Симоне Джанели: За да си добър разпределител, трябва да обединяваш съотборниците си без колебания


Симоне Джанели: За да си добър разпределител, трябва да обединяваш съотборниците си без колебания
18-05-2020 18:30 | BGvolleyball.com

 

Симоне Джанели е роден на 9 август 1996 г. в Болцано, Италия. Висок е 200 см, тежи 92 кг и докосва 352 см при атака. На 6 години започва да тренира тенис и ски, но на 13 покрай сестра си се записва да тренира волейбол в местния клуб. Напредва много бързо и е забелязан от тогавашния главен треньор на школата за подрастващи в „Трентино” Андреа Буратини. Специалистът, който близо две години заема тази позиция и в Левски София, сменя поста на Симоне и от нападател го прави разпределител.

 

Едва на 17 години и 10 месеца Джанели дебютира в серия А, след като титулярът на Трентино Рафаел чупи пръст. На 18 г. вече е в мъжкия национален отбор, с който досега има внушителните 135 мача.

 

Ето и постиженията на Джанели:

 

 

С Трентино: 

 

6 титли с различните гарнитури за подрастващи

 

шампион на Италия при мъжете за 2013 и 2015 г.

 

Световен клубен шампион за 2018 г.

 

Носител на купата на CEV за 2019 г.

 

С националния отбор:

 

Бронз от европейското през 2015 г.

 

Сребро от Световната купа през 2015 г.

 

Сребърен медал от олимпийските игри в Рио през 2016 г.

 

 

Индивидуални отличия:

 

Най-полезен играч на серия А за 2015 г.

 

Най-добър разпределител на европейското през 2015 г.

 

Най-добър разпределител на Шампионската лига за 2016 г.

 

Най-добър разпределител на Световната лига за 2016 г.

 

Най-добър разпределител на Световния клубен шампионат за 2016 г.

 

Най-добър разпределител в Купата на шампионите за 2017 г.

 

Най-добър разпределител на Световния клубен шампионат за 2018 г. 

 


Левски София: Здравей, Симоне, благодарим ти, че прие поканата за виртуална среща с играчите и треньорите на Левски София! Разбрахме, че си имал изпити през тази седмица, какво учиш?

 

Симоне Джанели: Здравейте, за мен е удоволствие да се срещнем, благодаря за поканата. Наистина, напоследък наблягам на ученето, следвам диетология и сега покрай паузата използвах възможността да отделя малко време, което по принцип нямам. Вчера взех един много важен изпит по физиология и съм много доволен. Важно е да получим и добро образование, което да ни послужи след кариерата във волейбола.

 

Левски София: Как преминава ежедневието ти по време на тази ужасна пандемия и успяваш ли да поддържаш форма?

 

Джанели: За съжаление, това е много неприятен период за всички нас и се надявам по-скоро да приключи. За нас, професионалните спортисти, да бъдем два месеца извън залата е катастрофално. Все пак имам импровизиран фитнес на разположение и всеки ден тренирам по програмата, която ни е изготвил кондиционният треньор на Трентино. Работата с топка обаче е изключително важна и не може да се замести.

 

Левски София: С нас е и президентът на Левски София Владимир Николов, който заедно с още четирима българи – Матей Казийски, Радостин Стойчев, Смилен Мляков и Иван Стоянов, спечелиха историческата първа титла за Трентино през 2008 г…

 

Владимир Николов: Здравей, Симоне, много се радвам, че прие поканата да се срещнеш с нас. Ти си един от най-добрите разпределители в света и твоето присъствие тук е вдъхновяващо за нашите момчета.

 

Левски София: Симоне, бил си едва 12-годишен, но помниш ли тази първа титла на бъдещия ти отбор?

 

Джанели: Да, бях малък, но това си беше събитие за целия регион (Болцано, където е роден, е само на 50 км от Тренто – б.а.). Тази титла даде огромен тласък и на практика начерта пътя, по който клубът пое през следващите години. Това беше огромен успех.

