Европейската приказка на една малка (голяма) балканска нация

Европа има своите нови волейболни крале! В неделната септемврийска вечер националният отбор на Сърбия вдигна третата в историята си титла, след битка със съперниците си от Словения. Две малки наглед държави триумфираха в шампионата на Стария континент, надигравайки по пътя си към финала противници, идващи от големи (и богати) територии, и то на техен терен. Сръбските волейболисти последваха колежките си на подиума 20 дни след триумфа им на европейската сцена. 

В началото на надпреварата, а и преди нея "големите риби" бяха спрягани за фаворити - Русия, Полша, Франция, Италия... Великите сили се оказаха не толкова велики - дали поради липса на късмет, дали поради това, че някои си повярваха прекалено, преди всичко да е приключило... Факт е просто, че бяха отстранени от играта преди най-важните срещи, и то от отбори, на които не бяха възлагани големи надежди (неясно защо). Пример е победната серия на двамата финалисти - по пътя си неутрализираха най-големите "опасности" и накараха знайни и незнайни медии и експерти да говорят за "чудесата", които са сътворили... Чудо няма - само много работа, жертви и силна воля от всички "замесени" в успеха. 

Мач с мач не си прилича, доказано е неведнъж, обаче тук истината е съвсем друга - нужно е да вложиш всичко от себе си и да не "разчиташ на стари лаври", както е казал някога народът. Да, и това важи напълно за новите волейболни шампиони на Европа. Не е нужно да попитате защо - съставите през определен период се променят, следвайки естествения си ритъм, няма само едно "златно" поколение.

От първия най-голям успех на "репрезентация" са минали 18 години - през 2001 г. за първото златно отличие в историята на западните ни съседи на такъв форум се борят звезди от ранга на небезизвестните братя Никола и Владимир Гърбич, Иван Милкович, Горан Вуйевич, Джула Мещер и т.н. А начело на цялата тази плеяда от успешни състезатели стоеше специалистът Зоран Гаийч, водил отборите на Иран и Русия, завоювал отличия с мъжки и женски отбори в различни части на света. А "златният" период за братския сръбски народ е започнал малко по-рано - през 1995 г., когато волейболистите на същия този селекционер спечелват бронз под името Югославия след дълго прекъсване (първите и последни медали са завоювани през 1975 и 1979 г.). От тогава до първата титла съставът почти не се е променил, а тимът няма отсъствие от призовата тройка на надпреварата. 

Възходящата линия продължава в следващите издания - при други двама големи треньори, "научили" на любимия спорт различни нации - Любомир Травица и Игор Колакович. Последният постигна доста успехи с иранския национален отбор в последните две години. Колакович е начело на западните ни съседи в продължение на осем години (2006-2014) - през 2011 г. идва вторият трофей от европейското първенство, с повече от убедителното представяне на новите имена в групата. Точно тогава изгрява звездата на Александър Атанасийевич - топреализатор в двубоите от тазгодишните надпревари и играч с основна заслуга за настоящия трофей. Бата, както е известен, извървя дълъг път от първия си голям форум до момента и е (почти) неизменна част от състава. 

След Колакович постът зае вече бившият състезател Никола Гърбич. Легендарният разпределител предаде знанията и опита си на по-младите, и веднага усилията му се отплащат с медали (сребро и злато от Световната лига и бронз от Евроволей 2017 г.). На сцената през годините излизат още нови имена, които също като Атанасийевич се налагат и стават все по-популярни в родината си и карат подрастващите да мечтаят да бъдат като тях. Още едно предимство, една награда за труда и последвалите успехи. Все пак те могат да бъдат достатъчно добра инвестиция за предстоящи успехи, които да радват нацията. И важи за всяка държава - дори и нашата. 

Ерата "Ковач" последва неочаквано само преди месец. Никола Гърбич бе сменен от бившия селекционер на Словения и Иран Слободан Ковач поради слабите резултати в последните състезания - "плавите" останаха втори на междуконтиненталната олимпийска квалификация след поражение от Италия, а преди това отстъпиха с шест позиции в класирането си във Волейболната лига на нациите (до 11-о място). Всъщност времето се оказа напълно достатъчно за Ковач да се напасне с играчите си и да ги мотивира за победите. Колкото и странно да изглежда, той заяви след награждаването, че не е направил чудо, а просто е организирал "топ играчите да играят толкова, колкото могат. Не позволихме на словенците да играят". И признава, че отборът е бил "като горещ картоф", когато го е оглавил. За него формулата е ясна - вярата в играчите и техните умения са достатъчни. Треньорът направи само една промяна - смени двама играчи в шестицата. Блокировачът Марко Подрашчанин и посрещачът Неманя Петрич заеха местата на Петър Кршманович и Марко Ивович и това се оказа достатъчно. 

Ковач не показа пристрастност към нито един от играчите, макар че е работил с някой от тях на клубно ниво. Не отличи пряко никой в изявленията си - нямаше "аз" или "той", а само "ние". 

Селекционерът със сигурност не е очаквал да стигне толкова далеч в дебюта си, може би и играчите. Но както винаги, е най-важен крайният резултат. "Играхме като отбор. Това е, което Боба направи с нас. Ние бяхме длъжни да умрем един за друг на игрището - това бе единственият възможен начин да побеждаваме. Ние това и показахме от първия до последния момент", заяви след финала диагоналът Александър Атанасийевич. 

Отборният дух поддържаше искрата дори и в трудните моменти - видяхме вдъхновена игра, борба за всяка топка и разбирателство. Толкова много индивидуалности, различни характери, и същевременно едно цяло - като истинска балканска рапсодия...

Синхрон, който е толкова важен, ако искаш нещата да потръгнат в твоя полза. Сплотеността лъхаше дори и в подкрепата на волейболистите от страна на федерацията във всеки пост след мачовете. 

"Вече веднъж преживях това, но бях на скамейката. Много по-добре е, когато играеш и усещаш атмосферата на полето. Гордея се със съотборниците си, щаба и страната си... Това е невероятно изживяване за всички нас, защото никой не очакваше да спечелим, освен самите нас, и го направихме", каза след финала обявеният за MVP Урош Ковачевич и бе достатъчно красноречив. Толкова красиви, чисти и неподправени бяха и емоциите след последната точка в двубоя, реализирана от капитана Неманя Петрич. 

Когато състезатели, треньори, управляващи и фенове работят заедно, се получава това - доказателство и пример за спорта не само в Европа, но и в света! Всички могат много да се учат от съседите, положителните резултати със сигурност няма да закъснеят.  

Сръбският национален отбор доказа, че не е нужно да живееш в огромна и богата страна, за да постигаш цели мечти, да бъдеш пример и да провокираш околните да искат да направят същото. Цената не е толкова голяма, но дали всеки може да я плати... Просто въпрос на приоритети - от страна на играчи, треньори, но най-вече - на тези над тях. Опит "се краде", както знаем, дали едничка гордостта не ни позволява да го проумеем, или друго - не мога да кажа. Но истината е, че можем да "догоним" съседите в спорта - ако не ни липсва желание, ще има и кадри, които да останат тук и да ни прославят, и вероятно вече ще си повярваме, че можем... 

---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com