Най-хубавият медал


Най-хубавият медал
Снимка: ФИВБ
01-09-2016 14:48

Или защо волейболът е спортът, който прави разликата

 

Виктория Георгиева работи и живее в Испания, но винаги следи отблизо любимия си спорт волейбола и, когато има време, споделя впечатленията си във VolleyCountry.com, където има свой блог на английски език. Последният коментар, който написа, е свързан с един благотворителен жест, който направиха волейболистите на Италия, сребърни медалисти от Рио 2016. Играчите на тима решиха да дарят своята олимпийска премия в помощ на пострадалите от тежкото земетресение отнело живота на повече от 200 души на Апенините. 

Ето какво пише Вики Георгиева, която преведе и предостави текста си специално за BGvolleyball.com.

 

 

Понякога съм прекалено емоционална към неща от заобикалящия ме свят, неща, които обаче нямат нищо общо с личния ми живот.


И понякога също така страдам прекалено много за този наш свят. Без да го осъзнавам, цялата злоба и лошотия в глобалното ни общество, ме наранява; цялата нечестност и нечовечност, която ни залива всеки ден ми идва в повече. 


„Затварям се“ сред своите мисли и пускам в своя свят единствено и само моите близки хора (да, сложно е да си интровертен в свят на журналисти; свят, контролиран от социалните медии). Но не пиша този пост за себе си и за да ви обяснявам колко съм сдухана понякога.  


Пиша го, защото съм сигурна, че не съм единственият човек, който се чувства така. Стига само да хвърлим поглед към големите събития от световната политическа сцена в последните месеци, за да  видим, че всъщност ставаме свидетели на някакъв тотален хаос.


Рио 2016 беше само още един пример за сложността на обществото, в което живеем. Общество, което се контролира от богатите, докато бедните умират от глад. Буквално.


Рио имаше две страни - бляскавата и другата, която също беше доста интересна за световните медии – грабежи, лоши условия в олимпийското село, организационни проблеми и т.н.


Хубавото за нас, волейболните фенове, беше,  че по време на волейболния турнир нямахме „удоволствието“ да станем свидетели на някакви огромни скандали (нямаме си Раян Лохте все пак, които твърди, че са го ограбили, а после се оказва просто... пиян. Е, да, вечното и специално присъствие на Ървин Нгапет в острите коментари този път към италианския тим поддържаше интригата, но то не беше нещо повече от необичайното). 


Т.е. гледахме си волейбол, наслаждавахме се на класни моменти. Лично за мен (и предполагам не само) най-емоцонален беше полуфиналът между Италия и САЩ. Трудно е да си загубил гейм на 9 точки, да се върнеш в мача (който между другото те вкарва на финал на Олимпийски игри)... пък и да го спечелиш този двубой. 


Финалът между Скуадра Азура и Бразилия пък не ни предостави чак такава интрига – Италия така и не успя да вземе гейм, макар че и в трите загубени сета беше близко до това. Сержиньо в защита и Уолъс в атака обаче направиха разликата.


И така. Италианците се прибраха у дома със сребърния медал. И тук вече ще се върнем отново към онази човешка част от този пост.


Само три дни по-късно се случи една от най-големите трагедии за Италия в последните години. Мощно земетресение, ударило централната част на страната, отне живота на повече от 300 души, 2000 пък загубиха своите домове. Аматриче, населеното място, което пострада най-много, вече не съществува. 27-ми август беше обявен за Ден за национален траур.


Казват, че винаги може да се види нещо хубаво дори и в най-лошите мигове. Не знам дали това е така, но в Италия се случи нещо, което за пореден път ми показа, че волейболът Е моят спорт. Спортът, който прави разликата.  


Фондацията  Giovanni Agnelli, съвместно с най-големия спортен ежедневник на Апенините – Gazzeta dello Sport, организира анкета сред читателите на вестника за „Медала, който е донесъл най-много емоции“. Общата награда за първите три призови места беше 150 000 евро. Италианският отбор спечели трета позиция в гласуването или 50 000 евро. В интервю за всекидневника капитанът на тима – Емануеле Бирарели, обяви, че волейболистите даряват наградата на хората, които са пострадали при земетресението.


Често пъти в този блог си говорим за това как волейболът може да има влияние върху нашето общество и как да го направи по-добро. Но както знаем – едно е да се говори, а съвсем различно нещо е да се действа.
Жестът на италианските волейболисти означава много повече от спечелване на златен медал на което и да е състезание. 


Ще завърша тази статия с един  цитат от една от най-великите актриси на всички времена: Одри Хепбърн, която казва: "С остаряването, ще откриеш, че имаш две ръце – една, за да помагаш на себе си, друга - за да помагаш на другите“. 


Не е ли това най-хубавият медал? 

 

Едно действие, чрез което именно в този луд свят, в който живеем,  се показва на хора като мен (виж началото на статията), че има смисъл да се борим за доброто. 

 

 

Виктория Георгиева

VolleyCountry.com


---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

 

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

 

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com


Тагове: Олимпийски игри волейбол 2016, Емануеле Бирарели
Коментари
palms bet 7sport.net
няма мачове
Други новини