Мартин Стоев: Единственото, което нямам, е олимпийски медал. Но бъдещето ще покаже...


Мартин Стоев: Единственото, което нямам, е олимпийски медал. Но бъдещето ще покаже...
10-10-2021 16:05 | BGvolleyball.com

 

Големият волейболен треньор Мартин Стоев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Специалистът държи изключително много на принципите си. Треньор, който парира капризите на звездите още в зародиш, защото вярва, че само с дисциплина успехите са възможни. И визитката му потвърждава това. След силна състезателна кариера, в която като капитан ликува със световната титла при младежите в Кайро през 1991 г., продължи делото на своя баща Стоян Стоев и доказа качествата си по безспорен начин.

 

Още в началото на треньорския си път изведе мъжкия ни представителен тим до бронз на шампионата на планетата през 2006 г. и в Световната купа през следващата година. Преди две лета пък стигна до финала на европейското при 17-годишните. А в началото на миналия месец спечели най-ценното си отличие според собствените му думи – сребро от световното първенство до 19 години в Иран, като в името на каузата пренебрегна дори аерофобията си. Стоев е и двукратен носител на приза „Треньор на годината“ в традиционната анкета на в-к “Труд”.

 

 

Марто, здравей! Радваме се, че си гост в предаването „Код Спорт“ след едно вълнуващо лято за феновете на българския волейбол. Националният тим до 19 г., на който си треньор, спечели сребърните медали на световното първенство в Техеран. На какво отдаваш този успех?

Успехът мисля, че не е случаен, защото тези момчета преди това станаха три пъти балкански шампиони и втори в Европа. Така че ние отидохме там с ясната цел, че искаме да спечелим нещо и успяхме да го направим. По принцип не се случват ей така нещата без да искаш. Работено е много за това нещо – четири години и се радвам, че успяхме да си възнаградим труда

 

Как усети настроението в противниковите отбори, които срещнахме на това световно първенство? Бяхме ли заплаха за тях?

Имаше може би осем-десет отбора на сериозно ниво. Освен осмицата, която се оформи, имаше още два отбора, които излязоха извън първите осем. Мисля, че това бяха Германия и Белгия, които са сериозни отбори. Равностойни са общо взето тези осем-десет тима. Решаващото е в дадения момент кой отбор в какво състояние се намира и физически, и психически, и технически. Явно ние в този момент сме били малко по-добре подготвени от останалите състави.

 

 

Кои момчета израснаха в този турнир?

В този турнир играха общо взето 12 момчета. Всички играха по два, по три мача, а някои изцяло във всички срещи. Но нямаше човек, който да не е влязъл. Във всеки един мач влизаха по 10-11-12 човека. Така че като цяло целият отбор е израснал, иначе нямаше да спечели. Но ако става въпрос изцяло за физически качества, може би Алекс Николов е израснал най-много от всички за период от една година.

 

А твоите очаквания покриха ли се с резултата, който постигна с този сребърен медал?

Покриха се, да. Даже малко и отгоре. Надявал съм се това да се случи. Вече на финала остава горчилката, но с ръка на сърцето мога да кажа, че в този мач отборът на Полша беше по-добър от нас, по-малко изморен и технически стоеше по-добре от нас. Може би ние превъзхождаме физически отбора на Полша, но определено в този мач те ни надиграха.

 

Кое те накара да кажеш, че това е най-ценният ти трофей досега, при положение, че имаш толкова много титли и награди?

Най-ценният е защото може би е свързан и със сина ми. Защото сме двамата в този отбор. Защото никога не съм работил с деца. Тези деца ги тренирам вече четвърта година, те са ми много близки, защото ми израснаха пред очите. Не са мъже, не са професионалисти и да ги видя как растат пред мен и дават всичко от себе си, не се плашат, не се огъват и успяха да спечелят. А ми е по-ценен, защото аз съм дал нещо от себе си за тях и виждам, че те успяха да го направят.

 

 

Любопитно ми е как реагираха на твоя триумф баща ти – легендата във волейбола Стоян Стоев и майка ти, която е бивша състезателка по баскетбол – Маргарита Щъркелова? Какво ти казаха?

Че съм най-добрият! (Смее се)

 

Накъде гледа сега Мартин Стоев?

Продължавам с моя си клуб. Влязохме в Суперлигата, успяхме да го направим за много кратък срок от създаването на клуба – четири години. Тази година ще играем за първи път в Суперлигата. За малко градче като Сливница с 6 хиляди човека, мисля че е успех за града. Отделно ни предстои квалификация за следващото европейско първенство и Балканиада. До 20 г. ще се водят тези момчета. Все още не се знае къде ще е нито Балканиадата, нито квалификацията, нито европейското, но е заложено в програмата. Надявам се да няма епидемични рестрикции и да се проведат тези състезания, защото е важно. Общо взето това ми предстои в момента.

