Капитанът!

 

 

 

Волейболът винаги е носил слава на България. Със сигурност, ако се нагърбим с тежката задача да изброяваме спортистите, които са носили медали и гордост на страната ни през годините, няма да стигнат и часове. Легендите обаче са друго нещо. Те носят в себе си една по-особена светлина. Приобщават хората към една идея по един необясним за другите начин. Точно такъв човек е бил и Борис Гюдеров. И ако в днешни дни говорим за Перник като за люлката на волейбола, то това е именно заради него. 

Името му е сред най-големите спортисти не само на волейбола, но и на спорта в България изобщо. Роден за лидер, поема отговорността във всеки един момент, а най-много обича „тя да легне на раменете му”, когато е напечено. С невероятната си игра заслужава званията почетен гражданин на родния Перник и… Париж. В състезателната си кариера е сменил едва две фланелки – на Миньор, където е капитан 20 години, и националния тим, на който също е капитан цели 15 години – постижение, което нито един друг български спортист и до днес не успява да покори. Като играещ треньор шест пъти е печелил шампионската титла на България.

 

 

 

 

Още като малко дете Гюдеров се сблъсква с трудностите в живота. Роден на 12 февруари 1927 г. и едва 15-годишен остава без баща с тримата си братя. Съдбата обаче е приготвила още едно тежко изпитание за момчето – брат му Митко се удавя в река Струма и Боби остава само с майка си Елена и двамата си братя. От малък е „хаймана” – все ходи по спорта и кафенетата. Тренира атлетика, ски и като всяко малко момче е запален по футбола. Записва се бригадир по строежа на ЖП линията Перник – Волуяк, защото е без работа. Това обаче променя живота му изцяло. Командирът на младежката бригада Никифор Стоичков-Фоката на практика го привлича във волейбола. Условията през тези години са сурови – тренира се с цървули, боси – кой както успее да се дореди. Немислимо е да прибереш фланелката и гащетата, с които си играл, камо ли да имаш по две… Фоката обаче задължава всеки един от бригадата да се запише в сформиран спортен отбор. И Гюдеров избира волейбола.

 

„Баща ми е разказвал как се събират преди поредния мач. Другият отбор започва разгрявка, разтягат се, упражнения – голямо нещо, професионализъм, а нашите седят и гледат. Почва мачът и Боби и компания безцеремонно бият с 3:0. А-а-а, играем до 5, не може така. Ок, до 5. И бият с 5:0”, припомня си с усмивка дъщеря му Ваня за първите стъпки на Гюдеров в спорта. Приема без колебание да тренира волейбол в отбора на Миньор, където сред най-близките му приятели е и Тодор Симов-Тошара, с когото впоследствие стават изключителен тандем на игрището.  

На 21 години Гюдеров получава и първата си повиквателна за националния тим. Валентин Анков, който по това време е наставник, събира отбора през 1948-а за Балканиадата. На първия мач срещу Полша треньорът пуска титулярната шестица, а Гюдеров остава на пейката. По едно време Анков се обръща: Събличай се. Боби влиза, но опитните Коста Шопов и Драго Стоянов буквално пипат топката изпод носа му – разиграват помежду си, а дебютантът остава встрани без шанс. „Реших да действам. Тръгнах към една топка, вдигната на Шопов, и докато с дясната ръка я треснах в полето на поляците, с лакътя на лявата съм халосал Шопов в корема. Той рухна на игрището, съдията спря играта и започнаха да му правят изкуствено дишане. Знаех, че Анков ще ме смени – това беше в реда на нещата, но той не го направи. „Хареса ми, че беше нахакан”, казва за избора си треньорът”, разказва Гюдеров за първия си мач в книгата си. 

 

 

 

 

 

Този характер пък не просто го оставя на игрището, а само след две години вече се преборва и за капитанската лента… 

Още на първото си голямо международно първенство – световното в Прага през 1949-а, Гюдеров се завръща с медал, като страната ни допуска пред себе си единствено СССР и Чехословакия. На европейското в Париж през 1951-ва обаче тимът ни е изключителен. Европа е центърът на световния волейбол, а звездата на Гюдеров изгрява. Играта му е невероятна, полезен е във всяко поле на игрището и е в идеалната шестица на турнира. Обявен е за почетен гражданин на френската столица и получава предложение да остане във Франция, което отказва. Кмет на Париж тогава е братът на Де Гол, а на Коледа след него приветствие към френските граждани отправя и Гюдеров…    

Следващата година Гюдеров вече е капитан..

 

 

Волята е едно от задължителните качества за големия спорт. Неведнъж Боби Гюдеров е доказвал, че силата на духа му е почти безгранична, а любовта му към волейбола няма как да бъде сломена. Показва го и една от най-тежките случки в живота му. По времето на социализма, когато Боби е капитан на националния отбор, заминава на поредния турнир в чужбина. Приятел перничанин му възлага задачата да купи автомобил от Италия, но покупката така и не се осъществява - подходяща кола няма. Гюдеров се оказва с добра сума в джоба си и много приятели съотборници. И момчетата от отбора се примолват кой за 50, кой за 100 долара да купят подаръци на близките. Когато се прибират в България, всички връщат заетите пари, а Гюдеров се разплаща с приятеля си. Случката можеше да свърши дотук, но… през лятото Боби е на море със семейството си - съпругата си Бистра и дъщеря си Ваня. И в един слънчев ден милиционерите идват и арестуват волейболиста. Оказва се, че някой е „пропял” и Гюдеров е изправен пред съда за валутно престъпление. Следва дело, очни ставки, а капитанът се озовава в пазарджишкия затво, при невероятно тежки условия. Но не спира да тренира, дори и там, завивайки се нощем с парче вестник. След поредица обжалвания спортистът все пак е на свобода. Естествено, през тази година никой не слага перничани в сметките за шампионската титла. Освен Гюдеров! Той е категоричен: Ние ще сме първи! И се оказва прав – в края на сезона Миньор отново е на върха в българския волейбол!   

 

 

 

 

 

Като треньор Боби Гюдеров е категоричен – дисциплината и феърплея са задължителни. Легенди се носят за него като бохем, любител на чашката, а истината е, че за него спортният режим е начин на живот. Девет години работи в Левски Спартак и често се сблъсква с големите мачове – вечното дерби. На него страстите взимат връхната си точка. Такъв се оказва и поредният мач между сини и червени. През мрежата се чуват псувни, ругатни, волейболистите са почти неудържими. Гюдеров на няколко пъти предупреждава възпитаниците си, че няма да търпи повече подобно поведение от тях. Но провокациите не спират. След поредните закани между състезателите за пореден път се чува сборът на синия треньор. Вече обаче Гюдеров е категоричен: Заминавайте към съблекалнята, мачът няма да се доиграе! Левски губи служебно дербито с 0:3 гейма, а ръководството на клуба наказва треньора за поражението.

 

 

 

 

 

Три години Боби Гюдеров прекарва в чужбина като треньор в Кувейт. Страната е богата, пари за спорт има. Условията, в които тренират арабите, са немислими за България по това време – екипи, маратонки, топки, мрежи – всичко е от най-високо качество. В Кувейт обаче Гюдеров така и не успява да се почувства добре. Амбицията му е огромна, а спортистите приемат тренировките като развлечение. Там губи и един от най-скъпите си спомени – сувенира от олимпийския дебют на волейбола. За участието си на Игрите в Токио 1964 волейболните ни национали получават по един часовник. Един от състезателите в Кувейт „наказва” треньора си, като открадва именно олимпийския спомен на Боби. Разбирайки за случката Гюдеров събира отбора, но… часовникът така и не се намира.