Пламен Константинов: Чувството за справедливост наследих от майка си

Интервю на бившия национален капитан на България и настоящ треньор – Част 1

Бившият волейболист, капитан на мъжкия национален отбор на България и настоящ волейболен треньор Пламен Константинов даде дълго интервю за вестник 24 часа.  BGvolleyball.com го предлага на вниманието на своите читатели в три части:

- С двама родители волейболни национали имаше ли вариант да станете например баскетболист?
 
- Те не са ме натискали да избера техния спорт. Пробвах и други неща като тенис и плуване, но всичко приключи, когато влязох във волейболната зала. След първата тренировка буквално се залепих за нея.
 
- Защо сменихте Левски (София) със Славия (София)?
 
- Имах пререкания с треньорите и ръководството на клуба. Получих травма в рамото и покрай нея се стигна до разни коментари, които не приех добре, и потърсих вариант да сменя отбора. Тогава се намеси баща ми и Левски ме преотстъпи в Славия за периода на военната ми служба.  Година по-късно обаче Симо Сръндев стана шеф на Левски, а синът му Мишо, който беше юноша на Славия, се върна от САЩ и трябваше да играе. В крайна сметка Левски ме размени за него и Славия получи правата ми. Бартерът обаче се получи като поговорката кон за кокошка, защото Мишо игра само една година и пак замина. Ние пък спечелихме Купа България за първи път от страшно много време.

- Как се стигна до първия Ви трансфер в чужбина?
 
- Ами как - на втората година Славия закъса финансово и се търсеше вариант да закърпи бюджета, като преотстъпи играчи. Излезе възможност на полусезона с Радослав Арсов да заминем за Унгария.  Шефът на клуба Иван Сеферинов ни поизлъга - каза, че въпросният отбор е на трето място и ни иска, за да играе финал. Като отидохме, се оказа, че са осми в класирането. Тогава нямаше много информация за отборите и ние заминахме малко на сляпо, но в крайна сметка наистина играхме финал. Щяхме да станем шампиони, но ни извикаха в националния отбор, който точно беше поканен да участва в Световната лига.

- През 1996 година обаче подсилихте Славия за плейофите и отборът спечели титлата...
 
- Тогава обаче се появи следният казус: треньорът на националния Богдан Кючуков предложи да бъда картотекиран в Славия за плейофите, за да бъда във форма за олимпийската квалификация преди игрите в Атланта. Започнаха едни дебати, защото по принцип нямах право. В крайна сметка ми разрешиха да се картотекирам и от Левски веднага се обадиха на Сеферинов, че ме искат за плейофите.  Джиго им поиска 20 000 долара, но те казаха, че това са много пари и че ще станат шампиони и без мен. Добре, но последва второ позвъняване - Спиридон Зегов от ЦСКА (София). Дайте ни го, защото само ние имаме шанс да ударим Левски, отсече той. Сеферинов знаеше, че ЦСКА са по-зле с парите и им поиска 10 000 долара [избухва в смях]. Зегата обаче отказа и аз играх за Славия. Паднахме се на полуфинал с Левски, който имаше към 30 поред победи и го отстранихме. След това бихме ЦСКА, който заради мен бойкотира единия мач.

- Сеферинов ли имаше тежката дума къде ще играете?
 
- Такива бяха правилата тогава. Практически нямаше разлика между състезателни и клубни права. След като правата са ти в еди-кой си клуб, той има право да те продава, където намери за добре. Така се стигна до друг казус. Имах страхотен шанс да играя в Кунео, но заради Сеферинов се озовах в Турция. Силвано Пранди, който тогава беше треньор на италианския гранд, дойде в София със спортния директор и ми предложиха договор. Това беше нещо невероятно - вицешампионът на Италия да подпише с някакъв келеш на 22-23 години.  Веднага приех и подписахме договора в офиса на Къро. След няколко дни обаче се прибра Сеферинов и като научи, каза: "Добре, но има един проблем - преди да подпишеш в Кунео те продадох в Турция. От там вече преведоха парите.  И така се стигна до абсурдна ситуация - Джиго каза, че няма да подпише трансферния сертификат за Кунео, защото ще го накажат.  В същото време и аз не можех да го подпиша, защото това също означаваше, че съм се споразумял с два клуба. И двата клуба заплашиха, че ще ме съдят, и в крайна сметка платих от собствения си джоб 20 хиляди долара глоба на италианците, за да не ми спрат правата.

- Съжалявате ли, че пропадна трансферът в Италия?

- От една страна - да, защото този трансфер сигурно щеше да даде друг тласък на кариерата ми. В същото време обаче си имаше плюсове в Турция. Но пак казвам - тогава правилата бяха такива. Опитвали сме се да променим нещата, влизали сме в разправии с ръководителите.  През 2000 или 2001 година дори четирима състезатели ни извадиха от националния. Направиха 16 000 долара трансферния сертификат за свободен състезател, което беше непосилна сума за по-ниско платените играчи. Бяхме на лагер с националния и аз собственоръчно подготвих на една пишеща машина декларация, под която се подписаха всичките 24-ма играчи. Няколко часа по-късно ни свалиха от лагера, а на следващия ден 20 от подписаните се отказаха и опрахме пешкира аз, Николай Иванов, Евгени Иванов и Ивайло Стефанов.
 
- Често се борите за различни каузи. От кого сте наследили това чувство за справедливост?
 
- От майка ми - тя не понасяше наглостта и нахалните хора. Още от малък все вземам страна.

- Какво друго сте наследили от нея?
 
- Това да бъда последователен и да гоня целите си до края. Двамата с баща ми са различни. Той пък е доста емоционален и лесно се пали. Даже си е бил скандалджия на мачове, което и на мен ми се е случвало. Но и двамата са големи бойци на терена.

[Продължи към Част 2]

_____

Заповядай в нашия онлайн магазин за спортни стоки SportForMe.com!