 

 

 

Погледнато реално, освен твоя успех, представянето на националните отбори мъже и жени, както и този до 21 г., воден от Найден Найденов, не оправдаха очакванията. Защо вече не сме тази сила? Да започнем от мъжете – какво изпуснахме?

Аз мисля, че мъжете са изпуснати след олимпиадата в Лондон през 2012 г. Оттам идва нашият спад и всяка година става все по-дълбок. Всяка година отстъпваме в световната ранглиста, отиваме по-назад и по-назад. Ако не се лъжа, в момента сме след 20-о място. Така че проблемът не е от вчера. Според мен е започнал след олимпиадата в Лондон. Аз лично виждам много трудно да се промени в момента това нещо. Проблемът е много дълбок. Мисля, че няма да ни стигне предаването, ако трябва да го разискваме изцяло. Но според мен там трябва да се направят сериозни промени.

 

Какви?

Те трябва да са съвместни между федерация, треньор и състезатели, защото те не могат да бъдат делени на различни неща. Федерация, треньор и състезатели са едно цяло. Трябва да се стигне не до разбирателство, не до единодушие, а до…

 

Може би трябва да има една обща стратегия, която всички да приемат.

 Със сигурност трябва да има една стратегия и тя да е дългогодишна. Да не се работи на парче, един треньор да има договор за 1+1 или 2 години. Независимо кой е той, трябва да е за четиригодишен или осемгодишен цикъл. Една, две олимпиади, за да може един човек да си подбере щаб, състезатели, които ще вършат работа днес, които ще вършат работа след две години и които могат да свършат работа след четири години. А тук малко нещата са изпуснати, аз така ги виждам. От сорта, че на някой жена му казала, че тази година иска да ходи на море и той отказал на националния отбор или се прави на контузен. Имаме такива, доста примери могат да се дадат. И нещата не вървят добре – това е факт.

 

 

Но знаеш ли - много от волейболистите казват, че парите са в клубния отбор. „Аз идвам да играя за България и ако се върна в клубния си тим контузен, губя мястото си, губя парите си“.

Това е така, но има и още една истина, че един състезател, за да стигне до клубния си отбор и да взима една хубава заплата, най-голямата витрина за него е националният отбор. Така че той ако не е преминал през националния отбор и Българската федерация по волейбол не се е грижила за него, той нямаше да стигне до нивото, на което е в момента. Има такива състезатели, които са го забравили това нещо, със сигурност.

 

Очакваш ли предложение да застанеш начело на мъжкия ни национален тим?

Това нещо ме питат всяка година след всеки не провал, а да кажем неуспех на определено първенство. Дали вашата медия или друга ме питат очакваш ли, не очакваш ли… Аз не очаквам нищо. По принцип за един треньор е винаги чест да бъде треньор на националния отбор, но пак ви казвам – вече 10-11-12 години има едно нанадолнище, по което според мен се пързаляме и не знам дали ще спрем. Слушам всякакви неща и от треньори, че Световната лига е подготовка за европейското първенство, но на европейското се проваляме и казваме, че то е подготовка за следващото световно първенство. И си минаха десет години в подготовки от едно първенство за друго, а резултат няма.

 

Спомена световното първенство. В края на месец септември бе теглен жребият за шампионата на планетата догодина в Русия. Как виждаш шансовете ни, след като сме в една група с Полша, САЩ и Мексико?

Доколкото видях регламента, първите два отбора се класират напред плюс най-добрите четири отбора на трето място. Ние имаме реален шанс да влезем в следващата фаза според мен.

 

Като най-добър трети отбор?

Може и като втори, защото мисля, че отборът на Полша е по-стойностен в момента от нас. Но отборът на САЩ се провали на олимпиадата в Токио и там ще има смяна на кадри според мен. Ще се подмлади този тим и в зависимост с какъв състав ще се яви отборът на САЩ, мисля че са победими.

 

 

 

Какви условия би поставил на шефовете на федерацията, за да станеш треньор на мъжкия отбор и според теб те изпълними ли са?