 

 

Владимир Николов: Радвам се, че и аз съм дал своя скромен принос за това. Всъщност, когато отидох в Тренто, заварих един добре организиран и комплектуван отбор, който беше готов да побеждава. Разбира се, в Италия конкуренцията е убийствена и никога не може да сигурен в крайния успех. Щастлив съм, че успяхме да спечелим този исторически трофей.

 

Левски София: Симоне, как реши да се насочиш изцяло във волейбола, след като дълги години си тренирал сериозно тенис и ски?

 

Джанели: Ами в моя град ските са нещо напълно естествено за повечето деца. Около нас има много зимни курорти и аз от съвсем малък се качих на ски. Отделно баща ми е треньор по тенис и закономерно хванах рано-рано ракетата. Също така играех и много футбол, въобще цялото ми детство беше подчинено на тези три спорта. Един ден обаче сестра ми, която тренираше волейбол, ми предложи да опитам, защото бях вече доста висок за възрастта си. Отидох няколко пъти и постепенно се запалих. Постепенно отпаднаха ските и футболът, известно време продължих да се занимавам и с тенис, но в крайна сметка реших да се фокусирам изцяло върху волейбола.

 

Левски София: В профила си на официалния сайт на Трентино казваш, че най-значимият треньор в кариерата ти е Андреа Буратини. Разкажи ни за съвместната ви работа?

 

Джанели: Той беше шеф на школата на Трентино и ми предложи да се присъединя към техния клуб. Помня, че в началото много харесваше посрещането ми, даже играех и като либеро при по-големите. Тогава бях основно нападател-посрещач, но в един момент Андреа реши да ме пробва като разпределител. Комичното беше, че като такъв играеше Габриеле Нели, но той още тогава си беше много мощен (Нели е висок 210 см и вече има доста мачове като диагонал на италианския национален отбор – б.а.). Беше ясно, че Габриеле е лимитиран като бързина и техника за този пост, а на мен някак ми се получаваха нещата. Седнахме, поговорихме и взехме това решение. Тренировките бяха много тежки, Андреа може да е много суров на моменти, но работата, която свършихме, напълно ми се отплати впоследствие.

 

Левски София: Андреа, не пое ли прекалено голям риск с преквалифицирането на състезател, който печели награда за най-добър нападател в държавното първенство до 18 години?

 

Буратини: Според мен щеше да стане добър посрещач и за серия А, но нямаше да е нещо изключително. А тогава бях убеден, че има потенциала да е един от най-добрите разпределители. Същото нещо беше, както споменахме, и с Габриеле Нели, когото взехме за разпределител, но преквалифицирах в диагонал. Но ще кажа нещо, което е много важно и за нашите разпределители в „Левски София”. Ясно е, че е важно да имаш „ръце” за разпределител, прецизността и т.н. Но за да бъдеш топ играч на този пост, трябва да имаш интелект, усет към играта. А при Симоне това беше видимо още преди да се специализира в тази посока. Всъщност, се убедих в това му ценно качество на един конкретен мач от държавното за кадети. По време на срещата, в която игра като разпределител, той показа такъв интелект за този пост, какъвто нямат и някои състезатели от в серия „А”. Най-силното качество на Симоне са решенията, които взема по време на игра. Успява много точно да усети с кого да играе, как да постъпи във всяка ситуация. Радвам се, че решението ми се оказа правилно.

 

Божидар Костадинов, Левски София: Какъв трябва да бъде манталитетът на един разпределител?

 

Джанели: Трябва да притежаваш много качества, за да бъдеш добър разпределител. На първо място, за мен поне, е да познаваш съотборниците си, да ги усещаш в кой момент можеш да ги натовариш повече или пък да им дадеш малко почивка в нападение. Освен това трябва да си свързваща фигура не само на полето, а и извън него. Да обединяваш съотборниците си и да не демонстрираш колебания. Тези неща можем да ги причислим към манталитета на един разпределител. Много важна обаче е и техниката, прецизността в подаването. Не можеш да си позволиш да трепнеш в нито един момент, защото това ще се отрази на всички. Хладнокръвието е задължително, тъй като съмненията винаги създават проблеми.

