Така се доказваш като треньор!

Снимка: cev.lu
От самото начало на съдебната сага между волейболната легенда Димо Тонев и журналистката Катерина Манолова винаги съм бил привърженик на тезата, че колко струваш като треньор се доказва не в съдебната, а във волейболната зала. Казвал съм го на страниците на BGvolleyball.com, казвал съм го и лично на Димо. Днес съм щастлив, че той потвърди тази моя теза и наистина се доказа като добър треньор, не някъде другаде, а на терена в зала Самоков.
Девойките на България по никакъв начин не бяха фаворитки за спечелването на тези световни квалификации. От една страна беше фиаското на Европейското първенство в Турция, където те загубиха всичките си пет мача, включително срещу Германия. От друга, трябваше принудително да се търсят заместнички на три основни състезателки от миналогодишните националки, след като диагоналите Силвия Андреева и Веселина Григорова претърпяха тежки контузии, а центърът Савина Гоцева се отказа от волейбола.
Въпреки това, младите Лъвици спечелиха световната квота, като при това го направиха по особено безапелационен начин – без нито един загубен гейм! Това едва ли е случайно и, особено когато става дума за подрастващи момичета, едва ли е възможно да се случи без един добър наставник начело на отбора. И ако Димо Тонев е “самоук“ треньор, както го нарече една руска медия, цитирана от Кети Манолова след Евро 2011 за жени, дай боже всекиму да се самонаучи така!
Треньорската кариера на Тонев започна преди около две години, когато стана помощник на Виктор Карагьозов в юношеския национален отбор за финалите на Евро 2011. Тъй като тогава той се присъедини към щаба непосредствено преди шампионата, може би заслугата му за успешното представяне и четвъртото място е горе-долу толкова, колкото е и вината му за фиаското на женското континентално първенство през същата година при дебюта му вече като старши-треньор. Димо обра много от негативите около скандалното за женския национален отбор лято 2011, най-вече защото зае колегиалната позиция да защити засипвания от критики Драгутин Балтич, а след оставката му да заеме неговото място в опит да спаси Лъвиците от предизвестената катастрофа.
Критиките не отказаха бившия волейболен национал от новото поприще и той започна да жъне истинските си успехи в треньорската професия много скоро след това. Вече като помощник на Марчело Абонданца начело на Трикольорките, той даде своя принос за успешната олимпийска предквалификация в Азербайджан още същата есен, както и за много успешния сезон през 2012 година. Така Димо Тонев доказа, че може да бъде един добър помощник-треньор.
Втората му изява вече като старши-треньор бе начело на девойките, които той по блестящ начин изведе до световни финали. Въпреки че по принцип съм противник на честите смени на наставниците в различните национални отбори, може би в случая това се оказа правилен ход, вероятно и защото Димо прояви мъдростта да остави своя предшественик Радослав Бакърджиев в щаба си и да осигури нужната приемственост в краткото време за подготовка преди квалификациите. С този успех за мен Димо доказа треньорските си качества пред света.
И както се надявам, че една българска волейболна легенда и млад треньор ще продължи да триумфира като победител във волейболните зали, така се надявам и, че в съдебната зала ще триумфира едно изконно човешко право – свободата на словото...
_____
Заповядай в нашия онлайн магазин за спортни стоки SportForMe.com!
Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм
Тагове: СП 2013 ДСВ















