Несбъднатата мечта Рио - трагедия или възможност?!


Несбъднатата мечта Рио - трагедия или възможност?!
Снимка: ЦЕВ
09-01-2016 18:15

Из анализите на един страстен фен 

 

Още след мача с Русия беше ясно, че не се класирахме. Разочарованието е голямо. Повечето българи са изключили телевизора си с огорчение и яд. Съвсем нормална реакция, при положение че Олимпиадата е най-големият волейболен турнир и носи най-много престиж и точки. Сигурно е неприятно, но е хубаво да оставим настрана емоциите и да погледнем ситуацията трезво и с голяма доза оптимизъм. Ще попитате защо оптимизъм?! Ясно е, че искаме повече. Искаме класирания, медали, слава. След всяко първенство оставаме някак с горчивия вкус, че отново не сме получили това, което заслужаваме. Винаги очакваме чудо. Често обаче, чудесата не се появяват сами по себе си, а са резултат от закономерност. Нека погледнем фактите и първо да помислим, преди да изхвърлим яростно дистанционното в посока на телевизора:

1. Tази Олимпийска квалификация си беше мисия невъзможна от началото. Като прибавим и множеството контузии и огромната липса на късмет, стана невероятно евентуалното ни класиране. Ако бяхме в другата група, може би шансовете щяха да са ни по-големи, но в тази си бяха направо нулеви. Франция и Русия са отбори, които на този етап имат по-добри възможности от нас. Да не говорим, че Русия по принцип е по-класен отбор. Разполагат с огромен арсенал от играчи и неслучайно са актуалните олимпийски шампиони. Франция от друга страна беше най-добре играещият отбор през 2015 г. Това се случи, защото те с години работят по твърда схема, градят един отбор, който вече е перфектно синхронизиран. Дълги години не им се получаваха нещата, но те не спряха да вървят по начертаният път и успехите не закъсняха. С тeзи два отбора в нашата група, трябваше да стане истинско чудо, за да се класираме ние, а не някой от тях.

 

2. Нека се върнем и на състоянието на отбора. С това, което разполагаше, Пламен се справи перфектно. Как обаче нещата да се случат при положение, че подготовката беше малка и отборът ни беше изключително осакатен откъм играчи? Липсата на Тодор Алексиев, Андрей Жеков, Цветан Соколов, Ники Пенчев, даде своят резултат. Ние сме малка страна с ограничен капацитет и нямаме ресурса на Русия, за да можем да реагираме на момента със силни играчи, които да запълнят дупките. На мача с Русия примерно, Миро Градинаров не издържа. Каква беше причината, не е точно ясно, но това момче няма нужния опит в такива мачове на такова ниво с националния отбор. Въпреки, че той е много полезен, до сега не е бил титулярен играч и тази отговорност сигурно му натежа. Да не забравяме годините на Владо Николов. Героизмът му се видя, но не трябва да бъдем прекалено критични към този човек. Той прави каквото може. Както и всички други. Това, което ме накара да се гордея е, че видях как отбора въпреки проблемите излезе и се бори – за всеки гейм, за всяка точка. Ники Пенчев искаше да играе въпреки болестта…
Всички дадоха всичко от себе си. Пламен използва максимално капацитета ни, но той беше толкова. Нека не правим драми. Когато натоварваме отбора с прекалено големи очаквания, само му вредим. Точно това си пролича на мача с Франция, когато вече прегоряли и пропуснали шанса си, нашите не успяха да се противопоставят на този толкова силен отбор и загубиха.

 

3.Съвсем друг е въпроса, че тази квалификация сама по себе си, беше война на живот и смърт. Недомислено и неразбираемо е, да има толкова малко квоти за Европа, при положение че 80 % от най-силните отбори в света, са именно европейски. Защо е измислено така и какви са причините, могат да кажат специалистите. За мен обаче, като фен…това е престъпление. Сърбите отпаднаха, а те имат страхотни традиции и също заслужават много повече място в Олимпиадата от някои от отборите, които ще присъстват на нея. Както и ние заслужаваме, но ако системата беше друга. При тази, няма как да стане.

 

И след целия този анализ сигурно ще се запитаме - А сега накъде?!

 

Пътища много, но истинският е само един. Както Ники Иванов много добре каза след мача с Русия, трябва ни програма. Цялостна, пълна и завършена. На Пламен му трябва време и достатъчно доверие, за да започне и да довърши цял олимпийски цикъл. Както направи отборът на Франция. Преди четири години, ние бяхме много по-класен отбор от тях, логично ги победихме и се класирахме за Олимпиадата в Лондон. Те започнаха да работят и стъпка по стъпка, се случи най-доброто. Годината преди Олимпиадата в Рио, те вече бяха на най-високо ниво. Спечелиха всички титли и сега логично ще се класират. Докато ние чакаме чудо. Чудесата понякога са логични. Не можеш да смениш трима треньори за 4 години с три различни схеми на игра и после да очакваш бързи резултати. Трябва да се остави Пламен намира да изгради програма за тези 4 години и тогава шансът ни е по-голям за следващата Олимпиада. Точно затова си мисля, че това отпадане може всъщност да е за добро. Сега ни предстои една по-спокойна година без излишни очаквания и драми. Възможност за млади момчета също има, защото ще играем в първа дивизия на Световната лига. Това означава голям брой мачове на високо ниво със силни отбори. Което пък означава голям опит и възможност за талантливи млади играчи. Скримов и Пенчев имат възможност да станат основното ядро на отбора. Те са млади, но вече имат достатъчно опит, за да изградят стабилна основа. Турнирът в Баку показа, че имаме и много перспективни играчи, които именно сега могат да покажат какво могат и да заслужат място сред титулярите.

 

Тази година може да е полезна именно за една по-плавна и спокойна смяна на поколенията, което може да е добре в дългосрочен план до следващата Олимпиада. Затова според мен, това пропускане на Рио, може да се разглежда не толкова като трагедия, а повече като възможност за израстване на отбора.

 

Друг много важен момент е предстоящото Световно първенство в България и Италия. До него има достатъчно време за изграждане на по-сплотен и цялостен отбор и по този начин да повторим успеха от Европейското. Така ще привлечем повече деца, които да искат да играят този спорт и възможностите за в бъдеще, ще се увеличат. Пламен има хъса и възможностите да направи нещо голямо. Защото той вижда проблемите много ясно и успява да изцеди пълните възможности от играчите, с които разполагаме. А това при добра политика може до доведе до така желаните резултати. Затова трябва да му вярваме, да се гордеем и да го подкрепяме. Той и отборът ще ни отговорят със сърцата игра и нечовешки усилия. В това не се съмняваме. По-малко критики, повече вяра и търпение и може да достигнем върха! Всичко е въпрос на време…

 

"Из анализите на един страстен фен“
Гергана Николова




---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

 

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

 

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

 

Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG

 

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com


Тагове: Олимпийска квалификация волейбол 2016 мъже, България национален отбор волейбол мъже, Пламен Константинов
Коментари
palms bet 7sport.net
няма мачове
Други новини