 

 

Костадин Козелов, Левски София: Ако се наложи по време на мач, да влезеш в игра на друг пост, кой би предпочел?

 

Джанели: Честно казано, ми се е случвало подобно нещо. По време на мач с отбора на Трентино до 18 г. все още играех и като посрещач, тъй като физически превъзхождах другите. Основният разпределител се контузи и от следващия гейм аз доиграх срещата на неговото място. Но ако ми се наложи подобно нещо отново, със сигурност бих предпочел да вляза като посрещач.

 

Александър Къндев, Левски София: В коя друга държава освен Италия би играл?

 

Джанели: Боже, не съм се замислял никога над този въпрос. Тук ми е добре и ако имам тази възможност, не бих сменил първенството. Сега като се замисля, ми се струва интересна тази идея, която се обсъжда от доста време. За професионална лига на САЩ по подобие на Националната баскетболна асоциация. Може би, ако това се случи, бих участвал.

 

Дамян Колев, Левски София: Играл си с Османи Хуанторена, какво е мнението ти за този състезател?

 

Джанели: Османи е един голям играч, който е спечелил толкова много. Дори и сега в една, да речем, по-напреднала възраст от 35 г., той продължава да играе на страхотно ниво. Успял е да промени играта си и техниката, ако щете, тъй като вече не притежава този изумителен отскок. В момента скача по-малко, но това със сигурност не означава малко. Впечатляващо е как Османи се адаптира към актуалните си възможности и прибави към арсенала си удари, които преди просто не му бяха необходими. Дори се увеличи бързината на атаките му.

 

Симеон Николов, Левски София: Кое е най-важното нещо за един разпределител?

 

Джанели: Както вече казах, много работи са, не е само едно. Но все пак трябва да започнем от прецизността. Тя е важна, за да можеш да разгърнеш играта си и върху нея да изграждаш. Трябва да създадеш оптимални условия за всички нападатели, а това няма как да стане ако пасовете ти не са точни. Когато играеш на високо ниво, е много важно да следиш блокадата на съперника. Вече всички отбори изследват внимателно всеки съперник, изучават различните ротации и действията на разпределителите, за да се подготвят. Ако ти не следиш блокадата на съперника в каква посока се ориентира след изпълнението на сервис, рискуваш да бъдеш предвидим за всички. И съответно твоите нападатели да играят постоянно на двоен блок, което на високо ниво създава трудности при отиграването. Така че преди да подадеш топката, задължително трябва да погледнеш тримата блокиращи от другата страна на мрежата. Това се изгражда като навик и е много ценно. Когато стигнеш до наистина добро ниво, вече си способен да смениш решението си в последния момент именно на базата на това, което си видял. Например, ако си решил, че ще вдигнеш топката в центъра, но забележиш, че централният блокировач от другата страна вече е скочил, трябва да избереш друга опция – пайп, назад или в зона „4”. И третото много важно условие е винаги да търсиш възможността да бъдеш под топката преди да подадеш. Това ти помага да останеш неутрален и съответно по-непредвидим. Ако закъсняваш, в повечето случаи ще си личи накъде се готвиш да подадеш топката.

 

 

Владимир Гърков, Левски София: Имало ли е момент, когато си искал да се откажеш от волейбола?

 

Джанели: Чак да се откажа, не бих казал. Разбира се, както при всички професионални атлети и аз съм имал много трудни моменти. Особено когато си по-млад, а около теб има основно опитни и изградени състезатели. Може да загубиш вяра във възможностите си, да се появят съмнения, но отказването е най-лошото решение, което можеш да вземеш. То е и най-лесно, много по-трудно е да продължиш и да търсиш начин да се подобряваш в същата среда. Трябва да издържаме на тези предизвикателства и да се развиваме.

Левски София: Симоне, знаем, че всички деца искат да основно да забиват топката. Ти лесно ли се отказа от този елемент и липсва ли ти понякога?

