Националите се възродиха като феникс от пепелта

С представянето на мъжкия национален отбор по волейбол завършваме поредицата от обзори за 2012. През лятото покрай Олимпийските игри и Световната лига изживяхме много емоции с Цветан Соколов, Тодор Алексиев и компания.

Началото

София бе домакин на силната олимпийска квалификация през май, като само един от осем отбора получаваше виза за Лондон. Селекционер на националния тим бе Радостин Стойчев, Матей Казийски все още бе част от състава, а основните съперници бяха Италия, Сърбия и Германия. И след като всичко започна добре, дойде време за полуфинала с добре познатите ни от 2011 германци. България обаче се провали в този мач пред препълнените трибуни в Арена Армеец. Това се оказа достатъчно волейболът у нас да бъде разтърсен от сериозен трус. "Земетресение в София", разказаха тогава медиите в Италия. Причината? За виновник за провала бе посочен селекционерът Стойчев и се започнаха обвинения защо бил сменил Казийски, защо не направил еди какво си за сметка на друго. Впоследствие дори се стигна до уволнението на специалиста, който с италианския Итас Диатек Трентино (Тренто) прави чудеса и националният тим осъмна без олимпийска виза и без треньор.

Втори шанс

От федерацията обаче не можеха да повярват, че България няма да мери сили в Лондон и набързо се пребориха за домакинство на втора олимпийска квалификация, като този път съперниците бяха поносими - Франция, Египет и Пакистан. На дневен ред обаче беше треньорския пост. Радо Стойчев не остана безмълвен и се опълчи срещу управлението на федерацията, а с него и звездата на отбора Матей Казийски. От БФВ започнаха да търсят всякакви варианти кой да води отбора, като дори предложиха на бившия селекционер Силвано Пранди (който изгледа мачовете от първата олимпийска квалификация на живо в София) да се върне. И ако от федерацията бяха забравили как се разделиха с италианеца, то Професора не бе и логично отхвърли предложението. Виждайки безизходицата, в която е изпаднал тима, Радо Стойчев направи "жертвата" и отстъпи временно от позицията си, за да може все пак България да има треньор във втория квалификационен турнир. С него се завърна и Казийски.

Този път опитът бе успешен и българските волейболисти спечелиха своето място в Лондон. Друг е въпроса колко пари бяха пръснати за организирането не на една, а на две олимпийски квалификации. Въпрос, по който се разследва и до днес. Ясното след победата в най-важния мач - този с Франция, бе че Радо Стойчев и Матей Казийски няма да бъдат повече част от този тим докато не видят промените, за които настояваха в управленските структури на БФВ.

Световната лига

Междувременно имаше и мачове от Световната лига. За старши треньор бе определен Найден Найденов, който до този момент помагаше на Стойчев. Другият асистент - италианецът Камило Плачи, пък се бе прибрал в родината си, след като се контузи на тренировка и трябваше да се лекува. Така Найден запретна ръкави и изведе България в мачовете от Световната лига. Предварителната група бе отличен тест за подготовка, защото имахме гарантирано място на финалите в София като домакин. Принудителното отсъствие на Казийски даде шанс за изява на Тодор Скримов, а Георги Братоев се възползва от странното решение на разпределителя Андрей Жеков да се откаже след квалификациите. За Жеков и до днес не се разбра дали бойкотира заедно със Стойчев и Казийски или просто не му се играе при тези трудни обстоятелства и тази отровена атмосфера.

Овчари

На финалите в София бяха шест от най-силните тимове на планетата - Бразилия, Куба, Полша, Германия, САЩ и България като домакин. Първият мач бе срещу Германия (пак тази Германия!), като трибуните на Арена Армеец бяха препълнени (защото от един от доскорошните рекламодатели на тима - пенсионен фонд "Доверие" бяха предоставили 6000 безплатни билети в знак на протест срещу скандалите). Този път България изигра голям мач и спечели с 3:1, което прати тима на полуфинал.

Там съперник бе силният отбор на Полша, като странно защо трибуните останаха полупразни (този път нямаше безплатни билети). Поляците взеха своето, а за капак на всичко някои от малкото фенове в залата решиха да замерват с бутилки и боклуци полските играчи. Заговори се, че тези запалянковци всъщност са организирани от противниците на БФВ и са в залата само, за да смущават националния отбор и да скандират за Матей Казийски и Радо Стойчев въпреки че тях ги нямаше на игрището. Дивашкото поведение не остана незабелязано и от полските журналисти, които ни нарекоха "овчари". Така България остана само с една победа на финалите, а Полша триумфира в Лигата. За най-добър разпределител на Лигата бе избран Георги Братоев, а за най-добър посрещач - Тодор Алексиев. За герой на ФИВБ пък бе посочен диагоналът Цветан Соколов, който си партнира със звезди като Максим Михайлов и Мурильо Ендреш в престижната кампания на Международната федерация.

В Лондон

След края на престижното състезание всички погледи вече бяха насочени към Олимпийските игри в Лондон. Страницата с Радостин Стойчев и Матей Казийски бе затворена, Найден Найденов - потвърден като селекционер, а за асистент мястото си запази Камило Плачи. За отговорник на отбора бе назначен легендата Любо Ганев, а тимът - пратен да тренира в Белгия, за да е далеч от скандалите в България. За добро или за лошо, но българският тим излезе преобразен в Лондон, като традиционно трудни съперници като Полша и Германия бяха тотално надиграни от четата на Найденов. Отборът спечели безапелационно предварителната си група, след това не остави шанс на Германия, а на полуфинала бе спрян след оспорван мач от бъдещия олимпийски първенец Русия. В малкия финал за бронзовите медали пък нашите не успяха да се справят с Италия, въпреки че в предварителната група ги бяха победили, при това с лекота. И все пак четвъртото място бе заслужена награда на фона на горещото лято. И четвъртото място си е успех с оглед представянето на другите български спортисти.

Найденов и Плачи, Плачи и Найденов

Интересно стана и след завръщането от Лондон. Когато всички очакваха, че Найден Найденов ще остане селекционер, то нещата се промениха. По време на мачовете в Лондон тв камерите показваха как по време на почивките в нашия щаб говори асистентът Камило Плачи.

Дали това или нещо друго, но от федерацията гласуваха ролите за следващия олимпийски цикъл да се променят. Което означава Плачи селекционер, а Найден - асистент. А това предизвика недоволството на българския специалист, който с право възропта. Първо защото той прие без колебание трудната задача да поеме разбит психически отбор и второ защото въпреки всичко той бе селекционерът в Лондон. Но, както видяхме дотук, в българския волейбол място за логика няма ...

Кадемът

Положителното е, че в настоящия контракт на Плачи съществува клауза да няма право да води клубен отбор докато работи за България. За компенсация към Найден пък му бе позволено да си остане треньор и на Марек Юнион-Ивкони (Дупница), отбор, който направи шампион на България за исторически първи път.

Интересното е, че за кадем на националите бе определен Любо Ганев, който водеше групата ни в Лондон. За награда на конгреса на федерацията през есента Ганев бе повишен във вицепрезидент.  

P.S. И ако 2012 бе толкова гореща за мъжкия национален отбор, който като един истински феникс се възроди от пепелта, какво ли да очакваме от новата 2013?

_____

Заповядай в нашия онлайн магазин за спортни стоки SportForMe.com!