Националният отбор на България – въртележка за треньори!

БФВ смени няколко специалисти за последните четири години

БФВ освободи руснака Владимир Кузюткин от поста старши-треньор на женския национален отбор по волейбол на България. Така родната федерация направи поредната си рокада в последно време, а представителният ни отбор при дамите се превърна в истинска въртележка за треньори!

Само за последните четири години у нас се смениха няколко треньори, като през горещия стол минаха Драган Нешич, Драгутин Балтич, Димо Тонев, Марчело Абанданца и Владимир Кузюткин. Погледнато средно статистично на всеки се пада по-малко от един сезон работа. А някои, като Драгутин Балтич, Димо Тонев и Владимир Кузюткин - едва по няколко месеца начело на волейболистките, преди да освободят стола за следващия кандидат.

И докато  Драгутин Балтич си тръгна след скандал, Марчело Абонданца пък изнедващо се раздели с федерацията, то опитният специалист Владимир Кузюткин направи доста успешен сезон товва лято с нашите момичета, като очакванията бяха насочени, че той ще остане на този пост.

Владимир Кузюткин пое щафетата през май 2014 и бе освободен през ноември 2014

Още с встъпването си в длъжност през май 2014 успя да спечели квалификацията за Европейското първенство 2015 и да вземе директна квота. В последствие тимът ни стана първи на престижния турнир за Купата на Борис Елцин, като разплака домакините от Русия., За капак спечели и финалната четворка на трета група в Гран При, която се проведе в Самоков, и успя да класира тима ни за по-горната втора група.

На Световното първенство тимът ни завърши на 11-то място, като това обаче се отчете като не дотам успешно представяне. Въпреки това след целия този труд през лятото отборът на България скочи с 14 места нагоре в световната  ранглиста и вече е на 21 позиция! Цел, към която отдавна всички се стремяха..

Къде е проблемът тогава?

Проблемът е комплексен, като включва стремеж към пълен контрол от страна на федерацията към работата на треньорите и недоволство и конфликти от страна на състезателки.

Например раздялата с Владимир Кузюткин. От една страна като причина се изтъква напредналата възраст на руския специалист, който ще навърши 68 години през 2015. Възрастта му ще е вид пречка за неговата пълноценна работа с волейболистките. Възниква въпросът тогава, защо Кузюткин бе нает преди няколко месеца въпреки годините си? Не бе ли отчетен този факт предварително? И ако е бил „пожарният вариант“, след освобождаването на Марчело Абонданца, толкова ли не е имало по-млади специалисти, които да спасяват положението?

Според други версии начина му на работа се разминава с очакваното от българска страна. Тренировъчният процес не се харесва от нашите, както и впрочем от самите националки. Но Кузюткин е световен шампион с Русия, с авторитет, като държи на своите методи на работа и не се поддава на внушения и съвети как да процедира. Не се влияе от настроенията в тима, или от желанията на определени волейболистки да диктуват нещата. От тук пък възникна конфликт между някои състезателки и него. Стигна се и до бойкот, което може да е отговор на въпроса, защо някои от състезателките не взеха участие в определени мачове от Световното първенство…

Именно за тези взаимоотношения и конфликти, които са дълбоко вътре в тима и не излизат на повърхността бе загатнал Марчело Абонданца, който поиска пълна автономност в работата си и свой щаб, за да се опита да се справи с проблема. Само че това тогава не се хареса на федерацията и се разделиха. Сега пък работата на руснака не се хареса. Изобщо няма угодия, а когато ръководиш такава организация трябва да имаш търпение.

След Управителния съвет вчера бе оповестено, че ще се залага на български треньор. Това е желание на федерацията от известно време насам. Защо тогава УС не заложи на български треньор още през май? Както бе направено при мъжете и Пламен Константинов пое родните национали. Защо се говореше за налагането на български кадри, а отново бе взет чужденец? Може би страх от липсата на достатъчно квалифицирани родни треньори? Сега нещата се обърнаха...

Надяваме се наистина да има българско име начело на женския национален отбор. Но специалист с твърда ръка, който да въведе ред и дисциплина и да успее да съгради колектив. И най-сетне специалистът да бъде оставен да си върши работата. Защото национален отбор не се гради за месец-два, година. Това е процес, който изисква доверие към треньора за дълъг период. Само тогава може да се видят и неговите резултати. 

Надяваме се, че това време най-сетне е дошло. Който и да бъде избран да има картбланш поне до Рио 2016. И най-накрая отново да се заговори за българските специалисти, а тимът ни да върви напред.

---