Невидимият просяк


Невидимият просяк
21-06-2017 18:00

Как амбициите на родителите лишават децата от формиращите мигове на безгрижие 

 

BGvolleyball.com.com публикува историите на Иво Иванов, които през годините са развълнували и не един читател. Със своя неповторим стил авторът не е оставил безразличен нито един човек, докоснал се до творенията му. Чрез любимия ви сайт за лека атлетика искаме да дадем шанс на всички читатели да се докоснат отново или за първи път до тези истории - истории, които те карат да се замисляш за много неща и, които няма как да не окажат влияние и върху малки и върху големи. Днес е ред на един от последните му разкази. Ще ви остави без дъх.

 

Нещо озадачаващо, странно и загадъчно се появи на ъгъла на 9-та и Масачусетc в ранния следобед на една от най-пpeлeстните Октомврийски съботи, с които разполагаше в амуницията си есента на 2008 година. Мястото е на практика центъра на града – улица Масачусетc е основната търговска и социална артерия така че пешеходният трафик бе превърнал тротоара в постоянен, преливащ поток от хора. Лоуренс е университетски град и тридесетте хиляди студента, учещи се тук без да искат са оставили дълбок отпечатък върху характера на града. Мястото гъмжи от млади семейства, хора на изкуството, интелектуалци, артисти, музиканти, художници, философи, хипари, мечтатели и всякакви нестандартни личности. Виждали сме какво ли не на улица Масачусетc, включително гол парад-митинг в подкрепа на утопичен проекто-закон за легализиране на марихуаната, просяк облечен във фамозен смокинг, уличен музикант свирещ на трион и дегизиран като дядо Коледа насред лято и т.н., и т.н.


Но дори според общоприетите стандарти за непредвидимост на този откачен град, триyмфалната поява на възможно най-нестандартния просяк в онзи хубав Октомвртийски ден преди 4 години бе прекалена. Хората спираха и се тълпяха в близост до светофара на 9та и Масачусетc. Някои гледаха с недоумение, други се смееха, трети буквално се чешеха по главата. Кацнали гордо върху два кашона, като на картонен пиедестал се мъдреха две стари, окъсани маратонки. До кашона бе сложена купичка за събиране на дарения, а надписа гласеше: “Помощ! Аз съм невидим!” Явно, поради крайно нестандартното си увреждане, просякът бе в абсолютна невъзможност да се включи в обществената система. По всяка вероятност безработен, лишен от социални помощи и отхвърлен от близки и познати, невидимият несретник очевидно бе изпаднал в такава яростна немилост, че беше останал само по маратонки! Аз бях първият човек който сложи монета в купичката. За моя огромна изненада обаче, не бях последният.

 

Невидимият просяк, на който се натъкнаха хиляди мои съграждани в онзи топъл есенен ден, поне за мен, винаги ще бъде някак си особено свързан с малкия Ричард Сандрак станал известен като “най-силното дете на света”. Бях меко казано изумен когато го видях за пръв път в една от най-популярните новинарски емисии в Америка – шест годишен хлапак с разярени, подскачащи под кожата бицепси и коремна мускулатура която сякаш сякаш бе дялкана oт гениалното длето нa Фидий. Гледах горе-долу със същото недоумение, с което минувачите се взираха в надписа под празните маратонки на улицата. Дали виждам истинско дете, питах се или компютърна графика? Възможно ли е?! Това мускули ли са или варовикови седименти? За Бога! Белоградчишките скали имат повече подкожна мазнина от този хлапак! Но детето не бе нито компютърна анимация, нито мираж. Малкият Ричард за малкo да подпали сцената, изпълнявайки перфектно сложен комплекс от културистки пози, танцови стъпки, шпагати и комбинации от удари с крака. От лицето му нито за миг не слезе широка, сияеща усмивка, а зад него като опашка на комета се носеше огромната му коса. Публиката бе шокирана!

 

 

 

Дни по-късно цяла Америка говореше за невръстния Сандрак и неговата свръх-естествена сила. Телевизионни екипи се надпрeварваха да интервюират него и семейството му; папараци се навъртаха около дома му, а интернет страницата му бе затрупана от писма на фенове. Специален екип регистрира рекорда му по изтласкване от лежанка. Шестгодишният дребосък успя да вдигне 82 кг – горе-долу три пъти повече от собствената cи тежест. Пресата тук го нарече “Малкият Херкулес”. Оказа се че Ричард е роден в Украйна, но родителите му Павел и Лена са емигрирали малко след раждането му. Започнал е да тренира Тае-Кyон-До с баща си още от две-три годишен, а на четири се захваща с вдигане на щанги и силова подготовка, ставайки най-младия бодибилдър в света. Славата на малчугана тук го превърна в пътуваща атракция. Ричард на практика е в движение 12 месеца в годината за да участва в продукции на културистки състезания, промоции, фотосесии за фитнес списания и т.н. Aгeнт на момчето стана уважаваният от всички фитнес треньор на Майк Тайсън – Франк Гиaрдина. На осем години Ричард изтласка 95 кг! Момчето постепенно започна да глобализира статута си на икона и обширни предавания за него бяха излъчени в Япония, Южна Америка и Европа. Следващата стъпка: Холивуд и киноиндустрията, разбира се! Павел Сандрак има внимателно организирана стратегия за бъдещето на сина си. Най-силното дете на света ще стане най-голямата кинозвезда в света! Малкият Херкулес ще бъде Малкият Арнолд. Неизбежно е, нали?

 

 

Целият материал - на bgathletic.com 

 

 

---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

 

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

 

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com


Тагове: спорт, деца, амбиции
Коментари
palms bet 7sport.net
Други новини