България изнесе лекция на Полша

Да паднеш от високо не е приятно, дори понякога боли много. Нещо подобно се случи с волейболистите на Полша днес. Състезателите на Андреа Анастази преди по-малко от месец спечелиха Световната лига в София, като тогава някои от тях си позволиха повече и нарекоха българските фенове "овчари". Ок, имаше няколко по-буйни запалянковци, които метнаха и някоя друга бутилка, но щети и дори одрасквания по телата на поляците нямаше. Устите им тогава обаче не спряха да се оплакват, а Збигньев Бартман вече се бе помислил за най-добрия в света.

Днес самочувствието на играчите на Полша бе още по-голямо, като не пропускаха възможност да го покажат. Само че този път не бяха познали пред кого ще го демонстрират, защото Цветан Соколов ги постави на мястото им. След като спечелиха Световната лига, поляците вече едва ли не се определиха за олимпийски шампиони. Днешната им загуба от България обаче трябва да ги накара да се позамислят не се ли тупаха малко повече в гърдите. Ако все още имат някакви олимпийски амбиции, имат време да се корегират. За тяхно щастие загубата им дойде в ранен етап от Олимпийските игри.

Точно на другия край бе тимът на България. И заради което момчетата получават огромните ни аплодисменти. Най-вече заради сърцатата им игра, заради невероятните спасявания на Теди Салпаров, който по време на едно от техническите прекъсвания влезе в ролята дори на треньор, опитвайки се да държи високо отборния дух. Също така заради вездесъщия Цветан Соколов, който остана неразрешим ребус за поляците, но и заради Гошко Братоев, израстнал много през последните два месеца и доказал защо получи чек за $ 10 000 за най-добър разпределител в Световната лига. Също и заради Вики Йосифов и Тошко Тодоров, които бяха непреодолима стена за полските нападатели. Тодор Алексиев помогна в атака, а Николай Пенчев се опита да помогне с каквото може от резервната скамейка. И не на последно място за Тодор Скримов, чийто талант много хора чак сега забелязаха.

Разбира се, голямо браво и за селекционера Найден Найденов, който не трепна нито за миг през последните два месеца въпреки че имаше тежката задача да държи отбора сплотен и подготвен. Найден, който бе принуден да слуша скандирания на други имена по време на мачовете в София.

Въпреки че това бе само една победа в групата, целият отбор и щаб на България успяха да ни зарадват. И да смълчат 6000 надменни полски фенове и играчи в Лондон. Хич не е малко! Затова момчета, с вас сме и ви стискаме палци докрай!