Непостоянство по български...

 

Женският национален отбор по волейбол на България записа истински провал на Европейското първенство 2013 в Германия и Швейцария.  Волейболистките ни отпаднаха от надпреварата след изиграване на груповата фаза, като отбелязаха едно от най-безславните си участия в Евроволей. Не толкова като резултати, защото стартирахме отлично и победихме европейския шампион Сърбия. Безславно, защото демонстрирахме липса на характер и слабости от мотивационен характер. Безславно, защото след страхотната победа над сръбкините мечтите за медал започнаха да потъват след необяснимата загуба от Полша, а поражението от Чехия довърши останалото...

 

България има млад и перспективен отбор с големи възможности и това бе признато от всички. Но родните представителки се показаха като най-непостоянния тим за лятото на 2013 година. Дори в света отбелязаха този факт, а констатацията бе, че един ден съставът на България може да бие световен или олимпийски шампион, а на другия да падне от слабак... Това поведение логично доведе до негативен завършек на сезона, в който Европейското първенство трябваше да бъде една своеобразна кулминация. Връхна точка, в която най-накрая българският отбор да покаже потенциала си и да триумфира с медал. Защото ни слагаха сред призьорите и се бояха от нас. Но за съжаление останахме капо... Именно непостоянството и липсата на характер доведе до сгромолясване, в който нашите трябваше да преглътнат горчивия хап на разочарованието от провалените мечти. 

 

Защото това е втори провал на европейска сцена, след неуспеха на Европейскта лига 2013. Амплитудите ни съпътстваха през целия сезон, като започнаха още от неговото начало. Редуваха отлични моменти с неочаквани загуби, а домакинството ни на финалната четворка на Евролигата обясняваше този процес и успокояваше ръководители и фенове. Да, но не! Във финалната фаза във Варна се видя, че нямаме характер и не достигнахме желания финал, който щеше да ни донесе квота за Световното Гран При 2014. Впоследствие, по време на най-престижния турнир на планетата учудихме света, като нанесохме единствената загуба на новия шампион в Гран При Бразилия, надиграхме сила като Япония, но пък записахме други необяснимо слаби мачове, довели до оставането ни извън финалната шестицата на надпреварата.

 

Така женския ни национален отбор, който имаше всички възможности и потенциал за нещо голямо и запомнящо се си остава само с мечти... Мечти за Световното Гран При 2014, за което можем само да се надяваме от Международната федерация да отчетат успехите ни и да ни поканят отново. Мечти за медал, но от следващо Европейско. Мечти, които обаче се изковават с воля и характер.

 

И въпреки провала не трябва да забравяме, че този тим извървя труден път до своето сформиране и израстване, като донесе и много успехи и радост. Затова оставаме с надежда, че изминалият сезон ще бъде един голям урок за отбора ни. Че националките ни ще вземат своята поука и отборът ни ще върне своята боеспособност за следващите надпревари!