За прегарянето в спорта

Волейболът и спортът трябва да ни учат на човешки и морални ценности като уважение към другия

Ами, волейболни приятели, знаете, че доста си падам по това да ви разказвам истории. В по-голямата част от времето се опитвам да ви изпращам позитивни послания (надявам се и в този пост да имам възможността да го направя).Този път темата, за която искам да пиша, е малко по-дълбока. Както и да е, надявам се да прочетете текста и в края му да си задавате въпроси и да намирате отговори.

Октомври, 2014: Спомням си този следобяд, по времето, когато все още живеех в България. Бях в автобуса и пътувах към родния си град. Междувременно, „цъках“  телефона и четях спортни новини, когато попаднах на статии с подобни заглавия: „ Шок! Мат Андерсън напуска Зенит Казан!“ ; „ Мат Андерсън страда от депресия!“ и т.н. Аз самата публикувах новина във връзка с това във VolleyCountry  и за мен, случаят беше приключен. Знам, че не съответства на журналистическите практики, но понякога журналистите трябва да бъдат преди всичко хора и да не наливат допълнително масло в огъня.

Май, 2016. Далеч от България все пак се опитвам да съм „ в час“  и се информирам от българските спортни сайтове. Където  вчера попаднах на новината, че един от водещите играчи в националния отбор – Николай Пенчев, е помолил за почивка преди сезона с националния тим да е започнал. И се започна (а аз междувременно четях коментарите и явно съм изглеждала доста зашеметено, щом дори майка ми ме попита: „Какво става?“ ). 

Случаят Пенчев. Коментари, мнения, от всички страни  - Защо се случва това? ; Какъв му е проблемът на Николай? ; Да не би приятелката му да е виновна за ситуацията?  (?!?) и т.н. , и т.н. Знаете ли как от малки снежни топки се получава лавина? Винаги, когато в спортния свят се случи нещо такова (спортист да иска да си вземе отдих за малко), започвам да наблюдавам с любопитство реакциите и процеса на нарастването на лавината. Медии, социални мрежи- всички тези комуникационни канали са способни да направят от малкия случай истинска драма. Не знам какъв е случаят на Пенчев, но съм сигурна, че той самият ще обясни най-добре. Когато може и когато пожелае. Всъщност историите за Андерсън и Пенчев  ме накараха да помисля за прегарянето (burn out)  в спорта (някъде прочетох, че ст.треньорът на националния отбор- Пламен Константинов е казал, че смята, че Николай страда от прегаряне). Аз самата съм добре запозната с прегарянето (изненада!). Знам колко трудно е да се справяш с всичко наведнъж, особено когато всички погледи са насочени към теб и хората имат очаквания (в моя случай, разбира се, не става въпрос за това, че цяла една страна очаква от мен да съм безпогрешна на терена ). За да мога да отправя посланието си към вас, ви представям главните причини за прегарянето в спорта (източник:  http://educatedsportsparent.com/).

Първата причина е възможното излагане на постоянния стрес и напрежение. Постоянно напрежение да спечелиш, да тренираш, да се представяш добре може да доведе до психическо и физическо изтощение.

Втората причина е свързана с вероятността спортистът да чувства, че е инвестирал прекалено много време и енергия в спорта, но няма успехи. 

Третата причина (която е  най-интересна според мен и ще има следващ пост за нея), е изводът, до който е достигнал социологът Джей Коукли. А именно - структурата на организирания, конкурентен спорт се превръща в контролиране. Контролиране на идентичността на участниците, контролиране на техния живот и т.н. Теорията на Коукли е свързана с желанието за личен контрол върху живота (и това води до евентуалното прегаряне).Следователно, каквато и да е причината, истината е, че прегарянето в спорта е сериозен проблем, а развитите спортни отбори и организации би трябвало да работят прогресивно със спортни психолози.

В случая с Пенчев обаче ми се иска да отправя и едно специално послание към критикуващите, защото наистина се ядосвам, когато в социалните медии се започва с нападките, щом някой известен спортист реши да си вземе почивка за известно време от професионалния спорт. До критикуващите: Всички имаме своите „нагоре-надолу“ моменти. И чрез този блог пост ми се иска да ви припомня още веднъж, че спортистите преди всичко са и човешки същества. Обикновено, спортистите – победители, имат силни характери, силна воля за победи и постижения. В противен случай, не биха били тези професионалисти, които познаваме като победители в големи мачове. Годините тренировки, годините, в които пропускат важни семейни моменти и т.н.  – всичко това обаче може да доведе и тези победители до прегаряне. Те усещат напрежението от нашите (фенски) очаквания, а междувременно като човешки същества, те също имат нужда от своя нормален живот. Знам какво ще отговорите. Изборът си е бил техен. На тези победители.Точно така. Прави сте.  Но това се отнася за всяко едно решение и избор в живота, така че ако някой реши да си вземе почивка от спортното игрище, той не дължи нищо на някого, освен  на себе си, на семейството си и на най-близките си хора, които са го подкрепяли (и в повечето случаи това, което дължи е обяснение към себе си и вглеждане в своя свят). Защото... и никой не е длъжен да дава обяснения на целия народ, ако помоли за почивка от работата си в офиса например, нали?

И както обичам да казвам- ако някой си мисли, че чуждият път е по-лесен, може много лесно да си опита късмета. Да „обуе чуждите обувки“, да извърви един километър с тези обувки и после да коментира. А до тези, които не критикуват, а подкрепят: Едно голямо браво! Защото спортът, и в частност волейболът, трябва преди всичко да ни учи на човешки и морални ценности. На уважение към другия.

Автор: Виктория Георгиева, VolleyCountry.com 

---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com