Владислав Иванов: Всеки от нас трябва да дава максимума от себе си


Владислав Иванов: Всеки от нас трябва да дава максимума от себе си
18-01-2022 17:50 | BGvolleyball.com

 

С колективна игра можем да постигнем много, категоричен е волейболистът на "сините"  

 

 

Либерото Владислав Иванов е един от най-опитните играчи в мъжкия ни тим и втори негов капитан. Преди началото на втория дял от сезона националът даде интервю за клубния сайт на Левски София. 

 

 Привет, Влади. Как си? На загрявката за контролата с Хебър миналата седмица получи проблем.

 

 Да кажем, че моментното ми състояние е добро. Този проблем го имам някъде от около 2 месеца. Тогава минах през ядрено-магнитен резонанс. Оказа се, че имам скъсване на заден рог на менискуса. Говорих с лекаря, който ме е оперирал – Иван Василев. Стигна се до решението, че на този етап не се налага операция, защото парчето от менискуса, което е скъсано, не може да увреди или засегне други тъкани. Вероятността да блокира от време на време е голяма. Точно това се случи на приятелския мач с Хебър. При едно движение ми блокира коляното и не можех да го сгъвам или разгъвам.

 

 С упражнение, почивка и правилна терапия няма да се наложи оперативна намеса. Работя във фитнеса. Смятам, че за началото на втория дял от сезона ще бъда окей.

 

 За старт на новата година ще направиш ли една рекапитулация на първата част от сезона?

 

 Беше доста тежка. Имаме много млади и талантливи деца, които с всеки изминал ден израстват. Година и половина работя с тях. Радвам се, че има напредък. Все още обаче са прекалено малки и крехки за мъжкия волейбол. Все пак те са на възраст между 15 и 19 г. Има голяма разлика между юношеския и мъжкия волейбол.

 

Като цяло ми се искаше отборът да играе по-добре. В началото на сезона загубихме 2 мача, които според мен си бяха наши – срещу Нефтохимик и Дея в Бургас. Ако ги бяхме спечелили, смятам, че полусезонът можеше да бъде определен като успешен.

 

Имахме и много кадрови проблеми с контузии. С оглед на мястото, на което се намираме в момента, не бих казал, че представянето ни е задоволително, но е напълно реално.

 

 

Какво положително виждаш в игрите на отбора и съответно какво, върху което трябва да се работи?

 

Отборът бе започнал много по-рано подготовка. Аз се присъединих след ангажиментите ми с националния отбор. Има много неща, които трябва да се подобрят и, върху които трябва да се работи. Смятам, че тренираме в правилната посока ежедневно. Но и всеки сам трябва да изисква повече от себе си, за да може да върви напред.

 

Трябва много да се подобри началния ни удар и блока. В тези компоненти изоставаме от други отбори. Нещата обаче са комплексни. Един отбор играе добре, когато има самочувствие. А то се трупа с победи.

 

След лошия старт завършихте с победна серия, които поне отвън изглеждаше, че не ви затрудниха много. Не ви ли изиграха тези чисти успехи лоша шега, става дума за отпадането от Амщетен в Европа?

 

Не искам да подценявам нито един съперник, след като е част от елита. Наистина направихме серия от категорични победи срещу отбори, които се представят по-слабо от нас. Не смятам обаче, че това трябва да ни задоволява. Ние трябва да се стремим да се борим с отборите от челните места и така да израстваме.

 

Относно мачовете в Европа - първият срещу Амщетен явно ни оказа влияние, защото победихме категорично. Според мен във втория заради това имаше доза отпускане и подценяване, което не трябва да се допуска. Вече обаче е минало. Съжалявам, че не можахме да срещнем поне още един съперник в турнирите, защото това е опит, а освен това всеки състезател иска да го виждат на европейска цена. Клубът пък се лиши от още двубои. Подценихме реванша с Амщетен и заслужено бяхме наказани. 

