Гневът се отприщи!

Няма жал към бездушието на волейболистите

Гняв и разочарование – това са преобладаващите чувства в българската нация за представянето на мъжкия ни национален отбор по волейбол на Световното първенство 2014 в Полша.

Негативните емоции са породени не толкова от слабото представяне в първенството, а от малодушието на волейболисти ни!

В последните години волейболът се превърна най-успешният колективен спорт у нас. Той прикова интереса на изстрадалия български народ и обедини нацията, без разлика на сини и червени. Волейболистите ни се превърнаха в национални герои…

Но постигнатото на международна сцена от друга страна изостри апетитите на феновете и повиши очакванията им за представянето на тима. Хиляди изпълваха Арена Армеец, като правиха уникална атмосфера. Десетки следваха нашите по международните форуми и деряха гърло в тяхна подкрепа. Преданост, която бе показана и на това Световно първенство, въпреки негативната серия от Световната лига и серията от провали през това лято.

Всенародната любов към волейболистите обаче има очаквания..

Да си поставен на пиедестал изсква и съответното поведение и отговорност пред националното знаме. Себераздаване, силна мотивация и  геройства на терена. Дори да загубиш, да загубиш с гордо вдигната глава. След невероятни усилия и борба до край.  Само, че този път нашите не бяха никакви бойци! Волейболистите ни показаха бездушие и липса на всякакъв плам на игрището. Безотговорност с националната фланелка… . А това не се прощава!

Феновете не прощават малодушието! Не прощават самозабравянето на волейболистите. Гневът се отприщи с пълна сила, като се стовари върху всички от състезатели до ръководство на федерация.

Дискусиите напълниха форумите, масовото недоволство избухна със словесни атаки. Дори предстоящите парламентарни избори бяха засенчени от многобройните мнения за незавидното представяне. Логично - 90 процента - негативни. Гневни реплики, обидни епитети и осмиване са преобладаващата част. Веднага се поискаха оставки, треньорски рокади и смяна състезатели…

Гняв, който може да доведе и до неочаквани последици. Като например треньорът Пламен Константинов да си тръгне. От очакван спасител да стане изкупителна жертва. Да не преживее срама и да задгърби мисията си. Индикации за това вече настъпиха, а самият Константинов обяви, че ангажиментите му с националния вече приключиха.

А Европейското 2015 вече чука на вратата...

Нужни са решителни действия. Равносметка и анализи. Казване на нещата с истинските им имена. Посочване на точни решения за излизане от настъпилата криза. Взаимно изслушване и компромиси. Треньорско спокойствие. И дългосрочна визия за волейбола. Все неща, нужни за изплуването от кошмара. И задължително - рязане и на живо месо

Има върхова и спадове. Ако това е било дъното, нека настъпи осъзнаване. Националният отбор да не е за лични цели и утвърждаване, а за националната чест!  От тук насетне да успеем да изплуваме, защото Рио 2016 не е далече, а днес няма друг такъв обединяващ спорт у нас като волейбола!