Смяната на политическата система е като велосипеда - ще я имаш, ама друг път...

Един по-скоро политически отколкото волейболен коментар

Отдавна ме сърбят ръцете да напиша и аз какво мисля за политическата ситуация в България и ме възпираше само фактът, че все пак работя в медия, специализирана за волейбол.  Но особено след бруталните ходове на политическата върхушка от вчера вече не издържах.  А и какво пък...  Нали и волейболът е част от българското общество и страда заедно с неговите болести?  Това, че имам магистърска степен по политика от един от водещите университети в света в тази област, може би ми дава известно морално право да вляза и в ролята на политически коментатор, но смятам, че такова право имам и като всеки разсъждаващ логично обикновен гражданин.

И все пак, за да има и привкус на волейбол в този мой коментар, ще формулирам тезата си така:  Всички политици, “избрани“ по пропорционална система на 12 май, дръзнали да посетят волейболно събитие след това, трябва дружно да бъдат освиркани от публиката, защото това ще бъдат хора, впили се във властта по един абсолютно нелегитимен начин.  Включвам и бъдещите министри, защото и те ще бъдат производни на тези пропорционални избори, и най-вече президента на републиката, който можеше поне да се опита да предотврати поредната пародия на избори, но не го направи.  С това, че даде третия мандат на една партия, която предварително бе заявила, че ще го върне, Росен Плевнелиев не даде шанс на парламента да продължи работа и да промени избирателния закон според желанието на народа.  Вместо това, върхушката изигра пиеската си така, че да се стигне до прибързани избори по старата система, изгодна само за лидерите на политическите партии, с надеждата за пореден път да засмучат вимето на властта като депутати, независимо дали са управляващи или в опозиция, и за пореден път да излъжат народа, надявайки се, че дотогава неговият справедлив гняв ще е вече утихнал.  И обещанието за смяна на системата стана като в култовата реплика за колелото от филма Куче в чекмедже - ще я има, ама друг път...

От разговорите си с различни хора напоследък разбирам, че не на всички е ясно какво всъщност е пропорционална и какво - мажоритарна избирателна система, затова ще обясня преди да изложа аргументите си против едната и за другата.  Пропорционална е тази добре позната ни система, която неизменно доминира в българските парламентарни избори от 1990 година насам, и при която избирателите гласуват за цели партийни листи, а не за индивидуални кандидати, след което множеството мандати от един голям избирателен район се разпределят между партиите пропорционално на получените гласове.  При мажоритарната система от всеки избирателен район се излъчва само по един депутат, а кандидатите са отделни личности, които могат да бъдат представители на дадени партии или да са независими.  За да бъде избран, един кандидат трябва да получи повече от 50% от гласовете в своя избирателен район на първи или на евентуален втори тур.

В пропорционалната система се коренят всички злини, произхождащи от антинародното управление на тъй нареченото Народно събрание през последните 23 години, тъй като при нея е нарушен един от основните принципи на демокрацията, а именно избраниците на народа да работят в полза на народа, за да бъдат избрани пак на следващите избори.  Веднъж докопал се до депутатското си място, един “народен представител“ вече няма никакъв интерес да служи на гласоподавателите, а само и единствено на лидера на своята партия, за да бъде поставен отново на избираема позиция в партийната листа при следващия вот.  Самите лидери на по-големите партии са на практика с гарантиран депутатски мандат, тъй като поставят себе си начело на листата, и много по-малко ги е еня дали партията им като цяло ще спечели изборите или не, защото дори в опозиция депутатското кюфте си е с достатъчно съблазнителни размери.  Така независимо коя партия е на власт, основните действащи лица в парламента остават едни и същи, останалите са техни марионетки, а интересите на народа неминуемо остават на много заден план.  И понеже тези, които имат власт да променят системата, нямат никакъв интерес да го направят, може да се каже, че пропорционалният принцип на избори е един злокачествен тумор за демокрацията и стожер за партокрацията.

