Голямата тръпка...

Блогът на Георги Христов

Вече първият волейболен уикенд за тази година е история. То бяха приказки преди него, то беше говорене след него... Истината е, че ние, българските волейболни запалянковци, тръпнехме със свити сърца. Как ще тръгне годината? Ще продължи ли унизителната серия от загуби на официални международни мачове? Ще спре ли пропадането надолу най-вече игрово, а и в световната ранглиста? Ще видим ли израстване в индивидуалните умения на момчетата и на отбора като цяло? Какви са качествата на „новобранците” и как ще се впишат те сред титулярите? Все въпроси, които чакаха свите отговори и до голяма степен ги получиха през последната събота и неделя.

В интерес на истината лично аз имах оптимистична нагласа за уикенда в Ботевград. Не щото са ми малце годинките на гърбинката. Просто следях по-изкъсо преставянето на основните ни играчи в клубовете им през сезона. Владо, Ники, Тошковците, Теди 1 и Теди 2, Светльо, Андрей... Всички показваха страхотна игра, спечелиха много битки, а някои и медали, шампионати и турнири.

Е, нямаше как поне игрово да не дръпнем нагоре, особено при задружно постигнатото ниско ниво от ланското ни представяне, нали? Момчетата ни зарадваха много! Показаха дух и желание, което най-много им липсваше през злополучната 2014-та. Още със започването на първия мач се озъбиха на обиграните „хокеисти”.

Дори през първите два гейма, които загубихме, стояхме добре, а играта подсказваше, че мачът съвсем няма да бъде в 3 гейма. В събота решителен беше четвъртият гейм, в който водехме до 20-та точка и на трибуните вече предвкусвахме успешен тайбрек. В този момент играта свърши, в смисъл оттам нататък нямаше разигравания. Един юнак от канадците застана на сервис и ни попиля. Нещо като дедо Тетюхин лани на финала на Шампионската лига срещу „българския” Халкбанк. Сигурен съм, че ако имаше разигравания, щяхме да играем тайбрек, но...

Втората среща започна като дежавю на първата, но имаше нещо в отбора, което ме караше силно да се надявам на обрат. Дали това беше поздравът „глава в глава” на братята след една успешна точка, дали беше непримиримостта на Тошко Алексиев, дали беше капитанското усърдие на Владо или всичко заедно... Поздравления за сърцатата игра, момчета! Много ни зарадвахте! Инак купона след втория мач продължи до ранните часове на понеделника. След мача около полунощ се базирахме в предварително набелязаното и единствено работещо 24 часа заведение на магистралата на около километър след разклона за Ботевград.

От прозорците на подредените като на сватба колона автомобили се вееха трибагреници. Обичайно стана доста шумно и весело, а любимата кехлибарена течност се лееше на воля. Новият ден започваше подобаващо. И тогава се случи една от многото прекрасните случки в тази вечер. В салона на бензиностанцията влезе сам Дани Милушев, когото зърнахме през голямата стъклена врата на прилепения до нея ресторант. Разбира се, отидохме да му стиснем ръката и да го поздравим за чудесното представяне на отбора. И тогава Дани, съгласявайки се с нас, изказа най-добрите думи за своя съотборник и конкурент за титулярното място – Владо Николов. Факт, който ме кара да вярвам, че в отбора има само истински мъже, обединени от една обща и голяма цел. После някъде из тунелите застигнахме осиротелия автобус на момчетата.

И се почнаха отново клаксони, аварийни светлини и байраци със сто километра в час... Добре, че в един часа сутринта няма движение и контролиращи органи. Феновете! Бяхме недостатъчно и малко вяли, особена през първата вечер. Няма оправдание за факта, че поне 30% от залата беше празна в събота и може би 50% в неделя. Нека приемем, че бяхме на нивото на отбора и нито той изложи нас, нито ние него! Хубавото е, че втората вечер, превърнала се в празник за всички присъстващи, на трибуните имаше истинско настроение, веселба, усмивки! Запалянковците бяха по-малко, но най-верните и болеещи за отбора. Вярно е, че мачът беше късен, че човек трябваше да се лиши от вечерния уют на дома си и от част от съня си преди старта на работната седмица, да шофира на фарове, но това прави разликата. И голямото удовлетворение от съпричасността и адреналина, който не ти дава да заспиш докъто слънцето не озари небето.

Добър старт за волейболна България! Момчета, вярваме във вас!

----

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com