Алекс Николов: Левски София е моят дом, гордея се с брат си


Алекс Николов: Левски София е моят дом, гордея се с брат си

Снимки: ВК Левски София и Архив. 

30-11-2021 17:45

 

Един от големите таланти, израснали в школата на Левски София - Александър Николов, пое в началото на октомври към САЩ. Във ІІ фаза на волейболното си развитие 204-сантиметровият посрещач тренира в калифорнийския държавен университет в Лонг Бийч, в който избра да продължи образованието си. 


Алекс се прибра миналата седмица в България, за да си извади студентска виза за Щатите. Спортна зала "Левски София" бе едно от първите места, които световният вицешампион с националния отбор до 19 г. посети. През следващия месец той ще поддържа форма с мъжкия ни отбор.


В интервю за официалния сайт на Левски София Алекс разказа за първите си впечатления от престоя в САЩ, аклиматизацията, както и какви чувства му навява 18-ият му рожден ден, който е днес.

 

 

Алекс, завръщаш се в зала "Левски София". Усещаш ли още нея и клуба като свой дом?


Разбира се, това е моят дом. Даже сутринта бях с момчетата на фитнес и им казах, че имам чувството, че никога не съм си тръгвал. Готино е да се завърнеш вкъщи.

 

На 6 октомври замина за САЩ, за да учиш в университета в Лонг Бийч и да играеш за волейболния му отбор. Разкажи за старта си зад Океана - как се адаптираш, къде си настанен, как върви учението и, разбира се, тренировките? 


Всичко мина окей с настаняването. Живея в общежитията на колежа Първите 2-3 седмици бяха по-тежки. Липсваха ми семейството, близките, приятелите. След това посвикнах с новата обстановка. Запознах се с нови хора. Ежедневието започна да ми стана интересно. Ставам към 9 ч. Сутрин имам онлайн лекции. През този семестър бях само онлайн. Часовете приключват към 12,30 ч. Вземам си багажа и отивам от общежитието до пирамидата, която е залата в Лонг Бийч. Може и пеша. Аз се движа с тротинетка, но не автоматична. Получава се като лека загрявка. От 1 до 4 ч тренираме. През ден след тренировка имаме и фитнес. През новия семестър ще имаме още една лекция след тренировка. Първите 2 г. са общообразователни и след това избираш специалност. Засега съм се насочил към бизнес. Все още не съм решил мениджмънт или финанси. 

 

 

Тренировките как са?


Интересни. Много различни упражнения, поведение и отношение към играта има в Америка. Треньорът ни е Алън Найп, който през 2012 г. е водил мъжете на САЩ на олимпиадата в Лондон. Определено ми допада, че има много знания за волейбола, които опитва да ни предаде. Свикнах вече с момчетата в отбора, сприятелих се с повечето. Преобладават американците, но от различни корени. Имаме двама евреи, германец, кубинец, италианоговорящ. Въобще различни хора и ми е интересно да общувам с тях. В общежитието живея с кубинеца, Кристен се казва. Той е полукубинец, полуамериканец. Играе за националния на САЩ. С него дружа повече и с още 2 момчета, които също са първа година в университета, имаме общи теми за разговор, гледаме да си помагаме и сме често заедно. Иначе досега играехме само контролни срещи и турнири. Някъде в средата на януари стартира сезонът в университетското първенство. Като цяло много се радвам, че направих този избор да замина да уча и тренирам в САЩ. 

 

 

А остава ли ти свободно време за развлечения?


Разбира се, събота и неделя обикновено сме свободни. Събираме се с приятелите. Един от тях има яхта и веднъж направихме разходка с нея. Разгледахме част от калифорнийското крайбрежие, после играхме плажен волейбол. 

 

Спомена вече, че ти и била трудна раздялата със семейство, близки, приятели. Как се справи със ситуацията?


Трудно ми беше може би и защото аз пристигнах в университета още на 17 г. Повечето момчета отиват на 18, 19 обикновено. Всичко се случи много бързо. Изведнъж попаднах в абсолютно непозната обстановка. В началото наистина беше тежко. Гледах често да се обаждам на близки хора. Аз още с пристигането си бях наясно, че ще ми бъде трудно в първите седмици. Бях подготвен, но се оказа по трудно, отколкото очаквах. Просто стискаш зъби и колкото и да ти липсват близките хора и да ти е мъчно, знаеш, че това е за добро.

