Фактите, а….и думите

Скъпи приятели българи, изминаха 3 месеца от оставката ми като треньор на Вашия мъжки национален отбор по  волейбол.
Мнозина говореха, говореха и зад гърба ми, съдеха…..разказаха лъжи.

В целия този период направих едно единствено прессъобщение в деня на моята оставка, както и едно телевизионно интервю на летището в София, в деня в който заминах за Италия.
Вярвам, че сега е точния момент, в който да припомня някои неща. Почаках и да свърши световното първенство и за жените на България. 

 

Няма да отговарям на лъжи. Ще разкажа единствено как са били нещата.

              Фактите:

- Пристигнах в България през 2009-та година заедно със Силвано Пранди. Спечелихме бронзовите медали на Европейското първенство в Турция.
 

- През 2010-та година, след Световното първенство в Италия, БФВ не поднови договора на Силвано Пранди и назначи Радо Стойчев за старши треньор на националния отбор.
 

- Алекно, треньор от Русия, ми се обади веднага: искаше да се върна и да му сътруднича в националния отбор на Русия.

 

- Радо Стойчев, Матей Казийски и Владо Николов веднага поискаха да остана в българския отбор.
 

- Приех, приемайки договор, който беше по-малко удовлетворяващ от този, който ми предложиха от Русия.

- През 2012-та година се проведоха Олимпийските квалификации. Загубихме първата и след това спечелихме втората квалификация.
 

- По време на втората олимпийска квалификация, след решаващата победа над Франция, която ни отвори вратите към Олимпиадата, в  00.00 часа влязох в болница  в лошо състояние.
 

- Заради сериозна инфекция, докторите искаха да вляза в болницата още 15 дни преди това. Аз отказах, заради олимпийската ни цел, която беше много важна за България.
 

- Бойко Борисов и Радо Стойчев ми благодариха публично: „Благодаря на Камило Плачи’ – един италианец, който рискува живота си за България.”
 

- След оставката на Радо Стойчев, от БФВ единодушно ми предложиха поста на старши треньор на националния отбор за Олимпийските игри в Лондон. Поисках отсрочка от няколко дни за отговора ми, защото бях в болница и трябваше да се консултирам с лекарите за здравословното ми състояние.
 

- От БФВ не се съобразиха, казаха ми, че не могат да чакат и че за старши треньор по време на Олимпийските игри ще бъде обявен Найден Найденов. Излязох от болницата, не създадох полемики по въпроса и се върнах да работя в националния отбор  като помощник треньор. 
Всичко това, което направих, беше за доброто на България.
 

- Лондон 2012-та, 4-то място на Олимпийските игри – един огромен резултат. ВСИЧКИ БЪЛГАРИ ВИДЯХА КАКВО НАПРАВИХ АЗ ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР НА БЪЛГАРИЯ.
 

- След Олимпийските игри в Лондон, БФВ ми предложи отново „пейката” на националния отбор и поиска да задържа като асистент Найден Найденов.
 

- 2013- та година – 4-то място в Световната лига в Аржентина.  Успяхме да се класираме на финалите въпреки много трудния поток: САЩ, Бразилия, Франция, Аржентина, Полша. Изиграхме 8 гостувания и само 4 мача в България.
 

- 2013-та година – 4-то място на Европейското първенство в Полша. Стигнахме до финалите след като победихме Полша в един доста драматичен мач, където губехме с 2:0 , но успяхме да обърнем мача и да го спечелим с 3:2. И след това победихме и Германия, както се случи и на Олимпийските игри в Лондон.

 

- 2014-та година – Спечелихме квалификациите за Световното първенство, където бяхме в трудна група заедно с Холандия и Чехия. Отборът ни беше единствения, измежду водещите отбори, който изигра мачовете от квалификацията за Световното в Полша, не на собствен терен. 

 

- 2014-та година , Световна лига 2014 – В една група сме заедно с отборите на САЩ, Русия и Сърбия. Отборът се събра в пълен състав само 4 дни преди началото на Световната лига. Много от играчите бяха със сериозни физически проблеми – пристигнаха в това състояние от клубовете си. Предвид Световното, което е цел номер 1, решихме да възстановим контузените играчи, както и онези, които не бяха във форма.В отбора бяха включени много млади български състезатели….за тях това беше един голям опит. Отборът загуби 9 от 10 мача в една наистина трудна група. С всичките тези контузени играчи беше доста трудно да спечелим мачове.
 

- Поех отговорността и на 1-ви юли 2014-та година подадох оставка в БФВ.
 

- Националният отбор имаше 2 месеца за да се подготви добре за СВЕТОВНОТО В ПОЛША.
 

- Направих максималното от онова, което мога, работих много, резултатите са тук- пред очите на всички.
 

- Разполагах с един млад отбор – без Матей Казийски, Владо Николов, Андрей Жеков, Боян Йорданов. Всички тези играчи са извън националния отбор –това стана  или по тяхно желание, или поради физически проблеми.
 

Това са фактите, а думите, твърденията и лъжите, които бяха стоварени върху мен, ги преценете  вие.
Всеки от нас среща поне един Юда по своя път.
Всички ние би трябвало да бъдем съдени за онова, което правим.
Благодаря  отново на всички българи, които в тези години ме оцениха и ми демонстрираха своето приятелство.

Камило „БЪЛГАРИНЪТ”