Със сигурност мисля, че са изпълними, защото те не са финансови. Аз знам, че във федерацията парите не стигат, така че не е нужно един човек, когато няма ти да го изнудваш, нали? Въпросите са повече организационни и с перспектива. Както казах, не може да се работи на парче – 1+1 години или 2 години. Трябва един четиригодишен цикъл, но в момента той е двугодишен цикъл до олимпиадата в Париж. И нещата, както ги виждам в момента, за там отборът ще се класира много трудно, да не кажем, че е невъзможно. Така че цикълът трябва да е олимпиадата в Лос Анджелис. Там е реалното класиране според мен. Надявам се момчета, родени 2001-2004 г., тогава ще бъдат на една възраст между 21 и 23 години, в разцвета на силите си и спокойно като се добавят някои от сегашните, които тогава няма да са залезли, мисля че може да се получи един хубав отбор за олимпиадата в Лос Анджелис.

 

Каква е разликата между отбора, с който ти триумфира през 2006 г., спечелвайки бронзовите медали на световното първенство в Япония и този с марка 2021 г.?

Отборът е същия, на България е. (Смее се). Тогава почти всички играеха в чужбина, сегашното положение е същото. Не може да кажем кои са по-големи звезди от тогава и от сега. Но със сигурност аз си мисля, че тогава хората бяха различни. Бяха много по-мотивирани да спечелят нещо и направиха много повече компромиси със себе си и със собствените семейства в името на успеха на българския национален отбор.

 

Страхуваме ли се да дадем мъжкия национален отбор на български специалист?

А, това не знам, трябва да питате федерацията, но аз винаги съм бил за български специалист. Мисля, че имаме няколко треньора, които са на висотата на българския национален отбор. Не е нужно да взимаме чужденци или пък ако ще взимаме чужденци, да вземем добри чужденци. А не да взимаме с извинение хора на преклонна възраст, което не е окей според мен.

 

Какво промени Любо Ганев откакто е начело на федерацията и каква е комуникацията ти с него?

Аз комуникация с него специално за волейбол съм имал много малко – два-три организационни въпроса и дотам. Какво е променил? От това, което аз виждам в момента за една година, промени малко администрацията. Имаме административен волейбол, което значи че направи доста комисии, треньорски съвети, отговорници и т.н. Но като цяло специално за моята работа към младежкия отбор, нищо не се е променило.

 

 

Каква е оценката ти за първенството на България по волейбол? Говорим за вътрешния шампионат при мъжете.

Аз мисля, че не е добро.

 

От тази година Сливнишки герой вече е в Суперлигата

Да. Нивото ни е доста ниско.

 

Защо?

Защото нямаме силни волейболисти в българското първенство. Общо взето не са добри – това е истината. Ето, виждаме, че примерно шампионът на България Хебър, а там е събрано най-доброто от българския волейбол, което е останало в България, загуби от шампиона на Испания с 0:3. А в шампиона на Испания не видях да има някакви звезди на европейския и световния волейбол. Просто един отбор събран и дотам. В последните години ние нито можем да пробием в някакви купи, нито можем да спечелим някаква купа. Но всичко това е свързано и с финанси. Ако има финанси в клубовете, вече спокойно всеки един отбор би могъл да има по двама-трима чужденци. Тогава нивото на първенството ще се вдигне. Българите, които остават да играят в България, ще се състезават в едно по-високо първенство, с по-голяма конкуренция и ще напредват по-бързо.

 

 

Виждаме каква е ситуацията в ЦСКА и в Левски. Толкова години двата гранда просто не могат да намерят себе си. Няма пари, за които и ти спомена.

Левски има пари.

 

Има сега, но дълго време се луташе.

Да, след като Лазаров се отказа от Левски, имаха една дупка от две-три години. След това новите собственици с Владо Николов се опитват да съживят този клуб или поне да спечелят нещо. Миналата година станаха втори или трети, така че в Левски има напредък. Сашо Попов с ЦСКА също се опитва да търси и да намери средства. Доколкото разбрах, тази година има стабилен спонсор и мисля, че отново ще направи боеспособен отбор, който да влезе поне в първите четири. Така че за нещата в Левски и ЦСКА виждам да има светлина в тунела.

 

Младите волейболисти, дори леко да блеснат и веднага гледат към чужбина. Защо не можем да ги задържим тук? Само финансите ли са проблем?

Не само. То е съвкупност – финанси и качество. Ако един състезател отиде в чужбина в едно по-силно първенство, ще се развие по-бързо, отколкото да играе тук в едно по-слабо първенство. Качество и финанси вървят ръка за ръка.