 

 

Имаше ли някакви други трудности. Как върви учението? 


Нямам никакви проблеми, освен че заради световното до 21 г. отидох по-късно и бях изпуснал доста материал. Беше малко натоварващо през първите 2 седмици, за да мога да настигна другите. Това не го броя за проблем. Като трудност мога да спомена, че трябваше да свиквам с порядките в една съвсем нова държава, но това е нормално. 

 

 Каква е ситуацията с коронавируса?


 В САЩ мисля, че над 70 процента от населението е ваксинирано, тъй че определено има затишие около този проблем. Надявам се да не избухне отново. В Лонг Бийч и околоностите още е задължително да се носи маска в затворени пространства. В близките райони това започва да отпада, тъй че може би в скоро време същото се случи и при нас и да заживеем нормално. 

 

Каза вече, че тренировъчният процес в университета е по-различен. Какво по интересно можеш да посочиш? 


Например загрявките са много бързи и първите 30-40 минути се слуша силна музика. Понякога продължава и когато си подавате по двойки през мрежата. Слушат хаус. Аз не съм му голям фен, но в Америка е властващ вкус. Използват се различни техники при елементите, които е интересно да научиш. Аз пък им показвам някои неща, които сам научил в Левски. Обменяме прийоми и заедно растем. 

 

 

Би ли направил сравнение с условията за тренировки там и тези, при които си работил в зала "Левски София". 


Тук е най-якото място за развитие на волейбола в България Залата е прекрасна - 3 игрища, от които става едно голямо, чудесни условия за публиката, светло, уютно и комфортно. Всичко е перфектно. За фитнес центъра пък да не говорим. Оборудван е с всички най-ново. В Лонг Бийч залата е огромна - въпросната пирамида "Уолтър". Синя е на цвят. Таванът стига към 100 м от земята. Ритам топката с крак и тя стига горе-долу до средата. Направо абсурдно висока зала. Тя е за всички спортове. Има капацитет за 5000 зрители. Фитнес залата е подобна на тази в Левски като стил и големина, но не е толкова нова. Като цяло мога да кажа, че условията, при които тренирам в САЩ и тези тук си приличат. 

 

 Следиш ли представянето на доскорошните си съотборници от началото на новия сезон? 


 Да, следя го. Радвам се, че след трудното начало, за което допринесе тежката програма, наредиха 4 победи с по 3:0. Това е чудесно. Надявам се да продължат в същия дух. 

 

 Брат ти Симеон дебютира за мъжкия тим, а в последните мачове записа и доста игрови минути. Така веднага на мястото на един Николов в състава се появи друг... 


 Много се радвам, че брат ми е толкова напреднал. Прави го с всяка минута буквално. Страхотно е, че на пресни навършени 15 г. вече може да играе на мъжко ниво. Това не е често срещано. Той го заслужава. Много се гордея с него. 

 

 

 Какво ти предстои сега, кога се връщаш в Америка? 


 Ще тренирам с мъжкия отбор на Левски. Починах си една седмица. Ще гледам да помагам в тренировките, а това пък ще помага на мен да се поддържам във форма. След Коледа и Нова година още в началото на 2022-а ще се върна в Америка. 

 

 Миналата година бе много успешна за теб с Левски и националните отбори. Към какво ще стремиш през 2022 г.? 


 Надявам се да запиша мачове с мъжкия национален отбор на България. В САЩ да спечелим университетската титла. Имаме 2 европейски - до 20 и до 22 г. В тях с националните отбори ще се стремим към върха. 

 

 И за финал - стана на 18 г. По-различно ли усещаш навършването на пълнолетие, вече поне на книга си самостоятелен човек? 


 Това е едно горчиво усещане за мен. Не исках въобще да идва този ден. Но знаех, че няма как да се случи. Приемам го като начало на моя живот вече като самостоятелен човек с нови отговорности. 

 

 

 

---------

 

 

 

 

 

 

 

---

 

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

 

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com


Коментари
palms bet 7sport.net
Други новини