Петьо Узунов: Жестът на Стилиян Петров направо ме разтърси

 
Ексклузивно интервю за BGvolleyball.com - Част 2
 
На фона на всичко негативно, което се случва в българския волейбол напоследък, включително и тежката контузия в двата крака, която получи легендарният ни състезател Петър Узунов по време на полуфинален мач в Суперлигата на България, новините, че възстановяването на волейболиста върви в положителна посока, дойдоха повече от освежаващо за родната ни волейболна общественост.  Сварвам Петьо Узунов в болничната му стая, а той сякаш е нетърпелив да разкаже, да сподели всичко, което за добро или за лошо го вълнува тези дни.  Поговорихме си доста дълго и затова разделям това интервю на части...
 
(Продължава от ЧАСТ 1)
 
- Проведоха се доста кампании в твоя подкрепа, доста хора обявиха, че помагат...  Ти лично усещаш ли подкрепата на волейболната общественост?
 
- Да, наистина!  В първия момент, когато започнаха да правят тези неща, аз бях много скептично настроен, но с течение на времето видях, че, наистина, заинтересува се Българска федерация волейбол, за което много и благодаря, заинтересуваха се много волейболни личности.  Помогнаха ми с обаждания, със свиждания, с финанси даже – не мога да го крия.  Не искам да споменавам имена, защото това е все пак една благотворителна акция и не мога да изнасям такава информация.  Аз съм благодарен на всеки – дали някой е помогнал с обаждане или е помогнал с някаква сума, това е просто лично решение и единствено той го знае и единствено аз го виждам.  Еднакво благодаря на всички.  Може би единственият, на когото малко повече му благодаря, е Стилиян Петров, който, въпреки че сам се бори със своята болест, ми помогна финансово.  Няма значение каква е сумата.  Жестът е много важен.  В това положение, в което се намира той, просто направо ме разтърси.  Мисля, че той вече преодолява тази болест.  Пожелавам му го със цялото си сърце - да се оправи и да се видим живи и здрави, за да му стисна ръката.  Той наистина е с голямо сърце.
 
- В медиите се появи доста информация кой каква сума дарява за Петьо Узунов.  Ти имаш ли някаква възможност да следиш, че тези суми наистина достигат до теб?
 
- Не знам точно какво са обявили в медиите.  Парите, които са обявени от федерацията, са при мен.  Сумата от общината е готова.  Обадиха ми се, но не сме отишли да си я вземем, защото искат лично аз да отида, но в тази жега няма как.  Нашите общинари също бяха събрали една сума от около 600 лева, които ми донесоха лично.  Това са суми, които са от организации, които нямам право да крия.  За приятели и лични отношения не мога да изнасям информация, а и не би трябвало, за да не се обиди някой.
 
- И все пак видял ли си някой да е обявил, че дава дадена сума за теб, а тя да не е стигнала до теб?
 
- Има и такива, да.  Но всеки си решава сам на добра воля.  Не искам да казвам, не ми е това работата.  Аз никога не съм искал да моля за помощ.  Много се направи за мен и аз съм благодарен.  Не е ясно колко време ще се лекувам още - тези средства може да не ми стигнат, а може и да останат...  Има и хора, които се обаждат с необикновени въпроси.  Узунов, казват, след тези кампании, които се направиха за Вас, събрахте средства.  Ако случайно с Вас се случи най-лошото, какво ще стане с тези средства?  Аз занемях и не мога да отговоря...  Като се замислих, и на мен не ми е минало през ума какво се случва, но първо гледам да ми се случи нещо положително.  Та всякакви сме хората...
 
- А имаше благотворителен концерт, благотворителна вечеря...  Знаеш за тези неща, стигат ли до теб средствата...?
 
- Да, стигнаха средствата до мен.  Аз много пъти вече им благодарих и пак им благодаря.  Нека да знаят хората, че тези средства наистина стигат до мен.  Относно вечерята беше станало някакво недоразумение с моите колеги от националния отбор.  Те наистина не са се явили на този бал, защото бяха три дни в почивка и е нормално да отидат да видят семействата си.  Обаче са си купили куверти, както ми бе съобщено от организаторите.  Това е достатъчно уважение за мен и е напълно разбираемо.  Не мога да разбера, ако някой от моите колеги е имал възможност да отиде, и не го е направил.  Не е заради куверта, който трябва да си купи, защото той същите пари ще ги даде вечерта в някое заведение.  Има и такива.  Те също си знаят и не искам да споменавам имена.  Наистина съм обиден от тяхното отношение.  Били сме заедно с тях толкова време и аз никога не бих постъпил така.  Става въпрос за хора, на които знам финансовото състояние, но те даже са отказали да купят куверт.  Не ми е за парите, а за отношението – да кажат на организаторите “няма да дойда и не искам да ме занимавате с това нещо.”  Не знам по каква причина...  Всеки си има глава на раменете...
 
- Ти се контузи по време на мач като състезател на Арда (Кърджали).  Този волейболен клуб помогна ли ти по някакъв начин?
 
- Да, помогнаха ми от волейболен клуб Арда.  Няма проблеми.  С каквото зависеше от тях и можеха да направят, в сравнение с елитните клубове, където съм бил преди тях, помогнаха, за което им благодаря.  Не искам да споменавам какво направиха, защото може някой пък да се засегне.  Те знаят много добре.  Благодаря им и нямам никакви претенции към тях.  Даже ние се майтапим с господин Халачев (б.р. - Иван Халачев, старши-треньор на Арда).  Викам му “ако нямаш хора за втория полусезон, да дойда да помогна пак към януари...”
 
(Следва ПРОДЪЛЖЕНИЕ...)