 

 

 В този ред на мисли какво мислиш за новия формат на първенството?

 

 За мен е неразбираем. Миналия сезон първенството беше доста по-силно от тазгодишния формат. Имаше 6 отбора, които бяха с почти изравнени сили и всеки мач трябваше да даваш максимума от себе си, за да побеждаваш.

С оглед на ситуацията с коронавируса мисля, че формулата не е много удачна. За мен във волейболния елит трябва да играят максимум 10 отбора. Това обаче е положението. Ние като професионалисти трябва да даваме всичко от себе си. Независимо дали играем срещу първия или последния в класирането.

 

Ти си един от малкото опитни играчи в състава. От твоя гледна точка какво е да се играе с толкова млади съотборници?

 

Първо трябва да имаш адски много търпение към тези деца. Второ – трябва да им даваш пример. Не на последно място трябва да ги караш всячески те всеки божи ден да изваждат максимума от себе си. Това е начинът те да израснат.

Трудно е да обясниш на едно дете кое е правилно и кое - не. Всеки е минал по този път, защото е нормално с оглед на възрастта им да мислят за други неща и да не са напълно концентрирани в залата.

 

Ако искат да си изкарват с волейбол хляба и това да е начинът им на живот, пътят е това и той трябва да бъде определен отсега. Тъй като има много примери, при които си талантлив и ставаш на 19, 20, 21 г., но нямаш никакво развитие.

Затова младите сами трябва да осъзнаят кой е правилният път, а ние по-опитните сме до тях, за да им помагаме, с каквото можем. Казвал съм им много пъти, че винаги могат да се обърнат към мен за каквото и да е било. Вярвам, че тези деца имат своето бъдеще, тъй като притежават нужните качества. Още веднъж обаче ще подчертая, че изцяло зависи от тях самите дали ще развият потенциала си.  

 

 

 Много често им говориш по време на мачове, понякога изглежда и доста строго. Какво им казваш?

 

 Гледам да ги успокоявам, да им давам правилни съвети, да им посочвам какво да направят в даден момент. Най-вече обаче се стремя да ги окуражавам, защото моята функция не е само да съм на игрището, а и да им помагам.

Когато ме слушат и изпълняват, това ме кара да бъда щастлив и горд, че съм успял да им предам част от опита си. Така в някаква степен знам, че съм помогнал за развитието им.

 

В последния мач за миналата година явно се получиха нещата, защото спечелихте много важна и сладка победа срещу вицешампиона и носител на купата Нефтохимик.

 

Преди него си говорихме в съблекалнята, че сме в тежка ситуация с оглед отпадането в Европа, незадоволителната игра и мястото ни в класирането. Казах на младите момчета, че от този мач ние може само да спечелим и просто ги помолих всеки да даде от максимума себе си и да остави сърцето си на игрището.

 

Радвам се, че успяхме да изиграем един наистина стойностен мач срещу много сериозен съперник с амбиции за титлата. Щастлив съм от факта, че всеки даде всичко от себе си и не се спести. Важна победа за нас и то с начин на игра, към който ние трябва да се стремим винаги. 

 

 

Известен си с чувството си за хумор. Сигурно си разменяте някакви добронамерени майтапи в отбора.


Да, определено има много шеги и закачки между нас. Като цяло се шегувам много, но всяко нещо си има някаква мярка. Но наистина не липсва добро настроение в отбора. 

 

 

 Какво ти е мнението за философията на клуба за производство на собствени кадри и налагането им в първия отбор? Не е често срещано в България да се проявява нужното търпение.

 

 Ако трябва да бъда честен, първоначално не разбирах идеята. Не искам да парадирам с името си, отборите, за които съм играл, националния тим. Оставяме ги настрана. Аз съм професионалист и искам да печеля. Характерът ми е такъв – искам да побеждавам на всяка цена. До този момент не съм се научил да приемам загубата. Та първоначално не разбирах философията и ми трябваше известно време, за да асимилирам и проумея политиката на клуба. Промени ми се драстично мнението за нея. Вярвам, че това е правилният път – да се залага на детско-юношеския волейбол и да се налагат деца от школата в първия отбор.