 

Джанели: Може би като си по-малък това е и най-лесно спрямо другите елементи. Но на мен пък ми допадна повече ролята на разпределител, защото ти дава свобода да се изразиш, така да се каже. Буквално всяка втора топка минава през теб, което обаче означава и голяма отговорност. Ако отборът не върви, вината ще е твоя. Колкото до това желание за забиване, и да си разпределител, пак можеш да го правиш, но не толкова често. Аз, например, не рядко отигравам топки, когато съм на първа линия. Дори и някоя спасена в защита топка и след това подадена от друг състезател може да се окаже при теб. Ако направиш точка, едва ли някой ще се сърди, че я е забил разпределителят. Освен това играчите на моята позиция имат и други възможности да бележат точки, не е само атаката.

 

Георги Митов, Левски София: Какво правиш в свободното си време и имаш ли някакво хоби?

 

Джанели: За свободно време, бих казал, че почти нямам. Със сигурност обичам да правя всичко, което правят и останалите млади хора. Да излизам на вечеря с приятели, да отидем някъде да пием по нещо. Също ми харесват много разходките в планината и тук в Тренто има къде да ходим. Обичам и киното, както и да гледам други спортове. Голям фен съм на НБА, следя мачове като имам възможност. За съжаление, по обясними причини не мога да карам ски (смее се), но има достатъчно други занимания.

 

Константин Чипев, Левски София: При лошо посрещане каква опция би избрал – висока топка или нещо изненадващо?

 

Джанели: Зависи много от ситуацията, защото волейболът е спорт именно на ситуации. Не може всичко да бъде поставено в каталог, в който да е указано кога и как какво да се прави. Все пак зависи най-вече от това колко лошо е посрещането, тъй като в съвременния волейбол се играе все по-бързо. Вече е напълно нормално да се играе бърза топка напред или назад при посрещане на 4-ия или дори 5-ия метър. Да не говорим, че има и центрове, които биха се справили при подобно подаване и можеш да форсираш нещата с тях. Но ако трябва да обобщим, лично аз до момента, в който има възможност за подаване на по-бърза топка, бих го направил. От един момент нататък обаче става абсолютно безсмислено, защото няма кого да изненадаш. Едно разсеяно посрещане на 6-ия, 7-ия метър вече изисква една добре подадена висока топка. 

 

 

Самуил Вълчинов, Левски София: Суеверен ли си и имаш ли някакви ритуали преди мач?

 

Джанели: Не, определено не съм от най-суеверните. Може би избягвам да правя определени неща преди мач по-скоро. Но нямам никакви ритуали, единствено слушам музика. Тя ме зарежда и ми дава допълнително настроение.

 

Емил Кирчев, Левски София: Каква точно музика харесваш?

 

Джанели: Като цяло ми харесват всички стилове и жанрове. Преди мач обаче предпочитам така наречените епични песни, които те зареждат и надъхват.

 

Георги Митов, Левски София: С кой нападател си се чувствал най-сигурен на полето?

 

Джанели: Уверявам ви, че не го казвам, защото сте българи, просто това е истината. Най-добрият нападател, с когото съм играл, е Матей Казийски.

 

Владимир Николов: Симоне, с какво се отличава Матей от другите състезатели? Кои качества го правят толкова добър играч?

 

Джанели: Матей има много качества, но определено на първо място това са физическите данни. Рядко се среща такава комбинация от невероятен отскок, сила в рамото и техника на удара. Няма как да пропусна и сервиса му – прецизността на подхвърлянето, добре премерените крачки и тежкия удар. Дори и когато вкарва сервис с почти 130 километра в час, ти се струва, че го прави с някаква лекота. Но има и друго много ценно качество – скромността. Аз израснах покрай него и то в годините, когато беше може би най-добрият в света. Беше спечелил всичко, но се държеше по еднакво коректен начин с всички – независимо дали са най-малките или най-опитните в отбора.

