Любомир Сираков: Ще ми се престижните наряди да се дължат на качествата ми

Млад и успешен българин, за когото волейболното съдийство е само едно от нещата, с които се занимава, даде специално интервю за BGvolleyball.com [Част 1]

Както BGvolleyball.com вече писа, българският волейболен съдия Любомир Сираков бе най-младият рефер на последните две европейски първенства при юношите – това за старша възраст в Полша и Дания през 2012 година и това за младша възраст в Босна и Херцеговина и Сърбия по-рано този месец.  Тези престижни наряди обаче бяха само поводът да взема това интервю от Любо, защото, въпреки че е само на 28 години, той вече има зад себе си един много богат и изпълнен със смисъл живот, за който бе любезен да ми разкаже...

- На две поредни европейски първенства при юношите попадаш сред избраните от ЦЕВ съдии като и в двата случая си най-младият рефер на шампионата.  Как се получи така?

- В интерес на истината това може и да е случайност.  На такива първенства се дава възможност на кандидати за международни съдии да съберат необходимите така наречени подписи, за да могат да бъдат утвърдени като съдии от международна категория на ФИВБ.

- И все пак, фактът, че и двата пъти ЦЕВ трябва да извика човек от България за тези първенства и двата пъти този човек си ти, едва ли е въпрос на случайност.  Може би се дължи и на твоите качества като волейболен съдия?

- Ще ми се да се дължи на моите качества, но не мога да ти кажа дали е така.  В интерес на истината втората номинация беше доста неочаквана, защото всеки един кандидат получава един такъв шанс, а за мен беше втори.

- Обясни на незапознатите каква точно е разликата между кандидат международен съдия и международен съдия.

- Всъщност кандидатите по принцип имат право да свирят на всякакви мачове, но практиката е през първите пет години да бъдат тествани от континенталните конфедерации на различни състезания, да съберат три подписа от наблюдавали ги членове на континенталната съдийска комисия и едва след това са готови да бъдат предложени за утвърждаване от ФИВБ.

- Ти кога и къде стана кандидат международен съдия?

- През октомври 2011 година, след като бях одобрен да премина през курса за международни съдии в Залъу (Румъния).

- Как изобщо навлезе във волейбола?

- Започнах да играя волейбол в училище, след това и в гимназията, като тренирах в Родопа (Смолян).  Съвсем случайно Райчо Стойчев, който е баща на плувеца Петър Стойчев и бивш волейболен съдия, организира един курс за съдии в Смолян, където се събрахме 5-6 момчета и го преминахме.  Това беше през 2000 година, когато бях на 16 години.

- Занимаваш се и с организаторска дейност.  През миналата година беше сред най-активните лица в турнира по плажен волейбол в Смолян от Националната верига на България.  Сега май ви предстои втори такъв турнир.  Разкажи за това твое занимание.

- Основен организатор все пак е общината.  Тя е успяла да акумулира средства, да привлече спонсори.  Имаме идея да направим второ издание на турнира.  Плажният волейбол е един изключително атрактивен спорт, набиращ бързо популярност навсякъде.  Това е основната причина да направим тези турнири и в Смолян.  След като в общината пристигна покана от федерацията, една група от волейболисти, които се събираме да играем два-три пъти седмично и сред които е и заместник-кметът, се заговорихме дали можем да го направим.  Всеки сподели с какво може да помогне и се хванахме да го направим.  Аз познавам доста хора от федерацията, които организират Националната верига, познавам и доста от състезателите по плажен волейбол, познавам те и теб като журналист от медия, която отразява най-много това, което се случва в плажния волейбол.  Моето участие се изразяваше най-вече в логистиката – изграждането на целия корт, осигуряването на част от спонсорите...

- Всъщност по професия ти си адвокат.  Разкажи за адвокатската си кариера.

- Кариера е все още трудно да се нарече.  Все пак практикувам само от три години.  Бях решил, че правото е областта, в която искам да се развивам.  По стечение на обстоятелствата, след като завърших право в Софийския университет и се върнах в Смолян, при първия възможен случай се явих на адвокатски изпит, издържах го и се вписах като адвокат.  Харесва ми тази професия.  Има много предимства – все пак е свободна професия, разполагаш с времето си...  В Смолян няма толкова сериозни и тежки случаи, но пък има доста работа и като за начало на кариерата е интересно.

- Все пак си имаш собствена кантора, нали?

- Да, в нея сме партньори с моя баща.  Но не мисля, че точно адвокатската професия ми е призванието.  Мисля, че мога да се реализирам и в други области на правото.  Много ми харесват магистратските длъжности - съдия, прокурор, и много ми се ще някой ден да попадна там.

- Баща ти, твоят съдружник в кантората, не се ли сърди, че отсъстваш толкова много поради ангажиментите си като волейболен съдия?

- Не.  Срещам изключително голямо разбиране от негова страна, а и от страна на цялото семейство, което прави много компромиси, за да мога аз да съвместявам всичките неща.  Баща ми винаги поема моите задължения и задачки, когато се наложи спешно да отсъствам.  Моята професия е такава, че, когато имам нещо планирано, успявам, макар и с цената на много лишения от личното си време, да си подредя нещата.  Но без такова разбиране от страна на близките ми нямаше да се получи.  Искам специално да благодаря на приятелката си Симона за това, че все още ме търпи.  Тя проявява най-много разбиране и тя е най-потърпевша от цялата ситуация.  Дружим с нея от много време, подкрепяла ме е, когато съм имал нужда от подкрепа.

[Продължи към Част 2]

_____

Заповядай в нашия онлайн магазин за спортни стоки SportForMe.com!