 

Адмирирам тази политика. Така един клуб се изгражда и развива в годините. Пожелавам на Левски София успех в това начинание и вярвам, че хората, които са в клуба са амбициозни и ще успеят да върнат Левски там, където е бил и където му е мястото. Иначе е много лесно да вземеш 6-има готови състезатели и да ги сложиш на игрището. Пак нямаш гаранции, че ще спечелиш, но ще е  много по-лесно. С младите се работи много по-трудно. Но пък това е инвестиция за бъдещето. При другия вариант нещата са краткосрочни.

 

 

Започвате втора година в зала „Левски София“. Играл си в чужбина. Можеш ли да направиш някакво сравнение с място, на което си работил зад граница?

 

Такива условия не съм имал и никъде в чужбина. Комплексът е на много, много високо ниво. Условията, с които ние разполагаме, ги нямат дори и европейски грандове. Тази структура е направена с много мисъл и необходимите средства. В България никой друг няма такива условия.

 

Всеки би искал да е на наше място. Затова и всеки, който е в отбора ни, трябва ежедневно да защитава мястото си в него. Ако не го прави, няма гаранция, че няма да бъде заменен с друг. По никакъв начин това, че имаш всичко, поднесено на тепсия – като условия, тренировъчен процес, физиотерапия, фитнес и други съоръжения в комплекса, не трябва да те успокоява. Нужно е да даваш всичко от себе си, за да се задържиш в клуба. Навремето тренирахме в студени зали, без условия и кондиционни треньори. Времената бяха различни. Но пък следвахме мечтата си, не мрънкахме. Да, наистина сега са други години, но пак искам да се върна на това, че не трябва да се приема всичко за даденост. 

 

 

От много години си част от националния отбор. Виждаш ли в Левски момчета, които в близко време може да се превърнат във водещи фигури в него? 


Да, убеден съм в това. Освен качества, за да си в мъжкия отбор на България трябва и много постоянство. Александър Николов ми израсна пред очите, тъй като играхме и заедно с баща му Владимир Николов във Франция. Той ми прави изключително впечатление. Израсна и физически, и волейболно за кратко време.

 

Радвам се, че замина за чужбина, където може да се развие още повече. Той все още е на 18 г. и това е правилният път. Смятам, че той е едно от момчетата, които в бъдеще ще могат да правят разликата в мачовете на националния отбор спрямо съперниците. Има качествата да стигне много високо.

 

 И за финал – ясно е, че победата е целта във всеки един мач. Какво като резултат обаче би ви удовлетворило в края на сезона?


 Споменах, че съм максималист. Изисквам адски много от себе си. В този отбор виждам голям потенциал и знам, че с колективна игра може да постигнем много. Всеки обаче трябва да го има това в собствената си глава и да дава максимума от себе си всеки ден. А не да чака утре, защото утре може и да няма, да не ти се предостави такава възможност.

 

На мен лично ми се иска тимът ни да играе финал в първенството. Ако трябва обаче да погледнем реалистично, има по-добре комплектувани отбори, с повече опит от нас. Смятам, че ще е доста трудно, но и съм убеден, че ние няма да се предадем до последно. В крайна сметка това е една игра и каквото си посееш през сезона, накрая това ще пожънеш. Така че силно се надявам всеки един от нас да бъде здрав и да играем по-добре и по-сполучливо през втория дял от сезона. От нас си зависи на кое място ще завършим.

 

 

 

---------

 

 

 

 

 

 

 

---

 

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

 

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com


Тагове: Владислав Иванов, Левски София, Национална волейболна лига 2022 Суперволей мъже
Коментари
palms bet 7sport.net
няма мачове
Други новини