 

Замислял ли си се защо според теб спонсорите нямат нужда да рекламират във волейбола? Един спорт, който българите обичат толкова много. Виждали сме какво се случваше в „Двореца на културата и спорта“, ставали сме свидетели „Арена Армеец“ как се пълнеше. И изведнъж липса на финанси…

Една от причините според мен е плоският данък. По простата причина, че всеки един човек или фирма, който даде пари за спорт, ги облагат и с данък, а не им приспадат нищо, доколкото знам. Така че няма никаква финансова изгода една фирма да дава пари. Това е едната причина. Знам, защото и аз търся пари за моя клуб. Според мен трябва и е нужно в България най-накрая да има Закон за спорта и то не само за спорта, а и за културата. Тези фирми да бъдат облекчени по някакъв начин, когато дават за спорт и култура в България, защото спортът ни като цяло вече отива назад. Ето, на олимпиадата имаме пет женски медала, а мъжете ги няма. А от тези жени, на следващата олимпиада две няма да ги има, защото няма да бъдат олимпийски спортове.

 

Ансамбълът също ще е друг.

Да, така че според мен, след като няма държавна политика за спорта, трябва поне да има Закон за спорта и вече фирмите, които имат желание, да помагат.

 

С колко средства един волейболен клуб може да оцелее в Суперлигата и с колко може да стане шампион? Каква е разликата в тези средства?

Аз мисля, че в момента минимумът, с който да оцелееш е около 200 хиляди лева, а вече да станеш шампион не е само до средства, там е и до умения. Шампион иска да стане не само един отбор, а два-три, но ще стане един.

 

Разполагат ли обаче с еднакви средства?

Горе-долу разполагат. Там е и до умения и кой как ще изхарчи правилно тези средства. Но аз мисля, че в момента бюджетите са 1 милион лева, там се върти шампионската титла.

 

Какви съвети даваш на сина ти Ерик, който вече е трето поколение волейболист?

Всякакви. Аз му давам и като треньор, и като баща, и като приятел, и като всичко.

 

А дядо му дава ли му някакви съвети, занимава ли се с Ерик?

Дядо му общо взето идва да го гледа само на мачове. Насърчава го, стимулира го, най-вече когато Ерик ходи на гости в тях да го види.

 

С какво се занимава дъщеря ти Мартина? Тя остана далеч от волейбола, както и от художествената гимнастика на съпругата ти.

Не е спортувала реално. Като дете играеше модерни танци. Тя си има детенце, гледа си го. В момента помага в клуба на жена ми и си гледа детето.

 

Колко време можеш да издържиш без да се занимаваш с волейбол?

 Мога много със сигурност, аз не съм работохолик. Ако трябва да бъдем честни, когато синът ми беше на 14 години и ходех да го гледам как играе в юношеското първенство, тогава ми направи впечатление, че родените 2003-2004 г. са талантливо поколение и покрай това нещо се запалих да го направя. В същата година ми беше предложено да поема отбора 2001-2002 г. по простата причина, че тогавашният треньор Драго имаше някакъв здравословен проблем и не можеше да води повече отбора. И тогава отказах на федерацията, защото това не е моето място, ако трябва да бъдем реални. Но в името на детето и на другите деца, за които преди четири години ми се стори, че си заслужава и има перспектива да се захвана с това нещо и го направих. Тези момчета имат още две първенства. Дай боже, да се класират и на двете – на европейското догодина и на световното през 2023 г. ще е до 21 г. След това не е сигурно дали въобще ще се занимавам с волейбол, защото аз не съм работохолик.

 

Ти не си работохолик, обаче имаш толкова успехи, че малко не се връзват нещата. Талантлив специалист, постигнал всичко във волейбола и изведнъж се отказва. Не намира стимул да се занимава.

На кого да се доказвам? Ако изпитвам удоволствие след това, може и да продължа. Но ако не изпитвам удоволствие и удовлетворение, не бих го правил.

 

Как приемаш загубата на карти?

А, свикнал съм. Загубата е както на карти, така и във волейбола. Това ми е хоби между другото, може би доста хора го знаят. Но не съм комарджия. Важното е, когато картата е равностойна, да спечелиш, защото картата се върти. Един път е при единия, друг път е при другия, но когато картата се раздава равностойно, ти да спечелиш играта. Това е майсторството.

 

Къде обичаш да си почиваш?

Много обичам морето по принцип, не съм планинар. Най-много обичам на море да ходя.

 

След всичко, което си спечелил, какво още искаш да добавиш в колекцията си от отличия?

Единственото нещо, което нямам е олимпийски медал.

 

 Значи не би трябвало да се отказваш, докато не го постигнеш.

Не знам, бъдещето ще покаже. Но единственото нещо, което аз нямам е олимпийски медал. Иначе за България съм донесъл девет медала.

 

 

---------

 

 

 

 

 

 

 

---

 

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

 

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com


Коментари
palms bet 7sport.net
Други новини