Клубна сметка

Родният спорт в напрегнато чакане за системата на държавното финансиране

Спортните клубове са в напрегнато чакане по каква система ще бъде разпределено държавното им финасиране за 2015 г. Управлението на Мариана Георгиева доведе до сериозен трус финансите на спортните организации, които не знеха до месец юни на 2014-а с какви пари ще разполагат. Когато финансирането беше по клубните сметки, то се оказа недостатъчно да покрие заемите, взети за оцеляването в изминалото 6-месечие.

„В пълен финансов колапс съм – приключих годината с кредити, които не знам кога ще погася. Вече ме возят на доверие за състезания”, коментира Катя Кроснарова - председател на атлетическия клуб „Оборище-Панагюрище”. 

Програмата за финансиране на спортните клубове през миналата година доведе до призиви за оставки, недоволства в медиите и пред кабинета на министърката, а в крайна сметка 1414 спортни организации се отчетоха за получените средства през 2014 г. пред нов министър. С пристигането си на бул. „Васил Левски” 75 Красен Кралев обяви, че адекватното финансирането на клубовете ще бъде една от основните му задачи.

Програмата се разработва в момента и от Министерството на младежта и спорта (ММС) информираха, че ще бъде готова в най-скоро време. Дали парите ще минават през отделните федерации, или връзката ще бъде министерство-клуб все още не е ясно. Но най-вероятно разпределението ще бъде по разработена програма от експертите на ММС, а няма да бъде оставено на собствени правила на отделните федерации.

„Анализират се плюсовете и минусите на всички до сега действали програми за финансиране на спортните клубове”, казаха от ММС.

От Министерството започнаха проверка за дейността на клубовете, която се провежда под формата на въпросник. Данните обаче ще се взимат предвид за изготвянето на новия Закон за спорта.

„Програмата за финансиране на клубовете най-вероятно ще изпревари анализа от контрола за дейността им. Този анализ ще се използва най-вече за Закона на спорта и за обратна връзка от страна на клубовете, за да знаем къде са техните проблеми. Особено по въпроса за ползване на спортните бази. Ще се провери и адекватно ли е финансирането на клубовете на база тяхната дейност”, казаха още от ММС.

Голяма част от клубове разчитат основно и изцяло на финансирането на дейността си от ММС, а спортното ведомство отделя средствата от тотализатора. Общинско финансиране, спонсорство, членски внос, европейски програми са другите варианти за осигуряване на дейнсотта на организациите.

Не всяка община обаче изпълнява задължението си да отделя от бюджета си за спорт. Някои избират да финансират спортни събития, а не да инвестират в дейността на клубовете (пример за това е Столична община). На много места в провинцията на голяма почит са футболните отбори, коиото често „изяждат” лъвския пай от спортния дял от бюджета.

Спецификата на някои спортове – телевизионното им излъчване, голям медиен и обществен интерес, привлича спонсори. Но други пък изобщо не са атрактивни за фирмите. Това разделение едва ли ще се промени и с евентуално регламентиране за спонсорството чрез закон.

Европейските програми са спасението за някои отбори, но и разходването на средствата са строго регламентирани.  Членският внос навлиза все по-сериозно в спортните клубове, но таксите се изключват, когато говорим за спортистите, участващи в национални първенства и отбори.

Леката атлетика – Царица, стигнала до просешка тояга

Треньори и ръководители на клубове в леката атлетика се определят като просяци. Спонсорите са изключителна рядкост, а когато фирма или личност вземе решение да инвестира, то е в определен атлет, а не за дейността на клуб. Общинската и държавната субсидия са основните спонсори в Царицата.

„Не знам до кога ще е тази система – състезанията вървят, а финансиране – няма... Кажете ми, в коя нормална държава се плаща на 5-месечие или полугодие? В кой век живеем? На хората им плащат на седмица, почасово дори. За заплати ние даже не мислим. Но поне да сме спокойни , че можем да си обезпечим финансово състезанията, пак ще е добре, коментира Катя Кроснарова. "Благодарение на Общината, която в началото на 2015-а ни преведе по клубове 20% от гласуваните от миналата година пари за спорт, успяхме да си покрием спане и храна за националните шампионати в Добрич в средата на месеца. Но за път не ни достигнаха. Имаме 19 клуба в града. Защо не се помисли за по-ранно финансиране? Примерно, в края на януари за първо тримесечие. Превърнали сме се в просяци, което е доста унизително. Бившата министърка ни „обезглави”. Сега очаквам от Министерството поне някаква компенсация, но положението не е розово... Кралев е атлет и вероятно е добре запознат с нещата, но много по-трудно се прави обратен завой в системата – може би тотализаторът трябва да отпуска по-голям процент за клубовете. Определено очаквах финансирането от Министерството вече да е налице, но явно си карат по старому. Има доста състезания и извън стадиона, които са част от подготовката на атлетите, но няма как да участваме  в тях. Гледаме само националните шампионати да обезпечим с участие, правим заеми... Вярвам, че атлетиката ще бъде компенсирана след гафа на бившата министърка. Царицата Атлетика е в основата на всеки спорт и не заслужава такова невежество от случайни в спорта хора.”

