Готови сме да побеждаваме най-добрите в света!

Блогът на Георги Христов

Е, няма такова удоволствие! Женският национален отбор на България спечели съвсем заслужено може би най-силния волейболен  турнир в света Купа Борис Елцин!

Любимите момичета загубиха първата среща от Япония, след равностойна игра и без две от основните състезателки. После последователно надиграха силния отбор на Казахстан, спечелилия другата група отбор на Холандия и на финала надиграха домакините от Русия! Израстването от последните контроли в София за около две месеца е огромно! Отново, както по времето на миналогодишното Гран При, сме готови да побеждаваме най-добрите в света.

 Откровено казано аз не помня кога за последен път наш национален отбор, било то мъжки или женски е печелил подобен турнир. Сещам се, че преди доста години София организираше подобни състезания и нашите отбори са излизали понякога победители.

Затова, повече от спонтанно Фенклубът отиде да посрещне победителките.  Полетът от Истанбул закъсня, а това ни даде възможност да украсим салона на пристигащите пътници със знамена и транспаранти. Момичетата излезнаха видимо уморени от дългия преход, но изключително щастливи и засмени. Въпреки желанието си да се приберат, колкото се може по-бързо при близките си, те останаха с журналистите и запалянковците колкото беше поискано от тях.

Фекнклубът получи уникалната възможност да се снима с Купата. Красивият и стилен приз е изработен изцяло от мрамор в томни тонове и тежи доста. По традиция след всяка спечелена турнирна победа и квалификация събираме подписи върху волейболна топка от всички участници в събитието, включително и от работещите в щаба. И този път не пропуснахме.

На мен лично най-силно впечатление ми направи поведението на старши треньора Владимир Кузюткин. Докато се прегръщахме и поздравявахме с момичетата този човек като обикновен пасажер се измъкна от суматохата и забързано се отправи към изхода. Сякаш всичката суета и врява му бяха безкрайно чужди.

Треньорът ни има изключително скромно поведение и, мисля си, и никога не би провокирал интереса върху себе си. Бялата му коса контрастира с изключително живите очи, а в осанката му разчиташ сигурно 60-годишен опит във волейбола! Боже, какво достолепие!

Неприятното в случая беше, че нито една медия не беше изпратила човек с добър руски и колкото и да беше голямо желанието за интервю с главния виновник за чудесното представяне в Екатеринбург, то не се получи.

Вече заложих достатъчно сред приятели, че женският ни национален отбор ще се класира по-напред от мъжкия ни на следващата Олимпиада. Вие как мислите?