Далеч съм от мисълта, че мажоритарната система е перфектна.  Далеч съм и от мисълта, че тя като с магическа пръчка ще реши политическите проблеми на България.  Но тя е абсолютно необходимо, макар и недостатъчно, условие за това решаването на проблемите поне да започне.  Несъмнено и при нея властта ще се концентрира в отделните партии, но всеки един от народните избраници ще бъде директно отговорен пред избирателите си, ако иска да бъде избран отново.  Никой партиен лидер няма да може да гарантира място в парламента на никого, дори и на себе си.  Няма да има абонирани за депутатските банки, защото наистина ще решава народът.  И щат, не щат, политиците вече ще трябва да се съобразяват и с неговите интереси, а не само със своите.  Всеки избирател ще знае кой е неговият представител в Народното събрание и от кого конкретно да дири сметка при неправилно управление.  И не само да му дири сметка, но, ако се наложи, да се организира със съседите си от района и да го отзове.

Основният аргумент срещу мажоритарната система, лансиран най-вече от политическата каста и от нейните протежета, е, че партиите нямало да бъдат представени в парламента пропорционално на своята популярност сред избирателите.  Съжалявам, ама ако това не е бял кахър, здраве му кажи!  Даже напротив, при мажоритарен вот има по-голяма вероятност една партия да спечели нужното мнозинство, за да състави сама силно правителство, без да се съобразява с измислени малки партийки, които гонят собствените си интереси в ролята на парламентарни балансьори или, по-точно казано, на политически курви.

За да работи по-добре системата, не трябва да се дава възможност на един политик да се кандидатира в повече от един район едновременно, а тези, които вече са избрани като депутати от даден район, трябва да могат да се кандидатират само в същия район при следващите избори.  При мажоритарна система, ограничаването на броя на мандатите за даден човек, каквато идея се спряга напоследък, не само, че няма да е нужно, но ще е противопоказно.  Все пак, цялата идея е избраниците на народа да работят в интерес на това да бъдат избрани отново, а не в първия си мандат да крадат като невидели, а във втория – като за последно.

В никакъв случай не трябва да се обръща внимание и на уродливите идеи за смесена пропорционално-мажоритарна система или за пропорционална система с преференциален елемент.  С тях политическата каста и нейните протежета само се опитват да хвърлят прах в очите на хората.  При първата хем пак ще се наместят в парламента партийните лидери и тяхното послушно обкръжение, хем ще бъде нарушен така лансираният от тях принцип на пропорционална представителност.  При втората уж избирателите ще могат да пренареждат листите по свое усмотрение, но на върхушката и е пределно ясно, че дори някои избиратели да тръгнат да пренареждат, в крайна сметка според теорията на вероятностите депутатските мандати ще се раздадат пак по реда на оригинално предложената партийна листа.  Не разполагам с конкретни данни пред мен, но мога да се обзаложа, че последния път, когато бе използван преференциалният елемент, нито една партийна листа не се е оказала пренаредена по волята на избирателите.

Съвсем не е случаен фактът, че правителството на ГЕРБ така прибързано подаде оставка, после така набързичко бяха изчерпани възможностите за съставяне на нов кабинет в рамките на сегашния парламент, а новите избори бяха насрочени още преди дори да се изчака връщането и на трите дадени мандата.  Идеята на политиците е ясна -  да няма време за смяна на системата.  Защото пропорционалната система работи за всички тях, а мажоритарната – за народа.

И така, очевидно на 12 май отново ще гласуваме по добре изпитаната стара пропорционална система и отново ще си изберем същите стари муцуни в парламента, а те с нови сили ще си я подкарат по стария начин.  Въпреки, че за мен този вот ще бъде абсолютно нелегитимен, аз ще подам своя глас.  Но не за някоя от предложените ми партийни листи, а против всички тях!  Естествено, системата удобно ще обяви бюлетината ми за “невалидна“ и ще я пренебрегне в търсенето на пропорционалност.  И все пак ще призова всички да сторят като мен.  Кой знае?  Може пък “невалидните” бюлетини да се окажат повече от всички останали, което поне ще е ясен сигнал, че всъщност невалиден е новоизбраният парламент, а гневът народен все още не е утихнал...

Николай Марков

Магистър по политика от Мерилендския университет (САЩ)

Журналист в BGvolleyball.com

_____

Заповядай в нашия онлайн магазин за спортни стоки SportForMe.com!