Ева Чолакова: За федерацията плажният волейбол е някакво ваканционно занимание

Присъединилата се към опозицията националка по плажен волейбол смята, че ръководството на БФВ е длъжно да отдели много повече внимание и средства за развитието на нейния спорт

 
След като и българската националка по плажен волейбол Евелина Чолакова обяви, че се присъединява към опозицията зад Васил Симов и Ивайло Константинов срещу сегашното ръководство на БФВ, тя подробно разказа пред BGvolleyball.com за своята позиция:
 
“Според мен и също според още най-малко 30 състезатели по плажен волейбол, с които сме имали този разговор (за съжаление не всеки от един от тях би искал да се цитира името му тук по обясними причини), сме на следното мнение: плажният волейбол се третира от сегашното ръководство на федерацията като някакво ваканционно занимание за през трите месеца лятна ваканция.  Ние искаме да променим това.  Затова аз и повечето мои колеги се присъединяваме към опозицията.  Искаме да стане ясно на който и да е президент на федерацията по волейбол, че плажният волейбол е всъщност съвсем отделна олимпийска дисциплина още от 1996 година, в която България вече е имала  постижения в женското направление с участието на сестрите Петя Янчулова & Лина Янчулова през 2000 и 2004 година.  Този спорт никога не е бил развиван от институцията, която всъщност има за задача да го развива.  Може би те просто не знаят как.  Е, за това можем да помогнем ние.
 
Ние сме сигурни, че ръководството на федерацията ни не намира смисъл да развива спорта плажен волейбол и тази дългогодишна позиция е тясно свързана с факта, че нашите успехи в международни състезания, както и приходите от наградни фондове и реклама няма начин по правило да донесат какъвто и да е приход в сметките на федерацията. Такава е системата на спорта ни и именно затова, заради тази  независимост, много от нас са се отказали от волейбола в зала и са се насочили към плажния волейбол.  Според правилата на ФИВБ се облагодетелства именно свободата на избора на отделните състезатели, техните треньори и отбори.  При нас няма трансфери, няма такси или скъпоструващи "служебни бележки", които да бъдат изисквани от федерацията за административни процеси.  И именно за това ние не сме особено доходоносни за институцията.  Но все пак да не забравяме че федерацията не е частна фирма и не трябва да разсъждава като такава - това е обществено полезна институция, която трябва да работи с нестопанска цел, а не да влага само там, където има печалба от дейността.  Ние сме част от Българска федерация волейбол и няма кой друг да се занимава с плажен волейбол освен федерацията по волейбол.
 
Това, което  е обидно за нас, е, че ние не само сме пренебрегвани като спорт, но и много често сме ставали обект на подигравка от страна на отговорните за нас лица.  Ето конкретни случаи.  Можете ли да си  представите как един отбор, свикан като национален отбор на страната ни и изпратен на полуфинална фаза от Европейската отборна купа, за която като на магия сме се класирали 6 месеца по-рано, да тръгне без екипировка за плажен волейбол, без треньор, без физиотерапевт, каквито всъщност ние никога не сме и имали, и без поне водач на групата ни.  Обяснението на федерацията тогава беше, че са "забравили" да ни поръчат и осигурят екип.  Можеха поне да определят човек, който да дойде с нас и поне да се прави на треньор.  И така ние четирите националки заминахме за Париж, където домакините до последния ден ни питаха защо треньорите ни не са на една маса с нас.  Друг потресаващ факт е изискването на тогавашните отговорници към мъжките ни двойки да си заплатят екипировката, с която са представлявали отбора ни на европейски турнир.  Те не са един или два случая и няма да конкретизирам детайлите, за да не размивам фокуса на сегашната обстановка.
 
Наше искане е да се прокарат следните промени касаещи спорта ни плажен волейбол: директно финансиране към двойките и перспективните състезатели, международно изявени и готови да се включат в програмата за следващия олимпийски цикъл; отделно финансиране на треньорите по физическа подготовка и плажен волейбол, избрани от състезателите; разрешение от федерацията по волейбол за автономен избор на методите и мястото за подготовка на двойките; субсидиране и строеж на база с професионални кортове, както и построяването на закрити зали с пясъчни игрища, където да се провежда целогодишна подготовка по плажен волейбол.
 
Това, което беше споменато на пресконференцията като пропуснати възможности и загубени средства от ръководството на федерацията (около 500-600 хиляди лева само за миналата година), е целият бюджет на година, който ще оправи четири професионални двойки по плажен волейбол.  Ако г-н Данчо Лазаров, да речем, се откаже от бизнескласа за само 5 полета, ние всички (8 състезатели) ще участваме на най-малко 5 турнира през 2013 година.  А ако някой си направи по-добре сметките и да речем не загуби ей така от недоглеждане на офертите 100 000 лева за хотела на женския ни национален отбор във Варна, то ние, 8 човека, ще си осигурим една цяла зима с професионални треньори по плажен волейбол и в лагери в тренировъчен център, каквито се използват от нашите колеги от цяла Европа, когато зимата дойде тук.  Ето такива неадекватни и непрофесионални решения критикуваме.
 
Това е мениджмънт.  Управлението на един екип не става от 25 човека Управителен съвет, закостеняла структура на управление със собствени правила за преизбиране и мандатност.  Такива чисто финансови въпроси могат да бъдат решени и от един седмокласник.  Аз се съмнявам, че една такава голяма институция с толкова много членове и управници не може да прецени колко важни са всъщност финансовите решения в управлението.“