България има нужда от истинска волейболна публика!

Няма реакции на волейболни институции, отричащи вандализма, коментира шефът на Националния фенклуб на България  Георги Христов

Минаха вече 2 седмици откакто зрителите в зала Христо Ботев станахме свидетели на изключително тревожната сцена, разиграла се пред нея по време на финалния мач от женския шампионат по волейбол на 7 май между ЦСКА (София) и Левски (София). Нарочно оставих емоцията да отмине. Щеше ми се да видим междувременно реакцията и изявленията на заинтересовани страни от конфликта – клубове, състезатели, Федерация, охранителна фирма, полиция, сдружения на футболни или волейболни фенове.

Вечерните емисии на електронните медии бъкаха от снимки, видеофилми и коментари. Фейсбук също жужеше. Видяхме разкази на случайни свидетели, преживели ужаса на насилието. И нито едно изявление до десетия ден от събитието. Нито една отричаща вандализма реакция.

В сряда ВК ЦСКА, състезателките и треньорите на клуба излязаха с декларация. Изявлението е доста срамежливо, объркващо бих казал. Разбирам притеснението на волейболните клубове да не загубят все още рехавата подкрепа на феновете, въпреки видимо растящата посещаемост на мачовете от родните първенства през последните години. Но те трябва да изберат какви привърженици искат да имат – дали такива, които преливат от футболните ултраси, държат се непристойно в залите, обиждат противниковите състезатели и фенове,  заплашват и открито демонстрират агресия. Или онези фенове, които отиват на волейболни мачове с усмивка, водят там и своите деца, наслаждават се на красотата на волейболната игра, забавляват се истински, аплодират противниците си поне при започването и завършването на мача, а агресията им по отношение на съдии, състезатели и публика на опонентите се изчерпва с пиперливи закачки и остроумни подхвърляния.

Не срещнах изявления на ВК Левски Бол, на федерацията, на полицията. А трябва да има! Много е важно не само администрацията на клубовете да заклеймява подобни прояви, а и самите състезатели, състезателки и треньори. Техните думи биха имали най-сериозно влияние сред феновете. Аз очаквах и ще очаквам много по-силни думи, с които състезателите и клубовете заявяват категорично, че не приемат волейболните срещи между клубовете да се превръщат в арена на вандализъм и насилие! Те трябва да декларират, че е недопустимо да се поставя под заплаха здравето на състезатели, длъжностни лица, волейболни фенове, случайни хора и имущество преди, по време и след волейболни срещи! Те трябва да се обърнат към феновете, които изляха своята агресия и проявиха грозно насилие като им кажат недвусмислено: „Ние не ви харесваме такива! Ние не ви припознаваме като наши поддръжници! Ние не ви искаме във волейболните зали, ако ще демонстрирате поведението си от 7 май! Вашите действия противоречат на спортсменските правила и духа на най-красивата игра и ние не ги приемаме!”

България има нужда от истинска волейболна публика. Публика, която идва на волейболни срещи, за да се радва и да се забавлява заедно с треньорите и състезателите. Публика, която създава такава атмосферата в залите, че кара волейболистите да правят и невъзможното понякога.

За да има силен волейбол в България, трябва да има верни и сърцати фенове! И преди всичко – човечни и толерантни!