Общинските бюджети за спорт обикновено водят до доста спорове на местно ниво. „Подпомагане на спортните клубове по места... В Трявна кметът е влюбен във футбола. Отборът е в окръжна група и взима три пъти повече от всички други спортове и клубове, които се финансират", коментира Васил Донев, председател на „Хаммер ХВ-Трявна”. "Какъв тренировъчен и състезателен процес... няма салони, които поне малко да отговарят на нормални условия. Няма деца... демографски срив. Да не говорим за безпринципни спонсори, защото първо има безпринципни държавници. За финансиране, дума да не става. Как се справяме ли? С мъка, много мъка. Да се тръгне от град на град, от паланка до паланка, министерстващите чиновници да изготвят графици за срещи с всичко живо, което е спортувало, спортува и обича движението. Да се обобщи след 6 месеца и да се подложи на внимание този анализ за адекватни решения – за деца, спорт и спонсорство. Иначе времето си го губим - и аз, и колегите ми, и всички в спорта, в празни приказки, без решения и отговорности. Мога да отбележа, че когато човек няма акъл да даде справедлива система за финансирането на клубовете, да си остави старата, докато не измислят нова, обсъдена с нас.”

Баскетболът: Наем, съдии и път отказват талантите

Баскетболният живот също не е лесен у нас. Финансирането от Министерството, което минава през федерацията, се осъществява на база класиране в държавните първенства за подрастващи. Един отбор без представителен мъжки и женски отбор на практика разчита само на него, обясняват запознатите. Това обаче не е достатъчно, защото може една година да бъде със силно класиране, но в следваща то да спадне, което да доведе до няколко пъти по-ниски субсидии. При подрастващите зависи от силата на дадено поколение и т.н., не може високите резултати да са постоянни.
Финансиране от Министерството получават клубовете, които имат национални състезатели в зависимост от техния брой.

Проблем за клубовете от провинцията е, че имат сериозни разходи за пътуване, настаняване, храна, когато имат мачове в София (особено тези, които са много далеч от София). Също така за съдийски такси, дневни и пътни разходи, които трябва да плащат.
Общината също помага на клубовете от провинцията по сходен начин като Министерството – на база класиране. Проблем в баскетбола е, че общината не дава субсидии за национални състезатели, защото отборите ни са в дивизия Б. Други спортове обаче получават такива, въпреки по-задно общо класиране в Европа, просто защото там първенствата не са разделени на дивизии, а е едно общо.

Има случаи, в които деца с много голям потенциал и талант се отказват, защото парите на клуба не стигат и разходите за дадено първенство (пътуване, нощувки, храна) трябва да се поделят между клуба и родителите, които нямат възможност да ги покрият.
Идеите за подобрение на ситуацията на клубовете, които развиват само подрастващи: не толкова да се увеличат парите, които дава държавата, а да бъдат създадени подходящи условия за частния сектор да инвестира в спорт и да има два източника на пари – спонсори и държавата. В момента спонсори няма, с изключение на родители на деца или хора със сантимент към клуба. Така ръководителите стигат почти до просия, като карат различни фирми да им помогнат, без последните да имат особени ползи от това.

„Не ни трябва финансирането от държавата, толкова е смешно и мижаво, че не ни пука - 7 800 лева за миналата, по-добре да ги събират и да ги раздават за помощи на пенсионерите. Не очаквам нищо да се промени, заяви Борислав Хаджирусев от „БУБА баскетбол”. "Писал съм бизнес план, все едно кандидатствам за кредит от банка - искал съм 150 000 и получих 7 800 лева. По мое мнение един клуб трябва да кандидатства към Министерството, минавайки през федерацията и наистина разходите да се проверяват дали са реални. Без финанси - рекетирам приятели.”

