Пламен Константинов: Лазаров не беше лош за Матей, когато го гледаха като писано яйце

Интервю на бившия национален капитан на България и настоящ треньор – Част 2

Бившият волейболист, капитан на мъжкия национален отбор на България и настоящ волейболен треньор Пламен Константинов даде дълго интервю за вестник 24 часа.  BGvolleyball.com го предлага на вниманието на своите читатели в три части:

[Продължава от Част 1]

- Защо брат Ви не стана волейболист?
 
- Защото е индивидуалист и не може да вирее в отборен спорт. Юлиан също е боец и приемаше много тежко загубите, особено ако виждаше, че някой не се раздава. Имаше доста разправии, даже беше шамарил съотборници.

- Вие сте спортист, а брат Ви - оперен певец. Толкова различни ли сте и в живота?
 
- Да, може да се каже. Той е по-краен, докато аз съм склонен към компромис. Но понякога, като спорим, прехвърчат искри.
 
- Как стана ясно, че Юлиан има глас за оперно пеене?
 
- Съвсем случайно. Веднъж ни дойде на гости вуйчо ни, който беше баритон в Старозагорската опера. Брат ми си дрънкаше на китарата - тя му беше голямата любов, и по едно време запя акапелно песента от филма "Капитан Петко войвода". Като го чу, вуйчо ми предложи да го заведе на прослушване в консерваторията и веднага го взеха. Изкара нещо като подготвителна година и после направо ги изтрепа.
 
- Точно преди 10 години в интервю за 24 часа казахте, че се надявате след края на кариерата си да пропеете...
 
- Ами да, пошегувах се, защото тия хора си пеят докъм 70-годишна възраст и изкарват добри пари. При мен обаче няма как да се получат нещата. Опитвал съм да позапея - имам слух и някакъв глас, но това не е достатъчно.
 
- Липсва ли Ви усещането да бъдете състезател?

- Тази тръпка си остава завинаги. Когато си на игрището, може да повлияеш пряко върху събитията. Колкото и добър треньор да си, отстрани влиянието ти е по-скоро косвено. Но ако въпросът е дали ми се играе, отговорът е категорично не, дори и така за удоволствие, защото за този спорт си трябва определена физическа подготовка. Поради тази причина се отказах, защото вече беше много трудно да съм на топниво. Можех да си цъкам някъде още 3-4 години за прилични пари, но това не ме задоволяваше. Виж, тенисче съм склонен да поигравам така за раздвижване.

- Има ли носталгия, като гледате мачовете на националния?
 
- Няма начин да забравя всичките тези години. Само като вляза във Варна, и нещо ми трепва отвътре. Ами аз съм живял там 7-8 години - едно лято бях прекарал само 4 дни в апартамента си в София. Прибирахме се от клубните отбори и на другия ден заминавахме за Варна, където си откарвахме по 3 месеца.
 
- Можехме ли да вземем повече от бронз на Световното в Япония през 2006 година?
 
- Никога няма да забравя мача с Полша. Мислено и сега съм в зона 4, резултатът е 1:1 и водим с 23:21. Очаквах да ми вдигнат топката, но не я получих. Ако бяхме прескочили поляците, можеше да станем световни шампиони. Ние бяхме единствените, от които се страхуваха бразилците. Просто им бяхме неудобни, а определено тогава имахме отбор за световна титла.

- Коя случка покрай националния няма да забравите?
 
- Много са, но с най-много усмивка се връщам към работата си със Стоян Стоев, който има особено чувство за хумор. Особеното е, че, като насочи шегата към някого, всички се смеят, а въпросният обект плаче.  Иначе преди няколко дни се сетих за една случка, когато Мартин Стоев беше треньор. Играхме в Куба и имахме шансове, ако бием, да се класираме за финалите. Съдията обаче буквално ни обезглави и при поредната брадва в тайбрека случайно пред мен се озова една тупкаща топка. От яд отпрах такъв шут, че я пратих в ложата при Фидел Кастро. Дадоха ми жълт картон, а на Куба дадоха точк, и Мартин взе прекъсване. През целия таймаут мълча и накрая се приближи към мен с думите: "Може да се окаже, че това
е най-скъпият шут в историята на волейбола". Нали все се правят сметки каква премия ще се вземе.

- Питат ли Ви още за допингскандала в Пекин?
 
- Постоянно.
 
- Открихте ли истината поне за себе си?
 
- Да, определено. Първо нашата лаборатория беше оборудвана с много стара техника и не можеше да направи адекватно изследване за нивата на тестостерона - дали е естествен, или външен. След това се направиха много грешки, от федерацията ми отказаха да дам доброволна проба, за да докажа, че съм чист. Забраниха ми да играя, защото можело да пострада целият отбор, което се оказа, че не е вярно. Отборна дисквалификация се получава при двама и повече играчи с допинг.

- През 2009 година участвахте в изборите като представител на НДСВ, което не успя да влезе в парламента. Малко след това Ви освободиха и от националния. Не се ли получи с вас поговорката "От два стола - на земята"?
 
- При мен нещата не са били на всяка цена. Ето и в момента си имам професия. Плюс това подкрепих царя, когато имаше нужда, а не като беше на върха като популярност и всички му се кланяха. Направих го, защото видях положителни неща в управлението. И днес бих постъпил така. По въпроса за националния нещата стоят по следния начин. Силвано Пранди ме помоли да се върна, защото точно беше поел отбора и каза, че иска да му помогна. Предупредих го, че ще се явявам на избори, и той прие ангажимента, защото му беше важно да съм на линия за Европейското.  Пранди обаче постъпи много некоректно с мен. Не мисля, че когато си играл 17 години за България, трябва да приключиш така.

- Какво мислите за решението на Радостин Стойчев и Матей Казийски да напуснат националния отбор заради федерацията?
 
- За мен е абсолютна грешка, защото това бяха едни интересчийски ходове в междуличностен конфликт, по които се подведе и Матей. Направиха се грешки и от двете страни. Първо от федерацията уволниха по унизителен начин Стойчев, след това обаче излязоха той и Матей и казваха, че се махат, ако президентът на БФВ и целият УС не си подадат оставките.  Стойчев когато подписваше договора си, президентът не беше лош. Матей пък какво основание има да иска оставки? Много добре си спомням как цяло лято преди Европейското през 2007 година се правеше на сърдито момченце, защото Динамо (Москва) не го пускаше в Тренто.  Тогава Данчо Лазаров натисна в международната федерация и решиха казуса в полза на Матей. Същият този човек го отърва и от Славия, на който трябваше да плаща досега. Защо Лазаров не беше лош за Матей, когато го гледаха като писано яйце? Каза, че бил платил $100 000 на Славия. Ами аз съм дал 5 пъти повече, но имаше школа и от нея излязоха самият той, Андрей Жеков, братята Братоеви и тъй нататък.

- След напускането на Стойчев Ви предложиха да поемете отбора. Защо отказахте?
 
- Под достойнството ми е да взема един билет и да отида на олимпиада, без да имам някакъв принос. Освен това, не бях съгласен да спасявам нечий имидж. Има време за националния...

[Продължи към Част 3]

_____

Заповядай в нашия онлайн магазин за спортни стоки SportForMe.com!