Офицерът!

 

Роден през 1920 година в Стара Загора в семейство на учител, още от малък е свързан със спорта. Едва 11-годишен успява да стигне до волейболния отбор на гимназията.Не оставя топката и когато заминава за София, където завършва висше военно образование като подпоручик през 1941 година. Във времената на войни и тежки битки Димитров е ротен командир за осем месеца. През 1945-а взима и едно от най-тежките решения в живота си. През март получава заповед през нощта да форсира река Драва и да извърши десант на полуостров, образуван от завой на реката, който да задържи под контрола си до второ нареждане. Битката продължава цели осем дни, в които ротата на Митко дава четири жертви. На осмия ден обаче ситуацията става още по-тежка, мунициите са на привършване, а противникът получава още подкрепления. Тогава Димитров дава нареждане ротата да се изтегли през реката в нарушение на заповедта на командването. Веднага след завръщането Митко Димитров и помощникът му са арестувани и осъдени на доживотен строг затвор от военния съд. При гледането на делото на втора инстанция обаче се случва нещо, което е прецедент в цялата съдебна практика. Прокурорът по делото вместо да атакува обвиняемия, пледира в негова защита, нарича го герой и настоява за освобождаването му, а присъдата е отменена!

 

 

 

 

След войната на профсъюзното първенство на Южна България през 1947 г. идва и първият сериозен спортен успех на Митко и водения от него Локомотив. Това е победата на финала в Пловдив срещу силния състав на местния Локомотив, воден от бъдещия му съотборник в националния тим Г. Коматов. Невероятните му атаки и отлично построената му блокада са забелязани и от играещия треньор на Чавдар (София) и бъдещ капитан на националите ни Коста Шопов. Именно той убеждава Митко да премине встоличния тим, вече като студент по право. След обединението на Чавдар и Септември през 1948-а волейболистът печели и първата си републиканска титла, вече с тима под името Септември при ЦДВ, като тимът защитава първото си място и през следващата година. 1949-а се оказва паметна не само в клубните му постижения, но и с националния тим. В Прага мъжете спечелват първите световни медали за българския спорт с бронзовите отличия от мондиала. Пред тима ни остават единствено Чехословакия и бившият СССР. А наградата за третите в света е потресаваща. При завръщането им в София на волейболистите им е разрешено да задържат горнището на анцузите, както и гуменките, с които са играли. "Паричната" нагрда се допълва и с едногодишен абонамент за списание "Физкултура и спорт".

 

 

 

 

 

Моралната награда е за пет от титулярите, които са отличени със званието "Майстор на спорта". Единственият, който не получава тези отличия, е... Митко. Още на следващата година Димитров е съкратен от националния тим като "неудобен и неприязнено настроен към мероприятията на народната власт" като офицер преди 1944 година. През 1951-а Димитров се дипломира в СУ, специалност "Право", а междувременно завършва и първата треньорска школа по волейбол във ВИФ (сега НСА) и става единственият в цялата ни история спортист с три дипломи.

 

 

И през следващите пет години успешно води дамската формация на червените. Неудобното му минало обаче пак се обажда и през 1956-а му казват сам да напусне ЦСКА, за да не бъде уволнен. Треньорът не остава дълго време без волейбол, като веднага поема Ударник (сега Славия). Белите още първата година печелят Купата на България, а три години по-късно вече е и селекционер на националния ни отбор за жени. Извежда тима на световното първенство в Москва, където дамите ни стигат до шестото място, като бият и Бразилия с 3:0 гейма. Въпреки че сам определя работата с жени като по-лесна, през 1967-а поема мъжете на Спартак и още на следващата година извежда тима до титлата в първенството. При обединението на Спартак с Левски две години по-късно Димитров поема целия волейбол в клуба. Връща се и начело на жените на европейското първенство в Белград през 1975 г. Волейболистките ни за пръв път имат възможността

да се борят за медали, след като побеждават силните състави на Румъния, ГДР и Полша. Загубата от Чехословакия обаче им отрежда четвъртото място в Европа. От 1978 година Димитров се завръща в ЦСКА, след като две години преди това води отбори в Кувейт. В червения клуб по това време се състезават имена като Елена Шаханова, Цветана Божурина, Румяна Каишева, Верка Стоянова, Ваня Русинова и през 1979 г. отборът печели всичко възможно - титла, купа на страната,спартакиада и най-високото клубно отличие в Европа - Купата на европейските шампиони (сега Шампионска лига) в Измир. Зауспеха всички в отбора отново са наградени със спортното звание "Заслужил майстор на спорта". Отново всички без треньора Митко Димитров. Същата година специалистът е поканен да води треньорски курс по време на женския турнир "Спринг къп" в Измир. На него испанците го канят да поеме отборите на Сан Когат в Барселона, които той изведе до медалите в първенството на страната. Стана треньор и на женския национален отбор на страната и го изведе до най-доброто му класиране - 7-о място на "Спринг къп" в Брюксел.

 

 

 

 

 

След завръщането си у нас през 1982 г. пое мъжете на Миньор Бухово и ги класира в Елитната група. Същия успех той постигна след това и с жените в отбора на Шумен (1988-89 г.). През целия си треньорски път Митко Димитров е ръководител на десетки международни треньорски курсове у нас, в Канада, Турция, Гърция, Македония. С дамския състав на ЦСКА Димитров печели втората КЕШ на български отбор

 

 

Повече от 100 човека отбелязаха 90-ия юбилей на Митко Димитров през 2010-а, като легендата бе провъзгласен за почетен гражданин на София. Митко Димитров отново показа завизна форма, като на 93 години бе на линия и на честването на 90 години волейбол в България, организирао от БФВ в столичния парк хотел София. Той бе един от хората наградеун с почетен плакет и бЕ много радостен от този факт

 

Визитна картичка:

 

Роден на 25 януари 1920 г. в Стара Загора

- Почетен гражданин на София

-  Кавалер на Орден за храброст

 

КАРИЕРА КАТО СЪСТЕЗАТЕЛ

1947 - 1948 Локомотив

1948 - 1950 Чавдар Сф (Септември)

Национален състезател 1948-1950 г.

 

УСПЕХИ

Републикански титли – 2 (1948, 1949)

Бронзов медал от Балкано-средно-европейското първенство - Со-

фия 1948 г.

Бронзов медал на световно първенство - Прага 1949 г.

 

КАРИЕРА КАТО ТРЕНЬОР

 

КЛУБНА

1951 - 1956 ЦСКА

1957 - 1960 Ударник

1967 - 1969 Спартак

1978 - 1979 ЦСКА

1980 - 1982 Сан Когат, Испания

1982 - 1983 - Миньор Бухово

1988 - 1989 - Шумен

 

НАЦИОНАЛНА

1960 - 1962 Национален отбор, жени

1975 - Национален отбор, жени

 

УСПЕХИ

Републикански титли – 2 (1967, 1979)

Купа на европейските шампиони - 1979