Тодор Симов - легендата, която навсякъде остава следа

В средата на миналия век носителят на орден "Стара планина" I степен е отстраняван от националния отбор, заради емоционални прояви на терена

Една от големите легенди на българския волейбол е Тодор Симов, който след месец - на 8 март - ще навърши 84 години. И днес той е олицетворение на любовта към любимата игра, като не пропуска мач, който е в София.

Роден на 08.03.1929 г. в град Перник. Образованието си започва в родния си град, а средното в град София в Първа мъжка търговска гимназия. През 1947 г. завършва курс за инструктор по баскетбол и гимнастика. През 1954 г. завършва двегодишна треньорска школа при ВИФ „Г.Димитров”. През 1961 г. завършва висше образование в ВИИ „К.Маркс” град София.

От ранна възраст практикува и участва в различни първенства по волейбол, баскетбол, лека атлетика, висок скок, плуване–бруст, водна топка и тенис на маса. От 1948 г. основен спорт му е волейбола и с мъжкия отбор на Рудничар (Перник) постига 5-то място на Републиканско първенство. През 1949 г. треньора Коста Шопов му осигурява работно място в ЦДНВ – София като счетоводител и е включен в армейския мъжки волейболен отбор, с който печели първата шампионска титла. Военната си служба отбива в спортната рота на МНО и с отбора на ЦДНВ се класира на следните места - 1950 г. – 3-то място; 1951 г. – 4-то място; 1952 г. – 4-то място.

Връща се в родния си град и с отбора на Миньор Перник печелят бронзови медали през 1953 г. и златните медали през 1954 г. и 1955 г. Следващата година 1956 се връща в град София и се състезава за спортно дружество Червено знаме и отборът заема 6-то място. През 1957 г. е привлечен като трудов офицер (младши лейтенант) към ГУСВ и с волейболния мъжки отбор на Славия София печелят сребърните медали в шампионата и са носители на купата. През 1958 г. съкращават военизираните на Славия и волейболния мъжки отбор се класира на 5-то място, а следващата не е и между финалистите на шампионата. Тодор Симов напуска Славия и се връща в ЦДНА, под ръководството на играещия треньор Д. Захариев и през 1959 г. се класират на 4-то място.  

През месец декември 1948 г. треньора Васил Анков го включва в разширения състав на мъжкия национален отбор за политическия курс в Пловдив, организиран от ВКФС за всички мъжки национални отбори на България. Следват дълги тренировъчни лагери през 1949 г. и спечелването на бронзовите медали на Първото световно първенство в Прага през есента на 1949 г. Следват първите медали от колективен спорт за България: 1950 г. Европейско първенство в София (4-то място); 1952 г. Световно първенство в Москва (3-то място); 1954 г. Световни студентски игри в Будапеща (1-во място) с треньор Г. Кръстев; 1955 г. Букурещ (3-то място); 1956 г. Световно първенство в Париж (5-то място); 1958 г. Прага (4-то място).       

В началото на треньорската кариера от 1960 г. до 1962 г. само с двама състезатели на военнонаемни щатове (В.Симов и Др. Йотов) постига следните резултати следните – 1960 г. (4-то място) и 1961 г. (3-то място). Триумфът е през 1962 г. - шампионска титла със следния състав – Тодор Симов – играещ треньор, В. Симов и Др. Йотов – инструктори, Д. Каров, Ст. Крайчев и П. Фелдшеров – войници. Това е краят на състезателната кариера на Тодор Симов и началото на треньорската.

В клуба настъпва промяна в посока към държавен професонализъм във волейбола и МНО отделя сержантски, старшински и офицерски щатове съобразно спортните резултати. В спортната рота се приемат волейболисти подбрани на конкурси с участието на Българска федерация по волейбол. Така през волейболния отбор на ЦДНА преминават болшинство елитни състезатели, които след уволнението си от военна служба попълват редиците на другите спортни дружества. Резултати са следните – 1963 г. (4-то място); 1964 г. (2-ро място); 1965 г. (5-то място); 1966 г. (4-то място); 1967 г. вече ЦСКА Червено знаме (2-ро място) с оформен щат офицери и сержанти има основен състав – Васил Симов, Димитър Златанов, Стойчо Крайчев, Здравко Симеонов, Димитър Каров, Александър Тренев. След сезона ръководството назначава за треньор на отбора Милко Караиванов, а Тодор Симов отива да работи в чужбина. Начело е на националния отбор – жени на Куба. На Панамериканските игри в Колумбия през 1971 г. печели златните медали. Българска федерация по волейбол го изтегля от Куба и му поверява мъжкия национален отбор, с който през 1972 г. на Олимпиадата в Мюнхен печели 4-то място. Оставя мъжкия национален отбор и се връща начело на мъжкия отбор на ЦСКА Септемврийско знаме и с тях печели шампионската титла през 1973 г. След завършване на шампионата ръководството на клуба му поверява отдел „Спортни игри”. Ръководи волейбола, баскетбола, хандбала, хокей на лед до началото на 1978 г. Богатият му организационен и треньорски опит е забелязан от Испанската федерация по волейбол и е поканен за технически директор и треньор на женския национален отбор. В Испания работи четири години и поставя основите на съвременния волейбол чрез многобройни курсове за треньори и практически занятия с национални и клубни отбори. Привлича в Испания български състезатели и треньори като Ив. Байкушев, Ст. Крайчев, Н. Шаралиев, С. Робев, К. Методиев, М.Димитров, Ц. Цанов в авторитетните клубове Реал, Атлетико, Барселона. Връща се в България и се пенсионира през 1980 г. Работи в Българска федерация по волейбол като съюзен треньор и отговаря за мъжкото направление. В сътрудничество с Цветан Павлов се радват на бронзовите медали от Европейското първенство през 1981 г. във Варна. Отново е потърсен като волейболен специалист в чужбина. В Италия е старши треньор на различни отбори – Авелино, Асти Месина, Реджокалабрия, Бари. От 1992 г. се радва на заслужен пенсионерски отдих.

По повод 80-годишнината си преди четири години е награден с орден "Стара планина" I степен - майстор на спорта, заслужил майстор на спорта.

В кариерата му има и няколко неприятни момента. През 1950 г. с решение на ВКФС отстранен от мъжкия национален отбор. През

1955 г. по време на европейското първенство в Букурещ, с решение на на посланика и водача на отбора А. Бързашки, Т. Симов е екстрадиран за София с влак преди последния ден на турнира, заради оплакване с официална нота от румънската федерация за нецензурни реплики от Т. Симов по време на полуфиналния нач Румъния – България.

Година по-късно по решение на Българска Федерация по волейбол е отстранен целия състав и треньори на мъжкия национален отбор, поради слабо представяне (5-то място) на Световното първенство в Париж и тежката загуба от американския отбор.

CSKAvolley.org