд, много труд и много, ама много, много труд. Гарнирано с такива човешки взаимоотношения, на каквито биха завидели истински братя и сестри.

 

 

 

 

За Михаел Манджуков до Нова година не бе чувал никой. Или поне не го познаваха волейболните хора и тези, които следят този спорт. Но това момче, след като претърпя две операции в разгара на Шампионска лига, стисна зъби и от тренировка на тренировка и от мач на мач започна да показва качествата си. Манджуков и сега във финалния плейоф не успя да разкрие пълните си възможности, тъй като все още не е напълно готов след операциите, а и отсъствието от терена дълго време оказва влияние. Той обаче не се уплаши да се нагърби с отиграване на тежки топки в решителните моменти. Манджуков заслужава особени адмирации за решението му да играе в 4-ата плейофна среща, спечелена в Сливница с 3:2 гейма и довела до този драматичен 5-и финален двубой. Цяла нощ младият играч повръща и се бори с обезводняването, а буквално 5-6 часа преди мача дори се налага да влезе в болницата. Играчът обаче сам решава, че ще играе и няма да предаде своите накрая. И го направи.

 

 

 

 

 

За Ангел Велков, Павел Душков и Михаил Цветанов, не се знае също много във волейболните среди. И тримата обаче в годините израстваха в школата на дупничани и сега се нагърбиха да защитават цветовете на отбора си, който им даде път и повярва в тях. И тримата показаха характер и качества, което може да радва само треньорското ръководство. Сред "ветераните" вече попада Станислав Величков, който е титуляр от пролетта на миналия сезон. 20-годишният юноша на клуба играе като посрещач и на него се разчиташе да носи отбора най-вече в атака, заради "дългия стаж". По ирония на съдбата последната точка в тазгодишното първенство и шампионска точка, дойде точно от неговата ръка.

 

Какво трябва да кажем за 4-кратните шампиони-титуляри. На 3 от постовете, Марек разполагаха с най- добрите и качествени в България. Плеймейкърът Гьорги Гьоргиев за пореден път доказа, че в България няма конкуренция на неговия пост и е вече време да продължи кариерата си зад граница. Безспорните му качества, нюх и особено здравата психика и манталитет го правят абсолютен лидер на тима. Макето, както е известен той, нaправи това което се иска от един капитан в най-решителните моменти във вчерашния двубой. А този пример говори красноречиво. Негов ас в края на първия гейм, даде предимство на отбора с 2 точки и гейма бе затворен 25:23. В 4-ата част пък след зверска единична блокада срещу Симеон Александров при 23:22, се стигна до крайния успех и се влезе в тайбрека. И още в началото негова блокада и атака дадоха тон за крайния успех. Така се държи един капитан, когато опре ножа до кокъла-наема се сам и поема своята отговорност.

 

 

 

 

 

Борислав Апостолов пък със сигурност ще накара Пламен Константинов да погледне по-сериозно на него. 210-сантиметровият централен блокировач ковеше пирон след пирон в полето на отборите през годината. Изключително стабилен и в атака, и на блокада, с непримирим дух на боец. Зверските атаки в 3-ия метър бяха за шоу на публиката в началото, а след това си станаха нещо нормално. Празник за съперниците пък беше, ако някой успее да го хване на блок. И продължавайки по оста разпределител-център, трябва и някой, който да я посреща, разбира се. А в това отношение либерото Мартин Божилов е без аналог и с абсолютното спокойствие, което изразява е в състояние да скъса нервите на всеки. Емоциите са, когато трябва. Присъствието му в секундите преди сервис действа успокояващо и носи сигурност на посрещачите в отбора и самите те го признават.

 

Божилката, както му викат мнозина, има вродено качество – да се пласира точно там, където нападател ще атакува. Негова е основната заслуга за десетки "извадени" топки и особено в "напечените" моменти. Той е "тихият двигател" на своя тим. А само преди 3 дни навърши 27 години и кариерата е пред него. Владимир Лобутов, Димитър Дулчев и компания пък бяха винаги на линия и не рядко с влизанията си обръщаха цели мачове. И знаете ли какво ги обедини всички тях – обедини ги приятелството, обедини ги характера, доверието и отношението по между им. Защото да се хвърлиш в битката за шампионската титла, трябва да си преждевременно порастнал на игрището и станал мъж. И още от малък да си научен да воюваш за всяка точка, гейм, мач и титла. Защото титлата не се дава или подарява, трябва да се пребориш за нея и да си я вземеш. Те си я взеха. ЗАСЛУЖЕНО! Дупница ви благодари!

 

Георги Евгениев, zadupnitsa.com



---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

 

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !


Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe


Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com




Тагове: Марек, Добруджа 07, Национална волейболна лига 2015 Суперлига
Коментари
palms bet 7sport.net
няма мачове
Други новини