Идиотизъм е да бойкотираш България и тази велика публика

Има нещо ненормално в това един СПОРТИСТ да се лиши от възможността да играе за БЪЛГАРИЯ пред такива фенове

Със сигурност волейболът е спортът, който ми възвърна чувството на гордост, че съм българин. Покрай волейболните мачове на националите ни поне за два часа забравям за всякакви проблеми и за ненормалната обстановка, която ни заобикаля.

В сряда вечерта бях пред спортното съоръжение около 20.15 – или половин час преди началото на двубоя от Световната лига България – Германия. Когато видях хората, които отиваха към залата, нещо в мен трепна. Хора със знамена или облечени с фланелките на своите любимци. Усмихнати и щастливи лица на деца, на техните родители, на бабите и дядовците им. Тези хора отиваха да подкрепят България. Българският отбор, който бе бойкотиран от бившия си треньор Радостин Стойчев и звездата му Матей Казийски. За плеймейкъра Андрей Жеков не мога да кажа, че е бойкотирал, защото и той не знае точно защо не е в залата.

"Пълен идиотизъм е да се откажеш от националния отбор в този момент". В мига, когато видях феновете, това бе първото, което си помислих за Радостин, Матей и Андрей. В конкретния случай няма значение каква е каузата, срещу която се борите. Със сигурност президентът на федерацията си има своите кусури, които не са един и два. Но да е най-големият мошеник, най-корумпираният човек на земята, най-лошият ръководител и т.н. - няма оправдание за вашето решение. Г-н Стойчев, колкото и титли да спечелите с клубния си отбор, кога друг път ще ви се отдаде възможността да водите БЪЛГАРИЯ на финали на Световната лига в България? Г-н Казийски, колкото и призове индивидуални и отборни да вземете, колкото и топки да забиете в половината на съперника, кога ще имате възможността да го направите пред такава публика на финали на Световната лига? Г-н Жеков, така и не успях да разбера защо не сте в отбора. Изгубили сте мотивация… Съжалявам, но щом тези фенове не могат да ви мотивират, значи има нещо сбъркано във вас!

Отговорът на въпросите е НИКОГА повече няма да ви се отдаде възможността да изживеете това, което тези дни бившите ви съотборници, Найден Найденов и неговите помощници преживяват. Нещо, което е несравнимо! Радо, Матей и Андрей, какво ви пречеше да бъдете сред героите при победата над Германия и отново да чуете вашите имена, скандирани от въодушевената публика?! Пък след това си продължете войната срещу президента на федерацията и неговите хора. След Световната лига, след олимпийските игри щяхте да бъдете още по-силни. Със сигурност вие си имате вашето обяснение, но моето е, че не е нормално един СПОРТИСТ да се лиши от възможността да играе пред такава публика!

А за състезателите и техните треньори, спечелили в сряда вечер срещу Германия – Поклон и благодаря, че показахте, че все още не е изчезнало съвсем чувството на патриотизъм и себераздаване до краен предел за БЪЛГАРИЯ!