Време за отговорности

В края на 2011 г. Марчело Абонданца застана начело на женския национален отбор на България след едно много слабо представяне на европейско първенство, в което тимът завърши на последно място в своята група без нито един спечелен гейм.

Италианецът, обаче, не се стресна и се захвана на работа и първите сигнали за съживяване се видяха още на предолимпийската квалификация, която България спечели в Баку след две победи над домакините от Азербайджан. Това даде шанс на тима да играе на олимпийска квалификация в Анкара. И въпреки че отборът не успя да се класира за Игрите в Лондон (но не е било и цел), продължи с доброто си представяне и израстване.

В турнира от Световното Гран При, където записа впечатляващи победи като тази с 3:1 над олимпийските шампионки от Бразилия, а в крайното класиране остана на девето място и за малко се размина от класиране за финалите в Сапоро.

След това бе ред на още едно европейско първенство - в Германия и Швейцария. То започна бляскаво - с победа над действащите тогава еврошампионки от Сърбия. И въпреки че българските състезателки записаха три точки, останаха на последно място в класирането на тежката група D заедно с тимовете на Сърбия, Чехия и Полша (а една Франция премина в следващата фаза само с 2 точки в група В ..). Тогава облаците над Абонданца се сгъстиха, но италианецът бе оставен на поста до световната квалификация в Самоков през януари 2014 г. Отборът се справи прекрасно в нея, като си осигури място сред най-добрите на Световното първенство в Италия, а в световната ранглистата България препускаше все по-нагоре (от 47-мо място до 20-то, на което се намира в момента).

Различия между вижданията на Абонданца и тези на федерацията, обаче, доведоха до промяна. Италианецът си замина, пристигна Владимир Кузюткин, световен шампион с Русия. Отборът продължи с израстването си и спечели престижния приятелски турнир за Купа "Елцин", като надигра и домакините от Русия (без значение с какъв състав играе, Русия си е Русия!). След това отборът се изкачи от трета група на Гран При във втора и дойде ред на Световноото първенство, чийто край, обаче остави горчилка с 11-то място в крайното класиране. И приключението на Кузюткин в България също приключи.

В началото на тази година бе поканен на поста Драган Нешич (отново, след като сърбинът водеше България и преди 2011 г.), който изведе тима в първите по рода си Европейски игри, във втора група на Гран При и сега на Европейското първенство в Белгия и Холандия.

Всичко това се случва за по-малко от четири години. И ако неуспехът в Европейските игри (само една победа) не е от такова значение, то тъжното участие на отбора в Ротердам трябва да даде поводи за размисли и анализи. При това от хората, които са с отбора - треньори, статистици, ръководители.

Защото само четири спечелени гейма, едва две точки и нито една победа в група с Русия, Беларус и Хърватска при наличието на състезателки от световна класа, каквито България безспорно притежава, са си сериозен повод за притеснение. И въпреки самопризнанието на капитанката Елица Василева, че вината е у момичетата, е наложително да се потърсят отговори. От съответните хора, а не от фенове и журналисти. В медиите можем само да посочим някои аспекти, но отговорността и анализите трябва да ги направят треньори и ръководители.

България разполага със супер нападателки като Елица Василева (от новия сезон в Динамо Казан!), като Емилия Николова, страхотен диагонал със силна лява ръка, като Добриана Рабаджиева, като Ева Янева. България разполага с много талантливи волейболистки като Лора Китипова и Петя Баракова, като Христина Русева и Нася Димитрова и още, и още ... Всички те играят в силни първенства, при това са основни състезателки. А тези, които са по-млади, със сигурност и те ще играят в най-силните първенства.

Някои от въпросите, които изникват след трите болезнени загуби в Ротердам, са:

- Защо при наличието на такава офанзивна мощ от всички нападателки, отборът не съумя да спечели нито един мач? Срещу Хърватска според официалната статистика Еми Николова е с 26 точки, Ели Василева - с 24, а Доби Рабаджиева - с 22;

- Защо в напечените и трудни моменти в мачовете не се даде шанс и на състезателките от резервната скамейка, които не записаха почти (или никакви) минути на това европейско? Поне за сервис Юлия Стоянова, Силвана Чаушева или Мира Тодорова можеха да се окажат жокер ..;

- Защо не се даде повече шанс на Ева Янева, която след включването си като резерва в последния мач срещу Беларус бе една от най-добрите на терена?

- Защо се получаваше разминавания във важни моменти с разпределителките Лора Китипова и Петя Баракова? Въпрос на тактика, грешен избор или нещо друго?

- Не липсваше ли на отбора опитенс състезател като Страшимира Филипова, която след успешно премината операция се подготвяше самостоятелно на пълни обороти през последните месеци, но не попадна в групата за Европейското?

На всички тези въпроси отговори трябва да намерят най-вече треньорите, които работят с волейболистките и съвместно с ръководителите да намерят най-правилните решения. Защото поколението не е изгубено за резултати, все пак България е един от участниците на Европейското с най-млад състав.

Сигурен съм, че сълзите и тъгата у волейболистките след драматичната загуба от Хърватска са повече от искрени. И дълго време ще ги боли, че не успяха да спечелят след 2:1 гейма и 16:12 в четвъртия. Но вината не е у тях и не трябва да им бъде приписвана такава. Точно в такива моменти имат нужда от самочувствие, от хладнокръвие и от дух, за да разрешават трудните ситуации (които често са свързани с отиграване на контри, прехвърлени топки и т.н.).

Момичетата повече отвсякога искаха да се представят добре на това европейско първенство. То можеше да им даде шанс дори за олимпийската квалификация в Анкара през януари 2016 г. (макар и много трудно). Но сега и този минимален шанс го няма и Игрите в Рио ще трябва да ги гледат по телевизията. А това си е мъчително, при положение, че качествата и възможностите ги имат.

Сега идва време определени хора да понесат своята отговорност за всички решения, взимани през този олимпийски цикъл. Не волейболистките, а ръководителите. И преди Европейските игри, и преди Европейското първенство се говореше за медали. Тогава селекционерът Драган Нешич каза, че отговорността за тези изказвания е негова. Дали оказаха влияние в негативна посока или стимулираха още повече състезателките? С оглед на резултати, по-скоро първото ...

Тъжно е, че толкова талантлив отбор на България напуска Европейското първенство рано-рано заедно със Словения, Азербайджан и Румъния. Преди време Димо Тонев, който работеше в щаба на Марчело Абонданца, констатира, че работата в националния отбор през последната година, води към регрес в сравнение с постигнатите резултати от края на 2011 г. насам. И днес тези думи звучат тъжно, много тъжно ... и определено волейболистките ни не го заслужават!

Дни преди общото събрание на БФВ в Пловдив въпросът за женския волейбол в България е повече от актуален. И е време за отговорност и да се намерят причините за несполучливата 2015 г. За да има по-светло бъдеще ...

---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com