„Ние сме си получили това, което e трябвало, за миналата 2014-а”, обясни Лъчезар Коцев от „Шампион 2006”. "Сега има нови изисквания, на които срокът е до март, отчети за миналата давахме до края на януари, а сега министърът иска и нови. Така че предстои дълго разглеждане, а ние разчитаме на тези пари, защото трябва да си помогнем за състезания, екипи и топки. Без финанси - търсим от хора, молим се и така правят всички, навсякъде е едно и също. Според мен, от министерството могат да ни помогнат и с това финансиране, но и със спортните бази. Не може да нямаме такива, не може да няма къде да влезем и не може да стоят празни залите, а ние да се чудим къде да тренираме. Може да има преференции - ако имаш цяло женско и мъжко направление и една зала, която е свързана с държавата да не се отдава на 60 или 70 лева, а на 15-20 лева на тренировка. Ти ще имаш стимул да я пълниш и ще бъдеш спокоен, че ще можеш да се справи с парите за наем. А не да ходиш някъде на по 60-70 лева и в края на месеца да ти отиват 4 000 лева само за наем. Просто трябва да има политика, за да се развива спортът - да се отворят залите и да се дадат на клубовете. Всички членове на федерацията са си поели разходите. Това финансиране ни помага, но като включиш всички разходи, но ако не търсиш допълнително, не можеш да се оправиш. А като няма и база става пълен ужас.”

Волейболът - иноватор за оцеляване

Волейболната гилдия излиза, че е най-идейна към набиране на средства за клубния бюджет и оцеляване в трудното време. В същото време волейболът от всички спортове най-успешно успява да ангажира общините в своя подкрепа.

Първенецът в Суперлигата Монтана е на пълна общинска издръжка

Половината от отборите в първата група при мъжете - Суперлигата са с пълна или частична общинска издръжка. Първите два в класирането Монтана (Монтана) и Добруджа 07 (Добрич) са със стабилен бюджет от общината, като вторият има и спонсори. Третият Марек Юнион - Ивкони (Дупница) също се радва на частична подкрепа от общината, но има и доста спонсори, благодарение на които игра в най-престижния европейски турнир - Шампионската лига. На пълна издръжка от местната власт е присъстващият доскоро в четворката на Суперлигата, а в момента на шесто място - Пирин (Разлог), който се радва и на напълно обновена зала. Бюджети, макар и по-малки, от общината имат Арда (Кърджали) и Миньор (Перник).

Големите клубове обаче като ЦСКА, Левски Бол, Славия, бургаският Нефтохимик 2010, миналогодишният вицешампион КВК Габрово и други не са на общинска издръжка и търсят начини за събиране на средства.

В ЦСКА са най-инициативни за привличане на средства 

Много от клубовете търсят различни варианти за допълнително финансово осигуряване. В ЦСКА показват иноваторство, като са най-инициативни в тази насока. Клубните карти „100 сърца за ЦСКА” карат феновете да инвестират в Червения тим, а стимул са и отстъпки в различни търговски вериги. Благотворителни търгове с вещи на големи спортисти, бутилиране на марково вино и други различни инициативи са само част от постояните усилия на Армейците за привличане на средства. А през пролетта се очаква още една нова интересна инициатива на ЦСКА, подета от мениджъра на клуба Александър Попов.

В Добрич заложиха на шоуто и атракциите във волейбола. По време на всеки мач в зала Добротица ръководството на ВК Добруджа прави игри с публиката и раздава награди на феновете. Бяха привлечени дори професионални актьори за скечове, които да забавляват запалянковците и така да се пълни залата с публика. 

В Добрич залагат на шоу и атракции по време на мачове

ВК Левски Бол, чийто мъжки отбор спечели Купата на България през 2014 година, беше пред разпад преди началото на сезона поради липса на средства. След обща взаимопомощ обаче между ОСК Левски, федерация и волейболни хора тимът бе спасен и продължи в шампионата. След доста трудности и компромиси Сините не само се спасиха от изпадане от първата ни група, но вече са в осмицата на Суперлигата, като ще играят в плейофите и във финалната осмица за Купата на България.

Левски Бол вече е в осмицата на Суперлигата

Голям удар пък получи през изминалата година КВК Габрово, който пък загуби основният си спонсор - Бромак, фирма свързана с КТБ. Габровският клуб обаче стисна зъби и не се разпадна, а оцеля с млади волейболисти, като сега намери и спонсор за доиграване на шампионата. 

Действащият шампион Марек Юнион-Ивкони (Дупница) пък показа пригодност към всякакви условия и терени у нас. Въпреки, че няма своя зала в Дупница заради грандиозен ремонт, тимът се пренесе временно в Сливница, където тренира и играе мачове, а по този начин запали и местната общественост по волейбола. Двубоите си от най-престижния европейски турнир Шампионска лига дупничани играха в Самоков, като търпеливо очакват откриването на новото си спортно съоръжение в Дупница, което обещава да бъде малко бижу.

Когато обаче излезем от най-елитните групи, отново се стига до обичайните проблеми с несъвсем адекватно разходване на общинските бюджети за спорт, базите и орязаните държавни субсидии.

По темата работиха: Яна Касова, Ани Колева, Любомир Нешев, Иван Вълчанов