 

Левски София: Симоне, твоята сестра Мартина завърши дентална медицина в България. Тя е близка приятелка на бившия физиотерапевт на мъжкия ни отбор Роберта Плачи, която дори я е водила на наши мачове. Какво ти е разказвала за живота си в България?

 

 

Джанели: Да, сестра ми завърши миналата година и е много доволна от образованието. Медицинският университет на София е един от най-добрите в Европа и заради това тя избра да учи там. Харесваше й животът в България и много ми е разказвала за София. Знам, че е идвала на мачове на мъжкия ви отбор, но да ви призная, с нея за волейбол почти не говорим (смее се).

 

Антоан Цанов, Левски София: Кой е любимият ти отбор в НБА?

 

Джанели: Не съм чак някакъв фен само на един конкретен отбор. Но, като се замисля, ми допада най-много „Милуоки” заради звездата им Янис Антетокумпо. Според мен той е невероятен атлет и талант, надявам се да спечели титла в НБА.

 

Александър Николов, Левски София: Според теб какви качества трябва да притежава един капитан? Знаем, че от известно време си такъв в Трентино.

 

Джанели: Вече две години съм капитан на отбора и продължавам да се уча, защото не е никак лесно. Важно е да имаш точния тип лидерство, а това става най-вече с личния пример, който даваш на останалите. На тренировките винаги трябва откликваш първи, да се раздаваш най-много и, разбира се, да не се предаваш. За мен един пример за успешен капитан е Бруно Резенде. Той успява да използва своите лидерски качества да обедини състезателите около себе си в общата цел.

 

Левски София: Имал ли си кумир сред разпределителите?

 

Джанели: Като бях малък, може би това беше Лой Бол, защото имах сходни физически качества. И той е по-висок от стандартното за разпределител. След това ми попаднаха едни стари записи на холандеца Бланже, който дори бе по-висок от мен, а е правил феноменални неща. За мен е важно да следваш една линия на развитие, но същевременно и да взимаш най-доброто от примерите, които имаш.

 

 

Левски София: Ти си едва на 23 години, а вече имаш близо 140 мача за националния отбор. Някои казват, че разпределителите стават най-добри след 30 години, вярваш ли в това?

 

Джанели: Хм, чувал съм го, но не знам дали е вярно. Като цяло изглежда логично, защото колкото повече мачове изиграваш, толкова по-голям опит натрупваш и знаеш все по-категорично как да постъпваш и да се държиш в определени моменти. Аз започнах да играя на високо ниво в Трентино на 18 години и досега съм изиграл много мачове както с клубния, така и с националния отбор. Знам обаче че трябва да продължа да се развивам и всеки ден влизам в залата с идеята да стана още по-добър. Според мен, докато си здрав физически, трябва да се опитваш да прибавяш по нещо към представянето си.

 

 

Левски София: България и Италия се срещат сравнително често на полето. Какво е мнението ти за нашия отбор?

 

Джанели: Да, последно играхме през септември на европейското първенство. Преди това имахме мач и за Волейболната лига на нациите. Разполагате с добри играчи, гледах ви даже на олимпийската квалификация в Берлин и там се представихте силно, но, за съжаление, Франция спечели. Имате Цецо Соколов, който за мен е един от най-добрите диагонали в света. Той е феноменален играч и е богатство за българския отбор. Цецо е достоен наследник на Владо Николов, който също бе сред най-силните на този пост.

 

Левски София: Симоне, благодарим ти много за това участие. За нашите състезатели и треньори бе удоволствие и чест да те срещнат. Дано скоро всички да се върнем към нормалния си ритъм на живот и ти пожелаваме успехи с Трентино и националния отбор!

 

Джанели: Аз също ви благодаря за поканата, беше ми приятно да прекараме това време заедно. Пожелавам ви и на вас много успехи и дано скоро бъдем отново в залата.

 

 

 

---

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube


 

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

 

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com


Тагове: Симоне Джанели, Итас Трентино, Италия мъже, Левски София
Коментари
няма мачове
Други новини