Олимпийската история на волейбола: Токио 1964

 
Волейболът става олимпийска дисциплина с решение на Международния олимпийски комитет, взето в София през 1957 година след силен международен демонстрационен турнир на стадион Васил Левски.  Официалният дебют на волейбола като спорт става седем години по-късно – на Олимпиада 1964 в Токио (Япония), като предлага истинска наслада за добре информираните японски зрители, както и за ентусиазираните телевизионни зрители по целия свят.
 
В мъжкия турнир участват 10 отбора, които играят по веднъж всеки срещу всеки.  Основната битка се води между Съветския съюз, Чехословакия и Япония.  Трите отбора се побеждават взаимно и се получава въртележка.  Японците обаче допускат и загуба срещу Унгария, която ги оставя с бронзовите медали.  СССР и Чехословакия завършват с по 8 победи и 1 загуба, но останалите показатели на съветския отбор го правят първия в историята олимпийски шампион по волейбол за мъже на 23 октомври 1964 година.
 
Националният отбор на България също има късмета да е сред първите олимпийски участници.  Буквално става дума за късмет, тъй като Лъвовете заемат мястото на отказалия се от участие африкански квалификант Мароко.  Като четвърти в класирането от Световното първенство през 1962 година, нашите добиват право да играят в Токио вместо мароканците.  В японската столица България започва с чиста победа над Бразилия - 3:0.  Следват три поредни загуби - от Чехословакия с 2:3, от Румъния с 2:3 и от Япония с 1:3, и три поредни победи - 3:2 над Холандия, 3:0 над САЩ и 3:1 над Южна Корея.  Идва ред на могъщия Голям брат - Съветския съюз.  Първият гейм е катастрофален – 2:15.  В следващите два обаче нашите се държат като равен с равен - 14:16 и 13:15, но губят с 0:3.  В последния си мач България завършва достойно - победа с 3:1 над Унгария, която и осигурява петото място в крайното класиране с общо 5 победи и 4 загуби.  Освен медалистите, пред нас е само Румъния.  В класирането следват Унгария, Бразилия, Холандия, САЩ и Южна Корея.
 
Българският тим на Токио’64 е в състав:  Димитър Каров, Иван Кочев, Георги Константинов, Петко Пантелеев, Петър Кръчмаров, Симеон Сръндев, Лъчезар Стоянов, Борис Гюдеров, Кирил Иванов, Славко Славов, Георги Спасов и Ангел Коритаров, треньор Димитър Захариев.

Националният отбор на България от Токио′64

В женския турнир участват само 6 отбора, които също играят всеки срещу всеки.  България не е между тях.  Световният шампион от 1962 година в Москва не пропуска да триумфира и на свой терен.  Японките побеждават и петте си противника с общ геймов актив 15:1 и печелят първото олимпийско злато в женския волейбол.  Програмата е направена така, че в последния ден - 23 октомври, един срещу друг излизат големите конкуренти за титлата - непобедените до този момент Япония и СССР.  Домакините печелят в три гейма - 3:0 (15:11, 15:8, 15:13) и не позволяват на съветския волейбол да постигне златен дубъл.  Всъщност всички срещи от турнира, освен Япония - Полша, завършват с чист резултат 3:0.  Полякините вземат бронзовите медали, а в класирането следват Румъния, САЩ и Южна Корея.
 
След края на Олимпиадата 31-годишната капитанка на Япония Масае Касаи е поканена да се срещне с министър-председателя на страната Еисаку Сато.  По време на срещата тя му признава, че заради тежкия тренировъчен режим преди Игрите тя не е имала възможността да общува с представители на силния пол.  Премиерът настоява да и помогне и и урежда среща с мъж, който по-късно става неин съпруг.
 
__________

В материала са използвани данни от собствено проучване на BGvolleyball.com и части от историческа серия, публикувана на официалния сайт на ФИВБ.
 
Продължи към Част 2