Едно тъжно европейско....

Огорчението от провала на собствен терен е огромно

Националният отбор по волейбол на България за девойки младша възраст завърши на последно място в предварителна група II на Европейското първенство 2015, провеждащо се у нас, като записа пет загуби от пет мача. Така нашите момичета отпаднаха от по-нататъшната надпревара, като остават само зрители на собствен терен в Пловдив.

Ясно е, за това представяне има само една дума и тя е провал. Огорчението от този провал пък е повече от огромно, тъй като ние сме домакини и това стана пред собствена публика, и пред очите на приятели, фенове и специалисти... 

Още неприключил шампионата обаче, неуспехът стана повод типично по български за всевъзможна критика, като обвинения към „некомпетентността“ на треньора Радослав Бакърджиев, за „некадърността“ на състезателките, попаднали в групата от 12 волейболистки за мачовете, за отсъстващи състезателки, които явно са много „по-кадърни“ и  не са били включени т.н.

Провалът е очевиден. Във всеки случай обаче не може да се хвърли персонална вина нито върху треньора, нито върху състезателките, защото смяната на едни с други няма да реши нищо. Проблемът е комплексен и много по-различен. Липсва синхронът на един истински отбор, който е заедно. Липсва сработка между състезателките. Както се казва да се разбираш на игрището само от поглед... Колектив, който да бъде целогодишно заедно и да е преодолявал със съвместни усилия трудни битки.

Отдавна повечето страни в Европа използват централизирана подготовка.  Това е много успешен начин за подготвяне на национални формации при подрастващите. Събират най-добрите състезатели от всички клубове, правят отбор, който е заедно целогодишно. Този отбор участва самостоятелно в женското или мъжкото първенство на дадената страна и така трупа опит. Така е в Турция, чийто тим стана първи в наша група, а девойките участват като отбор във втората им група при жените. Така е в Белгия, чийто тим стана втори в нашата група и където също се подготвят централизирано.

Само че в България не става, или по точно не се случва конкретно в женското направление. Защото българските клубове не желаят да си дават състезателките за формирането на такъв отбор целогодишно. По инициатива на БФВ се направи някакъв имитиращ вид централизирана подготовка, с цел изграждането на бъдещи националки, като се формира отбора Олимпия. И вече втори сезон, след няколко месеца работа, когато започва да се изгражда един тим, то напролет състезателките трябва да се разотиват по своите клубове, за да участват от тяхно име в зони и финали на държавни първенства. Нелогично..

Преследва се нещо като и "вълкът сит и агнето цяло". Но за съжаление така не става. Половинчата работа. А пък в Олимпия основно са волейболистки от клубове извън София, като тези състезателки не се знае дали ще стигнат дори до държавни финали, камо ли да играят мачове в женското първенство..

А че централизираната подготовка е начина, опитът в България вече го доказа. Припомняме, че преди четири години, през сезона 2010/2011 след съгласие на клубовете, най-добрите юноши младша възраст бяха събрани в един отбор и играха във Висшата лига. Веднага това си даде своя резултат. Нашите станаха 4-ти на Европейското първенство 2011 в Турция, като в спора за третото място загубихме от Русия с 1:3 гейма. Тогава само повече увереност и късмет не им достигна за медал. Само че това излиза скъпо. За тази цел бяха отделени тогава около 350 000 лева на година. И по финансови причини проектът бе прекратен.

Така че шефовете в женското направление трябва сериозно да се замислят как ще бъде в бъдеще, защото тези състезателки, колкото и перспективни да са, без мачове и опит няма как да развият своя потенциал. И дори и великият Карпол да дойде от Русия, или пък специалисти от Италия и Бразилия, пак ще бъдем на опашката...