За Радо, Матей и Андрей - тримата, които вече не са и от запаса*

Видя се, че и без петел се съмва

Преди около месец написах един коментар за бойкота на българския национален отбор от страна на треньора Радостин Стойчев и Матей Казийски, и психическите проблеми на Андрей Жеков. Тогава получих доста критики за личното си мнение. Мнозина обаче изразиха подкрепа. Днес със сигурност вторите са още повече, след като виждат какво правят в Лондон героите на Найден Найденов и Камило Плачи въпреки отсъствието на основния доскоро разпределител и на мегазвездата на родния волейбол.

Независимо от отсъствието на тримата Лъвовете са на полуфинал и отново се потвърди с пълна сила поговорката, че няма незаменими. За треньора отдавна е ясно това, защото след неговото напускане отборът сякаш заигра по-добре. И всякакви твърдения, че това се дължело на бившия селекционер са пълни глупости, защото ако неговите наследници не бяха работили здраво отдавна да са си тръгнали от Лондон. В интерес на истината може да се каже, че Радостин Стойчев също има своята заслуга за успехите в Ърлс Корт в английската столица. Благодарение на скандалите отборът изглежда по обединен и решен на всичко, за да се докаже. Не знам ако не бяха тези скандали дали сега нямаше вече да сме забравили за представянето на тима на Олимпийските игри. Доказа се максимата, че българинът е свикнал да работи по-добре в тежки условия и под напрежение.

За това, че няма незаменими хора, вижте играта на Георги Братоев и Тодор Скримов. Вторият накара да забравим напълно за Матей Казийски. Както народът казва: „Всяко зло за добро”. Кога щяхме да видим таланта на двамата младоци ако не бе решението на Андрей и Матей да не играят за България в Лондон?! Едва ли дори „великият” треньор Радостин Стойчев би „рискувал” да замени титулярите си.

Едва ли има непредубеден зрител, който по време на шестте мача до момента в английската столица, да се е сещал за някой от тримата споменати в началото на коментара. За Радостин времето му в националния отбор изтече може би завинаги. За Андрей май също, а Матей…

А колкото до причините за бойкота продължавам да твърдя, че вече бившият национален селекционер държеше уникално силна карта в ръцете си. Казано на бриджьорски език, можеше да направи голям шлем, но по една или друга причина не успя да ги изиграе както трябва. Напълно съм съгласен с един член на УС на родната федерация, който наскоро в частен разговор ми каза, че при успех на първата олимпийска квалификация, никой не е можел да ги спаси - всички начело с Данчо Лазаров. „Тогава Радостин щеше да бъде изключително силен и можеше да ни изгони до един. На 100 процента общественото мнение, правителство, министерство щяха да бъдат зад него и никой нямаше да може да ни спаси, независимо кой щеше да бъде прав. Той обаче се издъни и след това бе много късно, защото ако не бяхме му взели втората квалификация едва ли щяхме да играем на Олимпиадата”, ми каза въпросният човек и е напълно прав.

Вторият шанс за спечелването на войната за Радостин и Матей бе ако бяха в Лондон. Те обаче предпочетоха да се пекат по плажовете и да БОЙКОТИРАТ България. Това обаче си е само за тяхна сметка. Защото и без тях родните национали пишат историята и за пръв път от 1980 г. насам са в Топ 4 на планетата на най-големия спортен форум. Със сигурност имат сили и за нещо по-голямо. Защото те вече показаха, че са големи не само като волейболисти, а и като ХОРА!

А на нас, волейболните фенове в България, не ни остава нищо друго освен да им благодарим. Защото днес родината ни осъмна по-усмихната. Хората отиваха да изпълняват своите задача с усмивка на лице, заради победата над Германия снощи. Освен това ЛЪВОВЕТЕ сгънаха набързо Бундестима и хората излязоха от домовете си и наспали се!

Послеслов: Днес сутринта на една от софийските улици случайно дочух разговор между двама доста възрастни човека. Те обсъждаха снощния волейболен мач. Не знам какво са си говорили в началото, но краят бе относно отсъствието на Матей Казийски. Изглеждащият по-възрастен използва народната поговорка, която може би най-точно олицетворява ситуацията: „Видя се, че и без петел се съмва”! Не само се съмна, но и слънцето грее сякаш по-щастливо!

* Запас – според тълковния речник има две основни значения: 1. Всичко приготвено за бъдещо ползване; 2. Изслужила и уволнена от действителна служба войска.