Четвъртото място – прокоба, реалност или геройство

Малшансът, който преследва нашите през последните 2 години е очебиен

Мнозина видяха в 4-ото място на България от европейското по волейбол за мъже в Полша и Дания прокоба от съдбата. Всички знаят колко тежи етикета „вечно втори”, но още по-тежи „вечно четвърти”. Е, последният със сигурност не може да бъде лепнат на страната ни, която е играла финали на олимпийски игри (Москва ′80), на световно (1970) и европейско първенство (1951), а има и по 4 бронзови медала от последните изброени форуми.

Малшансът, който преследва нашите през последните 2 години е очебиен – тимът ни оставаше четвърти на олимпиадата в Лондон през 2012, а също и на финалите на Световната лига в последните две издания. Това постоянство обаче трябва да ни говори далеч повече от намеците на някои за провал. Напротив – малко (да не кажем и николко) са сферите, в които България може да се похвали, че е 4-а в света или Европа.

„Всички очаквахме един медал със светъл цвят - златен, но завършихме 4-ти и този път. Това не е никак лошо, защото да останеш на масата на големите играчи е винаги много важно и много трудно. Трябва да бъдем щастливи, защото това е един млад, свеж отбор, който ни кара да се забавляваме, а понякога и да съжаляваме. Това е малко като любовна история. Обаче представлява едно от най-добрите неща на България”, обяви при завръщането си от Дания и селекционерът на българите Камило Плачи.

А италианецът е напълно прав – българинът трябва да се научи да цени и да се радва на постигнатото и чак тогава да критикува за неуспехите. Защото Плачи веднага прозря, че у нас има срещу себе си 7 милиона волейболни специалисти, готови да дават съвети и напътствия, въпреки че не им ги искаш.

„Нека не омаловажаваме 4-ото място. Много изстрадаха момчетата, за да стигнат до тук. Не ни достигна това, че много от нашите състезатели не играят в силни първенства", заяви водачът на отбора ни Любо Ганев.

И може би точно в това е разковничето за липсата на медали. На отбора ни му липсва водач, лидер, който да поема отговорността в най-важните моменти и не само да я поема, а да я оправдава. Липсата на такъв играч най-много тежи след 20-ата точка в гайма срещу силните отбори. „Преди имахме Матей Казийски, Владо Николов, Пламен Константинов – все играчи, врели и кипели в големите битки. Сега Цецо Соколов е много добър, но е още млад. Играл е само един сезон в силно първенство и му трябва още опит”, сподели след загубата на полуфинала от Италия либерото Теодор Салпаров.

И е прав. В българския тим той и разпределителят Георги Братоев бяха несменяеми на полето. А Братоев, който бе обявеният за №1 на поста си на олимпиадата, дори нямаше още клубен отбор за новия сезон. „Ще играя в България, но няма да е в Левски, обяви той при завръщането си. А всеизвестна истина е, че у нас колкото и завързано да е мъжкото ни първенство, по нищо не може да се сравнява с руското, италианското, полското...

Най-резултатният в тима ни Цветан Соколов действително има зад гърба си един силен сезон – с италианския Бре Банка Ланути, след като няколко сезона търка пейката в „българския” Итас Диатек Трентино, воден от бившия ни селекционер Радостин Стойчев. Сега около момчето от с. Ресилово ще се гради новият проект в Тренто, което ще даде възможност на българския исполин да израсне още повече. Включилият се отлично след възстановяването си от контузия Николай Николов за последно игра в Иран, а останалите също не могат да се похвалят с кой знае какви изяви, камо ли успехи на клубно ниво.

На фона на това, както и на големите разлики в бюджетите между водещите държави и нас, 4-ото място на волейболистите трябва да се приема като геройство.

„Този отбор има много сили! Аз останах впечатлен! Израстваме с всяка година и медалите все някога ще дойдат”, допълни още Плачи и обеща, че още догодина нашите ще се борят за медал от Световната лига.

Късмет, момчета!