Да дадем шанс на българските треньори...

Марчело Абонданца иска пет нови италианци в щаба си

По-стари волейболисти и специалисти с гордост разказват, че едно време българите са учели италианците на волейбол. В днешно време нещата се промениха и настъпи обратната ситуация. Италианските специалисти започнаха да диктуват модата във волейбола и съответно да бъдат търсени навсякъде. Това се превърна в световна тенденция, като дори една консервативна Русия също привлече треньори от Ботуша за Сборная…

Случващото се не подмина България. Начело на двата ни национални отбори за мъже и жени в настоящия момент стоят италианци, съответно Камило Плачи и Марчело Абонданца. В това няма нищо лошо,  ако до тях има и български специалисти…

И докато в мъжкия лагер това се спазва, и още от времето на Силвано Пранди български треньори винаги е имало в щабовете, присъстват и днес, като предстои привличане на нови специалисти, то при жените съвсем не е така.  Още с встъпването в длъжност на Марчело Абонданца, неговият треньорския щаб е съставен почти изцяло от италианци, като българското участие е много слабо застъпено, или почти липсва.

Само преди няколко дни в медиите излезе новината, че Марчело Абонданца иска пет нови италианци в щаба си за настоящия сезон. Не един, не двама, та цели пет. Тук веднага изниква въпросът, а къде е мястото на българските специалисти? Няма ли и добри родни треньори, които да вършат част от нужната работа? (не говорим за статистика и по специфични дейности)  Такива, които да участват в процеса, да застанат до него и да се обучават…

Марчело Абонданца безспорно е много добър специалист, който още с идването си успя да вдигне на крака полу-разпадналия се женски отбор. Да вдъхне вяра в националките ни и да ги накара да работят и да имат успехи. Но за тези близо три години ( Абонданца дойде в края на 2011 година) той не показа, че вярва на родните представители. През 2012 година италианецът започна с помощник-треньор Стефано Кайре,  кондиционния треньор Иван Брагани и Микеле Фани – статистик. Впоследствие, поради различни причини той ги смени всичките, като  за квалификацията в Самоков през януари 2014, в щаба му бяха съвсем различни италиански специалисти. Единственият, който е до него от българските треньори,  е бившият ни национал Димо Тонев. Само че една птичка пролет не прави…

Само преди месец ръководството на федерацията обяви тенденцията, че все повече ще се залага на български специалисти в щабовете на старши-треньорите. Въпреки това обаче Абонданца иска италианци.

Спокойно можем да изброим няколко родни представители, които могат да бъдат полезни в женското направление при работата с националния отбор. Още повече, че натовареният календар тази година доведе до идеята за два отделни състава А и Б. В щаба до Абонданца и участвайки в работния процес нашите хора ще могат да добият още повече знания и да развиват своите умения. Имена, като треньорката на все още действащите шампионки от ЦСКА –Демакс Юлия Иванова, треньорът на Левски и новият носител на Купата на България 2014 Радослав Бакърджиев, треньорът на Марица Иван Петков, треньорският екип на Казанлък Волей Петър Дочев – Ваня Соколова и други имена, които се подвизават в чужбина.

Избор има, остава и Марчело Абонданца да пожелае български специалисти в щаба си и да повярва, че те също могат да бъдат полезни.