Четири тима атакуваха Европа, само КВК Габрово остана на сцената...

Годишен обзор 2012: Българските отбори в европейските клубни турнири

 

 

 

Мъжкият отбор на ЦСКА (София), който ни представяше през сезон 2011/2012 в Шампионската лига за четвърти пореден път и през това време донесе много радост на феновете, нямаше същият шанс и възможности както предходната година. Финансовите трудности вече бяха налегнали амрейците, като за разлика от 2011 година, в състава имаше само един чужденец – канадецът с британски паспорт Джейсън Холдейн, който пък се подготвяше при армейците за Олимпиадата в Лондон 2012. Състезателите не получаваха заплати, а бившите национали в състава играеха само за каузата ЦСКА. Червените започнаха годината с гостуване на Ираклис (Солун) в мач от група А на надпреварата, в който отстъпиха с 1:3.

 

Волейболистите на Александър Попов вече бяха загубили шанс за оставане в турнира след четири загуби в края на 2011, но въпреки това се бориха за победа за престиж. В Солун възпитаниците на Сашо Попов успяха да вземат гейм, но не и крайната победа. Старите пушки допуснаха поражение и при последното си домакинство в турнира, когато приеха турския гранд Аркас Спор (Измир) в зала Арена Армеец. Въпреки поражението с 0:3 армейците вдигнаха на крака над 3500 души в залата, които над десет минути аплодираха любимците си.

 

Дали заради примера на ЦСКА, или по друга причина, но за първи път от много години българския волейбол като чели се събуди, като за сезона 2012/2013 година цели четири отбора у нас  решиха да се изявяват в европейските клубни турнири.

 

 

Годината беляза историческото първо участие на Марек Юнион-Ивкони (Дупница) в Шампионската лига. Дупничани, които спечелиха титлата в Суперлигата на България подадоха заявка за уайлдкарт от ЦЕВ, като разширението на надпреварата за настоящия сезон им донесе невероятния шанс да участват сред най-добрите на европейска сцена.

 

 

 

Дупничани обаче заложиха на родното, като селекцията им бе сформирана изцяло от български състезатели. Ръководството на тима реши волейболистите да трупат опит и това да доведе до тяхното развитие. С така формиран състав българският тим успя да отбележи само една победа над съперниците в предварителната фаза. Мерек  надделя над КАИ (Теруел) в Арена Самоков с 3:1, като и това се отчете за истински успех. В последния си мач нашите отстъпиха като домакини на Аркас Спор (Измир) с 2:3 и завършиха на трето място в крайното класиране на груповата фаза. Това обаче не бе достатъчно да продължат във втория по сила турнир – за Купата на ЦЕВ., Съвсем малко не им достигна за тази цел, а победа над турците в оследния мач щеше да им донесе жадуваното продължение. Въпреки това дупничани показаха  желание и целеустременост, като може би липса на опит в дебюта им попречи  да продължат изявите си в Купата на ЦЕВ.

 

Не така стояха нещата за ЦСКА и Левски Волей (София), които отпаднаха последователно от Купата на ЦЕВ и Купата на претендентите. И докато Червените без отказалите се национали се опитваха да играят за престиж и да сглобяват състав в движение, поради болести, контузии и продадени играчи, то левскарите тотално се издъниха на европейска сцена. Сините сформираха сериозен състав от бивши и настоящи национали, като всичко това обещаваше стабилно участие в евротурнирите. Въпреки липсата на сработка тимът започна с добър старт, надигравайки финландския Тампереен Иску-Волей (Тампере) с 3:1 като домакин, като успехът взриви зала Христо Ботев. Но не било писано...

 

 

Преценка на треньора Мартин Стоев (добра или лоша) доведе вместо до отстраняване на финландците до циркове и  скандали. Селекционерът на левскарите реши, че поради липса на форма и концентрация на състезателите, е по-изгодно тимът да отпадне от надпреварата, за да продължи в по-долния турнир - Купата на претендентите, като двата месеца пауза щяха да доведат до един по-добър вариант изяви на състава. Левски се представи само с 8 играча във Финландия, като загуби безславно, а от ЦЕВ се самосезираха за нарушението, със заплахи да има наказания. Всичко обаче заглъхна, тъй като се оказа, че това не била необичайна практика... 

 

През декември левскарите отново атакуваха европейска сцена, но срещу Олимпиакос (Пирея) с родният национал Боян Йорданов в редиците си, те нямаха никакъв шанс като гости и отстъпиха с 1:3. Мартин Стоев оправда загубата с равностойността на тимовете и заложи на победа на родна земя, което щеше да доведе до златен гейм и шанс за продължаване напред. Сметките му обаче излязоха криви, тимът стана жертва на а Сините утраси. Феновете решиха да отмъстят за симулираната загубата от финладците, като направиха редица золуми в зала Христо Ботев. При 1:1 мачът бе спрян, а Левски получи служебна загуба от ЦЕВ. Така безславно Сините приключиха участието си в евротурнирите, като сега ги грози и наказание, съпроводено с голяма парична глоба, като санкциоте ще станат ясни през януари.

 

 

 

 

Така единствено тимът на КВК Габрово (Габрово) остана да отстоява българските позици в Европа, като всички погледи сега са вперени в тях. След две години безуспешни опити и провали поради една или друга причина, ръководството на тима не се отказа да атакува европейските турнири, като третият път търпението се увенча с успех. Габровци най-накрая намериха вярната рецепта за селекция и мотивация, което им донесе класиране на 1/8 финал в Купата на претендентите. Така клубът записа най-големия си успех в историята на габровския волейбол, като преодоля последователно чешкия Волей (Бърно) и швейцарския Шеноа (Женева), за да достигне до апогея си – двубой с италианския Копра Елиор (Пиаченца).

 

 

 

 

Първият мач между двата тима ще е на 16 януари в габровската зала Орловец, реваншът седмица по-късно в Италия. Всички в Габрово - общественост и волейболни фенове вече са настроени за големия сблъсък и го очакват с нетърпение. Еуфорията е голяма, но никой не се залъгва с прекалени очаквания. Въпреки това надеждата умира последна, като в Габрово продължават да мечтаят за победи, а приказката за тях все още продължава…